Едни предизвестени избори. Знаехме си го, нали? Още когато никой не отиде да гласува на евроизборите. И когато видяхме как никой не се интересува наистина от предизборната кампания? И как отчаянието налегна хората още когато видяха издигнатите кандидати.
Още на изборитеза евродепутати се убедих, че изборите в България вече не могат да бъдат обърнати. Поне не от статуквото в сегашния му вид. Защото то има интерес от запазването си.
Най-страшното е ниската избирателна активност. И не е защото хората не се интересуват, а защото са отчаяни, обезверени и вижат само маскари по разлепените лъскави плакати на улицата. Защото никой не ги чува тях. Напатили се, страхуващи се, ненамиращи този, който заслужава доверието им.
Системата е пропита от проказа. Опозиция категорично няма. Изчаквах и нищо не казах за БСП. Единствено си позволих да разкритикувам Манолова, че е част от котилото на властта. Издигнаха кандидати, които в огромната си част са непечеливши. За пореден път. Да не казваме какво самоуважение има някой, яваващ се за шести път на избори и неизбран. На мен поне би ми станало поне неудобно от хората. Но не, те продължават да се натискат!
Простотията е повсеместна. Това е блестяща победа на статуквото над народа. Един от десет знае какво е Конституция, един от сто – я е виждал, един от хиляда е прочел едно изречение от нея. Не знаят кой за какво отговаря, не си знаят нито правата, нито заълженията. Вярват на всичко, което им кажат. Все едно сме в Средновековието, в Тъмните векове, когато необразоваността е традиция, даже много учените са съмнителни и често изгаряни на клада. А днес – на медийни аутоафета.
Отчаянието е повсеместно. Защото виждат, че никой не става. Единици са тези, които са почтени, знаещи и морални, и които се решиха да се кандидатират. В цяла България аз лично забелязах общо около 20 човека, които стават за кметове или общински съветници. Личи си, ако знаете как да гледате. Но много ви лъгаха. Много ви мамиха. Много ви обещаваха, а след като се покатериха по гърбовете ви, не се обърнаха назад. Не искате да повярвате вече, защото надеждата убива, когато не се оправдае. Вие вече не вярвате на никого. Вярвате единствено в това, че трябва да се махнете оттук.
Вие не знаете как да се противопоставите на гетата, в които днес раздават пилета, пари и бонуси. Ядосвате се, псувате, но не знаете какво да направите. И ви е яд, че някой продава бъдещето ви за 50-100 лева. В Несебър – 400. Но сте безпомощни и това ви убива.
Това е системата. Тя няма да допусне вие да решавате. Тя предварително ще ви убеди в поражението. Тя няма да ви дава надежди, а само лъжи.
И тази система повече с бюлетини не може да се събори, защото е овладяла държавата.
А сега се замислете КАКВО ТОЧНО ИСКАТЕ?
Искате да си платят предателите? Искате справедливост?
Искате съд за виновниците за сегашната национална катастрофа?
Искате децата ви да просперират в България и да познавате внуците си не само по скайп?
Искате бъдеще тук?
Ще е по трудния начин. Изпуснахме още преди 15-20 години моментът, когато с избори можехме да променим нещо. Така че това е изборът на нашите поколения – да изберем да я има ли България!
И запомнете, че единствената нежна революция е сексуалната. Тогава я направиха агентите на Държавна сигурност и още ни таковат! Значи е време за друго! Вече избор нямаме!
Елена Гунчева https://svobodnoslovo.eu
