Интервю на Петър Волгин с Мартин Карбовски:
Петър Волгин: Първият гост в нашето предаване е Мартин Карбовски, добре дошъл. Освен, че днес са избори, отбелязваме тези дни и 30 години демокрация, което е една важна дата беспорно, предразполага към много изводи, къде по-песимистични, къде по-оптимистични. Твоята преценка каква е – по-скоро към оптимизма или по-скоро към песимизма?
Мартин Карбовски: Бих казал веднага – „Да живее демокрацията, пътят към евроатлантизма и доброто битуване на българския народ. Аз мисля, че разговорите в неделя, по време на избори, са смешни, абсурдни, такива по Йонеско и Бекет и мисля, че няма да успеем да говорим нормално, защото има стотици хиляди регулации и глупости, които ни забраняват да говорим. Не искам само да те отчаям в началото на разговора, затова искам да направя много важна обява: „Продавам казан за ракия, марка „Интелигент“ . Не може просто да се приказва. Нищо не може да се каже за избори. Можем да кажем, примерно, гласувах за едно по-добро бъдеще.
Петър Волгин: Любимата ми фраза е тази.
Мартин Карбовски: Това са едни идиотски неща, но трябва да спазваме закона. Ние сме изключително добри граждани, които спазват закона и разбира се, ще страдат заради това.
Петър Волгин: Тоест, гражданите, които спазват закона – страдат? Това е един от изводите за 30-те години демокрация?
Мартин Карбовски : Според мен си хабят живота директно. Значи, демокрацията може да се обясни по един много прост начин – преди време Желю Желев, Бог да го прости, обясни комунизма през книгата си „Фашизмът“. Ако ме питаш какво представлява демокрацията след 30 години, аз мога да я обясня през комунизма.
Комунизмът се съдържаше в едно четирибуквие, което се нарича ТКЗС. Тук изгубихме, разбира се, младата публика. Но по принцип, демокрацията в момента седи като едно ТКЗС, където, ако помниш структурата, беше задължително да има един началник, несменяем, той е шеф на кооператива. И той носи каскет, или езикът му е като каскет, и държанието му е като каскет – такъв потен каскет, грубоват, с къса вратовръзка. Неестетична история.
Едновременно с това той имаше власт върху всички хора, които работят, доят крави, вадят картофи, тези трудещите се. Под него, не знам дали сега съществуват такива хора с каскети и език като каскети, хора без никакви метафори или хора, които са верни служители на някаква идея, това е най-страшното. Под тези имаше клакьори, тези клакьори, това е много модерна дума, бяха партийни работници в ТКЗС-то, които нищо, че са в калта, говореха за светлото бъдеще и за неща, примерно, като „европейско семейство“. Трябва да имаш и един Хонекер, Ерих Хонекер, който може да напсува българите, да им каже, че са банди – български банди, украински банди. Обаче ние, понеже сме от едно семейство – тогава социалистическото, няма какво да му кажеш на Хонекер и на съвременния Хонекер. Та имаше клакьори, които възпяваха по един изключителен начин, сега може да ги наречем условно журналисти. Те възпяваха светлото бъдеще, европейското семейство, обърках се.. не европейското семейство, а социалистическия реализъм, примерно, и други такива.
Нямам много време и си мисля, че хората, които са живяли, само преди 30 години ще се сетят. Под тях са интелектуалците – на всяка цена на тях трябва да им се дават картофи и те да казват „С нашия ръководител, ние много добре живеем!“ Актьорите, примерно, Тицо Найн, той отива и казва за шефа на партийното събрание и за ТКЗС-ря, шефа на кооператива : „Страхотен меценат сте, другарю началник!“ Най-хубаво е, когато е актьор и всички го харесват, той да отиде и да каже политически: „Абе аз не мога без картофите на шефа на ТКЗС-то.“
Това са културно-масовиците, те не са просто актьори, те са някаква служба, длъжност, и обикновено са взели някакъв много минимален хонорар, но всъщност те са верни на партията, и в цялата тази история трябва да разберем, че има една партия, един вожд, една мечта – една цел. Оттам вече идват слоганите като „Дела, дела и само дела“, но те не е задължително да са дела – могат да са „Работа, работа“, примерно, или „Повече работа, работете повече за по-добро бъдеще“. Общо взето, някой трябва да седне да напише книга, която да обясни днешната ситуация, която не се нарича демокрация, а се нарича капитализъм, доста грозен, през ТКЗС-то. ТКЗС, пак ще кажа за младите зрители, е трудово-кооперативно земеделско стопанство, това означава много земеделци, селяни, които се кооперират, за да просперира държавата. И накрая, след 45 години, междудругото, тя по времето на комунизма не просперира, тя се провали, задлъжня, повече хора измряха, демографския прираст спря, сега мисля, че ме получава същото – през ТКЗС може да се обясни.
