Казват, че преходът се е осъществил, когато е извършена смяната на собствеността от държавна в частна. Теоретично е така. Но капитализмът и демокрацията имат и други стълбове, които би трябвало да гарантират законовото съществуване на частната собственост и нейната неприкосновеност. Това не се случи.
Немалка част от държавната собственост, принудително превърната в такава в края на 40-те години, премина в ръцете на хора, изповядвали до този момент комунистическата идеология. Това изкриви демократичните опити по нашите земи до уродливост.
Основа на всяка демокрация, от Платон през Ницше до наши дни, са гражданските права на всеки човек, както и върховенството на закона, което да ги гарантира. Да виждате тук такива? Говори се за тях, твърди се, че се спазват, но това е демагогия. Печели се влияние и богатство чрез заблуда на обществото.
Тази матрица се прилага повсеместно, защото собствениците на властта я искат за себе си Forever, навсегда, завинаги. Готови са на канибализъм, за да я запазят. Затова прокуратурата и главният прокурор са им толкова важни. Един принципен и смел обвинител би им объркал схемите и сметките. Трябва им някой, който да ги пази и брани.
Не е тайна, че социализмът е бил в мозъчна смърт още в средата на 80-те години на миналия век. Съветският ръководител Юри Андропов – бивш шеф на КГБ, – е усетил наближаващия край, затова издиктувал на младия тогава Михаил Горбачов, какво да направи със Съветската империя през следващите десетилетия (Калин Тодоров в книгата си „Зад завесата на прехода“ описва плана „Умряла лисица“, който е предвидил и начертал провала на социализма и годините на прехода.). Андрей Луканов и Петър Младенов, които смениха Тодор Живков в ръководството на държавата и БКП, преименувайки я на БСП, прилагат именно модела, посочен от Андропов и реализиран – неясно в каква степен, – от Горбачов. За разлика от Чехия, Полша, Унгария, ГДР и Словакия, където бе възприет западния модел на демократизиране, у нас внесоха някаква субстанция между наченки на демокрация и пазарна икономика в условията на силно развита организирана престъпност. Колаборация между хора от тайните служби, партийния елит и силови формирования. Схемата е: престъпен мозъчен тръст + организирана престъпност = завладяна държава. Контролът на такъв продукт се осъществява от задкулисието чрез зависим управленски апарат.
И понеже бизнесът, който се ръководи от назначени кадри на задкулисието, не може да произведе и спечели нужните на елита милиони и милиарди, се прибягва отново до постсъветския модел – източване на бюджетните средства чрез обществени поръчки и други способи. Така се раждат олигарсите, които ако слушкат, прокуратурата ги пази, а ако не се отчитат според очакването, същата прокуратура ги арестува по линия на „борба с корупцията“.
За да се възпроизвежда тази система, се създадоха различни и объркващи теории за прехода, катализират се спорове „социализъм или демокрация“, в НАТО и ЕС или в евразийския проект на Кремъл и пр. Целта е да се отклони вниманието от мафиотизирането на цели отрасли и територии.
В такава ситуация ролята на главния прокурор става решаваща – пак по модела на руската прокуратура и нейния военизиран шеф Юрий Чайка, близък приятел на Сотир Цацаров и Иван Гешев. Освен че трябва да прикрие следите на много престъпления, той – главният прокурор, – трябва да осигури спокойствие за доограбването на каквото има за ограбване.
Затова изборът на Иван Гешев е толкова важен. От него зависи дали страната ще се развива по сталински модел или по цивилизационен. И това не са пресилени фрази, а животът, който живеем
Може да има въпросителни и дискусии около процедурата по избора на Гешев, по точките и алинеите, но всъщност страшното е в избора на личността. Когато тя е посочена – по много дълбоки съмнения и косвени доказателства, – от задкулисието, това няма как да не буди опасения, че върховенството на закона ще е само лозунг. В реалния живот прокуратурата ще продължи да бъде инструмент за съхраняване на статуквото и отстраняване на несъгласните с модела на мафиотизиране на страната – моделът #Кой, олицетворван от Делян Пеевски. Пеевски, когото Иван Гешев не е забелязал никъде в десетките хиляди страници по делото „КТБ“, но който е придобил над 500 милиона лева от същата банка. Дори само този парадокс е достатъчен Гешев не само да не бъде начело на държавното обвинение, но и сам да е обект на проверка и разследване. Защото е логичен въпросът: Каква е цената на такова затваряне на очите?…
Напоследък едно странно мнение си проправя път в публичното пространство: Да дадем шанс на Гешев, за да видим какво ще направи. Шанс за седем години? И ако през това време се случат лоши неща? Наистина ли тези хора смятат, че толкова време е без значение за човешкия живот? А кой и какъв шанс имат десетките обвинени от прокуратурата в незаконни деяния, само защото имат различна позиция за управлението и действията на институциите у нас? Може би да бъдат смазани, набутани в занданите или години наред да живеят с висящи обвинения и дела, а имуществото и парите им да бъдат запорирани и отнемани? Защото точно това се случва в момента.
Изборът бил работа на ВСС, смятат някои. Не, не е вярно. Гражданското мнение е най-важно. То е решаващо за избора на президент, на депутати, кметове и пр. Колкото и изборите да са манипулирани и купени, все пак с гласа си можем да променим нещата, ако наистина искаме и имаме енергия и съвест да го направим. Защо мнението на хората да няма значение при избора на главен прокурор?
И наистина ли Гешев и членовете на ВСС се радват на лицата, които изразяват подкрепа за техните действия? Наистина ли?
Защото ако е така – жална ни майка.
Огнян Стефанов
П.П. На мен тази позиция от няколко години ми „осигурява“ нови и нови обвинения от прокуратурата, дълги и наредени проверки от НАП, съдебни дела, запориране на имуществото и сметките от КПКОНПИ, заплахи, предупреждения, ограничения на рекламите в сайта и пр. Страдат също близките и колегите ми. Знам, че такава е цената на личното мнение в България, на свободното слово и критичното мислене и я плащам – не по желание. Сигурно ще измислят още неща, за да продължат преследването. Но аз оставам с убеждението: Гешев е желаният избор на задкулисието. Той не ни убеди в обратното и дори го потвърди. Гешев знае това и го желае на всяка цена. Това е страшно.
