https://www.youtube.com/watch?v=wvufLJn2dz4 https://www.youtube.com/watch?v=sZEHY8mP778
Христо Стоичков Стоичков, известен още като „Камата“, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания.
Той е най-успелият български футболист, избран в идеалния отбор на България за всички времена, носител на най-престижните футболни награди (Златна топка, Златна обувка), носител на Суперкупата на Европа, Купата на европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол 1994 г. в САЩ.
Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. Избиран е за Футболист № 1 на България 5 пъти.
Детство и младежки години
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод “Юрий Гагарин”, а по-късно играе за УСМ и Хеброс.
След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА.
Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.
ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.
На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Трансфер в Барселона. Европейски клубен шампион
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. [2]
Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 г.
Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.
През лятото на 1994 г. националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи (Гърция 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата година френското футболно списание Франс Футбол поставя Христо Стоичков на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.
Носител е на орден „Стара планина“ I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ (1994 г.).
Скоро след завършване на шампионата на Европа през 1996 г., когато Българският футболен съюз уволнява треньора на отбора Димитър Пенев, Стоичков еднолично протестира срещу тази несправедлива, според него, санкция и цяла година игнорира призивите към него за участие в отбора. Много авторитетни хора в България призовават тогава да се заеме непримирима позиция към бунтаря, макар и да е велик. Но приемникът на Пенев – Христо Бонев – проявява търпимост.
На 8 юни 1997 г. – почти година до началото на световното първенство – Стоичков се връща след едногодишна самоизолация. В мача с Люксембург в Бургас той открива резултата и България побеждава категорично с 4:0.
През 1997 г. в решаващия мач от световните квалификации в София, Стоичков подава на Трифон Иванов за гола като България побеждава Русия с 1:0 и се класира за финалите. В интервю след това той неудачно се пошегува, след които изгубва много руски поклонници на своя талант: „Руснаците са ни освободили от фашистите, а ние тях – от световното първенство“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
Трансфер в Парма. Завръщане в Барселона
Христо Стоичков с купата на Европейските шампиони за 1992 година, спечелена с екипа на Барселона.
Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньорът Йохан Кройф напуска тима, а на негово място идва друг холандец – Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков все по-често започва да губи титулярното място в екипа.
Това кара Христо през 1995 година да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.
Завръщане в ЦСКА. Футболни отличия в Азия
През пролетта на 1998 г. Христо Стоичков се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър (Саудитска Арабия), където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България–Англия.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националния отбор на България.
Завършване на състезателната кариера в САЩ
През 2000 г. Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години (2000 – 2002). С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.
Работа като треньор
През 2004 г. Стоичков е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали се отказва през 2007 г. и става треньор на „Селта“ (Виго), където се задържа 6 месеца. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския ФК „Ростов“ (Ростов на Дон), но отказва.
През септември 2007 г. печели награда „Златен крак“ и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Следващата 2008 година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му „не може да забрави колко много е получил той самият във футбола като дете“. В периода 2009 – 2010 г. в ЮАР е треньор на „Мамелъди Съндаунс“, като извежда отбора до 2-ро място в шампионата.
През 2011 г. е съветник на президента на руския ФК „Ростов“. През 2012 година е назначен за старши треньор на ПФК „Литекс“ (Ловеч), а през юни – юли 2013 г. – на ПФК ЦСКА (София).