Петър Волгин: Това искам да те попитам, за сега, с по-директни изрази можеш да си послужиш.
Мартин Карбовски: Не мога.
Петър Волгин: Без да споменаваш имената на кандидатите за кметове, разбира се.
Мартин Карбовски: Ти ме цензурираш.
Петър Волгин: Аз съм известен с това, че цензурирам хората, които идват тук.
Мартин Карбовски: И цялото радио, ти си символа на цензурата.
Петър Волгин: Абсолютно, символа на цензурата, сталинизма, троцкизма и всичко останало. Ето, и ти работиш като журналист, сега, все пак, не е ли по-добре, отколкото преди?
Мартин Карбовски: Мда. Не, самият факт, че се шегуваме с това, и още не са влезли тук, много едри полицаи имате на входа на БНР..
Петър Волгин: Да, нищо не се знае.
Мартин Карбовски: Нищо не се знае, но това, засега е добре. Все още имаме сили да се шегуваме, но това, което не е добре и е ужасяващо е социалната парализа. В момента, ние не можем да се похвалим от демография, до развитие на бизнеса и цялото усещане на демокрация и свобода у нас. Имаме, категорично, социална парализа, която умните хора обясняват със социален асансьор. Няма асансьор, пише „Асансьорът не работи“. Пише „Социален асансьор“ и някой е лепнал табелка „Не работи социалният асансьор“.. Ама и стълбите не работят.
Петър Волгин: Добре, а как стои въпросът със свободата, защото това беше при по-умните хора през социализма, това беше основното им желание – да имат повече свобода, да могат да говорят това, което искат, да четат, каквото искат, филмите да гледат, които искат?
Мартин Карбовски: Аз мисля,че едно време ТКЗС-рите, кооператива, нямаха нужда от свобода, и сега те родиха други хора, които също нямат нужда от свобода. Незнайно защо, те нямат нужда от гръбнаци, и повечето хора у нас нямат нужда от гръбнаци. Те са медицински феномен, в който хората или са счупени накриво, надолу, някакси и няма значение кой вятър те вее и как счупеният ти гръбнак се обръща като ветропоказател или към евроатлантизма, или към Сибир, на другата посока, или към путинизма, в момента. Най-страшното е, че когато някой се опита да забрани, когато някой се опита да има гръбнак, то се оказва, че другите въобще не се интересуват – кой има гръбнак, кой за какво се бори, кой за какво говори. Именно затова нашите легенди, борци за свобода, винаги ще бъдат изключителни самотници. Най-тъжните социопати и самотници, като Левски, Ботев и други.
Петър Волгин: Идеологията днес, има ли господстваща идеология или..?
Мартин Карбовски: Има. Аз за идеологията не мога да говоря, но мога да кажа нещо за ТКЗС-то, което без идеология не може да живее. Все пак в ТКЗС-то ставаше дума за производство на зеле и картофи. Въпреки това картофите и зелето са дълбоко идеологизирани и за „наши хора“. Това беше страшно в ТКЗС-то и сега, когато стане дума за картофи, приеми ,че това е еквивалентът на бизнес, но аз за сега ли говоря вече…
Петър Волгин: Знам ли…
Мартин Карбовски: Значи – картофи и зеле и винаги се правят някакви лозунги „Повече картофи за партията!“, примерно повече бизнес за партията, повече далавери за партията, повече.. абе каквото кажеш, ама да е повече – за партията. Повече екскременти за партията, само и само да е повече, и сега е така. Ще го кажа, сега излизам вече от глупавите си метафори, но сега е точно така. Лошото е.. ще го кажа така, ама ще те глобят.
Петър Волгин: Кажи го, хайде.
Мартин Карбовски: – Ние живяхме в свят, в който можеше да се каже всичко. Единственото, за което ме е страх в момента, излизайки от всички метафори и шеги – картата не може да е оцветена в един цвят. Така ще ти го кажа, защото те уважавам, за да не те глобят. Едно време в ТКЗС също имаше избори, обаче избираха същия началник на ТКЗС-то, разбираш ли?
