На 8 ноември 1948 г. в с. Коларово, Петричко, е извършено нечувано в историята на Българската православна църква злодейско покушение.
Това става на връх Димитровден, след провеждане на Света божествена литургия. В деня на своята 60-та годишнина пада убит един бележит българин, една от най-светлите фигури в най-новата история на Българската православна църква – Неврокопски митрополит Борис.
Пред множество богомолци низвергнатият от духовен сан свещеник Илия – бивш хърсовски поп, стреля три пъти в Негово високопреосвещенство митрополит Борис, който не издава звук, а само вдига лявата си ръка и произнася думите: „Синко, спри, че вършиш грях!” Злодейският убиец стреля четвърти път и митрополит Борис пада на земята. Убиецът отива над мъртвото тяло и пак стреля, като произнася думите: „Ето ти още един куршум, мръсно българско куче!”
Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, е роден в Македония – в родолюбивото българско село Гявато, Ресенско, на 8 ноември (26 октомври) 1888 г. Основното си образование започва в родното си село и го завършва в Цариград. Прогимназиалното си образование получава в Одрин, в гимназията „Д-р Петър Берон” през 1904 г. След това постъпва в Цариградската духовна семинария. Тук проявява своите големи способности и е бил добре оценен и насърчен от Екзарх Йосиф.
По-късно завършва Богословския университет в Черновиц. Следва философия във Виена и защитава докторат по богословие. Бил е предстоятел на Българската църква в Будапеща. През 1922 г. се завръща на служба в Софийската митрополия. След това става началник на културно-просветното отделение на Св. синод, след което е предстоятел на храм-паметника „Св. Александър Невски”. От 1. ІХ. 1926 г. до 23. ІІ. 1931 г. е ректор на Духовната семинария, след което е секретар на Св. синод. През 1935 г. е избран за митрополит на Неврокопската епархия.
Митрополит Борис въплъщава в себе си есенцията на духовния морал. В много отношения справедливо е оценяван като „ума и добрата съвест” на Българската църква. Но най-забележителното, което той е наследил от своя духовен архипастир Екзарх Йосиф, е непреклонната борба за свобода и единение на българския народ.
През периода 1941-1944 г. когато голяма част от територията на Македония е присъединена към България, тя минава под негово църковно управление. В кратки срокове се възстановява ведомството на Българската църква и тя се извисява като институция.
Твърдостта и непоколебимостта на митрополит Борис за българската национална принадлежност на населението в Македония остава и в годините след 9. ІХ. 1944 г. Възторжено той пише и проповядва:
„Всички ние – еднородни и едноверни братя – произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да не отричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-големи жертви…”
Злодейското покушение над дядо Борис носи белезите на политическо убийство. При следствието и делото то придобива (или му се придава) характер на лично отмъщение. Логически е да възникнат въпросите:
– Кому беше нужно убийството на този голям българин и горещ родолюбец и как то става в разгара на едно от най-големите престъпления срещу българския народ – насилственото заставяне на населението в Пиринския край да се пише за „македонци” и опитите за денационализиране на българите в Македония чрез изкуствено създаване на някаква си „македонска нация”?
– Не е ли бил неудобен дядо Борис със своята честност, твърдост и непреклонност в защита на интересите на народа и църквата?
Поради какви обстоятелства Неврокопската епархия остава пет години без свой митрополит? До 1953 г. тя се управлява от Пловдивския митрополит Кирил и Ловчанския митрополит Филарет. А това е край, в който Българската църква има дълбоки корени сред населението, развили се в резултат на непримиримите борби на българите в Македония за независима Българска църква и прераснали след това в дълга и тежка борба за свобода и обединение на българското племе.
Въпреки изминалото време се налага да бъде преразгледано делото по убийството на митрополит Борис, за да му се даде по-обективна оценка. Още повече, че то е престъпление не само срещу Българската православна църква, но и срещу българския народ.
Автор: к.и.н. подп. Димитър Йончев
Статията е отпечатана във в. „Свободен народ”,брой 147, София, петък, 9 ноември 1990 г.
Сподели
ПП
Приятно ми стана да видя публикуване на статията ми за Митрополит Борис, писана преди 29 г. От тогава много време изтече! Много и нещо понаучих и попреживях.
Към днешния ден тя ме провокира за много тревожни мисли, които ще трябва да се споделят отделно.
Все пак, съвсем во кратце, смятам че:
– Убийството на Митрополит Борис е върхът в унищожаване на българския духовен и интелектуален елит след 9.9. 1944 г., по „указания” на сатанински задокеански сили;
– През следващите десетилетия, тез сатанински сили, без да щадят сили и средства, работеха и работят срещу единството на българската нация, срещу Православието. Насадиха в българите, невиждан в българската история, атеизъм – оръдие на сатаната;
– Сатанинските комунистически приоми бързо и виртуозно се преструктурираха в сатанински евроатлантически, неолиберални и мултикултурни антиправославни политики, за работа срещу българите, Православието и неговото единството;
– Българите и България се унищожават планомерно, методически и безпощадно. България е пример как се унищожава една държава;
– Днес българският народ, информационно обработен и медийно манипулиран, неосъзнаващ тез сатанински практики, е пред дилемата: „Ще го бъде или не”?
– От българския народ се крие и това, че още през април 2013 г. в Брюксел, поредното оръдие на сатаната – комисарят по регионалната политика Йоханес Хан обосновава виждането си, че «БЪЛГАРИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ ДЪРЖАВА». Заглавието на доклада му е кратко като команда за залп на екзекуторски взвод: “България след българите”.
За спасението ни е нужно да се осъзнае, че:
– Православният български народ се нуждае от надежда и упование! БПЦ е длъжна да му го даде! Архирейте, по примера на Митрополит Борис, са длъжни да изпълнят своята мисия;
– Президент, правителство и парламент следва да осъзнаят как и защо, а не само да приемат констатацията, че съзнанието на българите в Република Македония е увредено;
– Увреждането на съзнанието на българите в Република Македония е в резултат на продължителна антибългарска политика, корените на която изкристализират през ХІХ век, получавайки практическа реализация през 30-те години на ХХ век, прокарани и наложени чрез Коминтерна на безгръбначни български комунистически ръководители;
– Днес тази политика се налага от евроатлантическите, неолиберални сатанински сили, на днешните също безгръбрачни български държавни и политически ръководители. Те неосъзнават, че за излекуване съзнанието на българите в Република Македония не е нужно само да се дискутира за общата ни история. Преди всичко е нужна подобаваща многостранна икономическата, културната и информационна политика.
Димитър Йончев
7 ноември 2019 г.
