Реалната цена на гражданската отговорност е 125 лева, останалото е изнудване с държавна помощ

От около седмица една от основните теми за осъждане между шофьорите е предвидената за въвеждане система „Бонус – малус“ за българските шофьори. И докато всички са съгласни, че трябва да има диференциация между съзнателните и рисковите шофьори от новата наредба на КФН остава един горчив вкус в устата – че вместо да се получи подобен ефект, ще се увеличи и без това немалката печалба на застрахователните компании.

Какво гласи новата наредба – на съвестните шофьори, които в последните 5 години нямат наказания гражданската отговорност ще бъде с 25% по-ниска от базовата цена. За сметка на това рисковите шофьори, които имат нарушения ще плащат с до 300% . Има редица спорни текстове като например този, че всеки автомобил ще има записани шофьорите в талона и отговорността ще бъде за най-рисковия от тях. Тук няма да се спираме на тези текстове, тъй като достатъчно браншови и неправителствени организации вече открито се обявиха срещу тях.

Застрахователите сами ще си определят базовата цена

В проекта за наредба е записано, че  базовата цена на застраховката се определя от самите застрахователни компании. Тук е и тънкият услужлив момент, в който от Комисията правят скрит реверанс на застрахователите за сметка на собствениците на 2,9 млн. автомобила.

Да сте чували някога по телевизиите някой застраховател да не се оплаква как едва ли не бизнесът му ще фалира, ако не вдига всяка година цените на гражданската отговорност с поне 15%. Да сте чули обаче някой да е показал собствената си сметка за приходи и разходи от полиците?

Чисто теоретично цените на гражданската застраховка би трябвало да се определят от пазара. Всеки шофьор трябва да може да си избере такъв застраховател, който да му предложи най-ниската цена с най-добрите условия. Състезанието между отделните компании би трябвало да понижи цената на услугата до реални нива – където оскъпяването ще е минимално и застраховката ще покрива цялата дейност плюс обезщтетенията плюс някакъв съвсем нормален марж на печалба. Ако конкуренцията дори стане прекалено люта може да се получи и предлагане на услугата под себестойността, което да е причина да се сезира друг контролен орган – Комисията на защита на конкуренцията. Същата тази комисия обаче трябва да се задейства и ако има подозрително еднакви високи цени на полиците, което води до съмнения за картелно споразумение. Това също би трябвало да сезира споменатата КЗК, която да направи щателна проверка и да наложи наказания, ако се установи споменатия картел.

У нас вече беше установен картел при застраховките през 2008 г.

Това няма да е прецедент у нас – през 2008 г. КЗК глоби 14 компании с 2.45 млн. лв. за картел при „Гражданска отговорност“, като после съдът потвърди санкцията. Само преди две години за подобно картелно споразумение всичките 9 застрахователи, предлагащи полицата „Гражданска отговорност“ в Румъния получиха рекордни глоби от общо 53 млн. евро. Сред тях бяха и опериращите на българския пазар „Евроинс“, Юника и Дженерали.

Тъй като обаче от КЗК и КФН явно са доста заети да проверят дейността на застрахователните компании – дейност, която влиза в основните им задължения, нека да направим простите сметки ние.

На страницата на КФН има публикувани много любопитни данни и статистики. Според една от тях през 2018 година са изплатени или се очаква да бъдат подадени искове за 185 млн. лв. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по полици на „Гражданска отговорност“. Според друга статистика на КФН подлежащите на застраховка превозни средства в България са 2,9 млн. Дори и да вземем сравнително ниската цена от 280 лв. за един автомобил, това означава, че в застрахователните компании само от гражданска отговорност влизат 812 млн. лв.

Дори да приемем, че застрахователите са супер добри и изплащат веднага всичко и например гаврата на Дженерали със семейството на Мануела Горсова е изключение, остава една разлика от близо 625 млн. лв., за които никой не дава обяснение. Ако при един нормален бизнес се счита, че 20% са една много добра норма на печалба , то тогава остават 500 млн. лв. Дори и да се вземат предвид заплати, поддръжка на офиси, софтуер, информационно обслужване – по това перо много трудно застрахователите биха доказали повече от 100 млн. лв. Останалите 400 млн. се добавят към печалбата на компаниите. И какво се получава – че всеки застраховател прави близао 70% вместо доста приличната 20% печалба. Рекорд не само на Балканите, но и в Европа, а защо не и целия свят.

Държавата трябва да регулира цената на застраховката

Ако бяхме нормална държава, КФН щеше да регулира базовата цена на застраховките в наредбата. Комисията има достатъчно статистика и информация и много лесно може да сметне  по подобен начин колко трябва да е базовата цена на застраховката. И в нея да включи един нормален марж на печалба. Който иска да изпревари конкуренцията – нека да го направи  в рамките на този марж.

Простите сметки показват, че базовата гражданска отговорност при 20% печалба за застрахователя при данните от 2018 година трябва да бъде около 125 лева. И на тази база вече е нормално да се въведе бонус – малус. Иначе поне КФН да си го преименува на Шментус-Капелус и да не се мъчи повече.

                                                                                                                                                            https://transportal.bg