Петър Волгин: Има една много популярна фраза днес, даже я изписват като графит, често я виждам по стените – „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.“
Мартин Карбовски: Това не е така. Навсякъде изборите променят нещо, просто проблемът е, че в момента всички ядат – пържола или кренвирш, в зависимост от социалния си статус, и смятат, че нямат нужда от повече. Тук кооператорите коментираме – само кооператорът е виновен, че началникът на ТКЗС-то е такъв идиот – никой друг не е виновен, но ако кооператорът в ТКЗС-то е решил, че обича кренвирши, има евтини кренвирши и банани на скара, разбира се, банани на скара – без тях не се минава. Този човек, кооператорът, е щастлив, някакси е щастлив – това, че децата му ги няма, това, че образованието е скапано, това, че здравеопазването е доста сложен процес, в който се дават пари под масата – това няма значение, важното е, че имаме пълен хладилник. Това, междудругото, го нямаше по времето на ТКЗС-то. Сега малко се подобри, да ти кажа, и стана ясно, че ние винаги сме мечтали за кренвирши, винаги сме били кренвиршни хора, които нагъват кренвиршите с обвивката, на която има рекламно политическо послание.
Петър Волгин: В другите държави, в които хората не отиват да гласуват, казват „ Ами то всичко е наред, дали ще ни управлява ляво-дясно, център, няма особено значение, нищо няма да се промени, аз защо да ходя да гласувам? Тук този принцип може ли да бъде приложен?
Мартин Карбовски: Може, защото няма значение. Колелото на историята се върти от педали. Сменят се леви педали с десни педали. Обаче, когато едните краднат, а после другите краднат, това е горе-долу нормално. Ако само левите краднат, това е голям проблем. И къде е проблемът? Не е в левите и десните педали. Проблемът е, че няма кой да ги изремонтира, няма кой да ги арестува, да ги оправи.
Петър Волгин: А кой да ги изремонтира?
Мартин Карбовски: Трябваше да има три власти.
Петър Волгин: Има ги.
Мартин Карбовски: Ти казваш.
Петър Волгин: Пише ги, те действат, при това много активно, различните власти.
Мартин Карбовски: Аз не мога да кажа всичко, дори и на шега. Сега се замислям, че е по-добре да си мълча. Всъщност, не съм казал нищо, извинявам се на публиката на БНР и на всички, които смятат, че хуморът ми е сложен, или твърде груб, но както Тренчев онзи ден се съжали за 30-те години демокрация, мога само да кажа честно, пред всички хора, че 30 години капитализъм и демокрация, за мен лично, защото говоря лично за моята съдба, са пълен провал, дори вина. Вина, категорична, затова, че не възпитахме децата да останат тук и да се борят наистина за живота си и за собствените си картофи, а не за картофите на партията.
Петър Волгин: А защо не го направихме, имаш ли отговор?
Мартин Карбовски: Защото сме разединени, защото сме кръвожадни овце и защото сме тревопасни. Не знам дали сте забелязали, ако един лъв го ухапят хиените, идва друг лъв и го спасява. Обаче, ако една антилопа гну я ухапе лъв, всички други антилопи викат „Ами тя си е виновна сама, тя сама си закъса“. „Ама и вас ще ви изядат утре“ казва другата антилопа, по-жива, по-млада. Те казват „Ама ние сме толкова много, че я крокодил, я.. няма да съм аз“ , но всъщност, ако става въпрос за българския народ като стадо от антилопи гну, можем да кажем, че сме малко, вече… ако сме такива антилопи, ако приемеш тази метафора.
Петър Волгин: Е, нали бяхме лъвове, титани?
Мартин Карбовски: Не само, че не сме лъвове, ами сме проскубани същества с ужасен имидж,като тръгнем от Макрон, пардон, Хонекен, Янош Кадар и всички останали, които ни ругаят, и минем през ужасната тъпня – расистки скандал във футбола и минем през всички престъпления, които се правят в Гърция от българи, които са минимален брой, но имиджа ни там е ужасен – не е имидж на добри туристи, а на хора, които си варят детето в тенджра, но тук това няма да го чуете. А най-страшното, което е – разбрах, че във Франция се води някакъв разговор за исляма, миграцията, много ожесточен, Макрон го каза това нещо.. Тук този разговор не се води. Защо не се води, не знам…
Петър Волгин: Защо не се води, наистина, този разговор?
Мартин Карбовски: Честен разговор за емиграция, капитализъм, ислям. Там дори има призив да не се строят джамии, обаче тук това не го казват. Много неща отвън не влизат при нас, в новините.
Петър Волгин: Може би сме прекалено политически коректни?
Мартин Карбовски: Ние сме. Всеки кооператор, който произвежда картофи, трябва да бъде политически коректен, защото няма да произвежда повече картофи, а ще го пратят да чука камъни и това е дамгосано, жига върху челата ни, синила от бич е това, и ние много се страхуваме да не останем без картофите си и кооператива си, който е дълбоко разединен, глупав и клюкарски.
