В навечерието на 10 ноември.
Преди доста години Павел Писарев през смях ми разказваше с какъв лозунг бил посрещнал Тодор Живков, докато първият оглавявал „киното“ – „По, по-малко, но за по-дълго!“
Лозунг, който чисто културно ще остане завинаги пълна енигма за настоящата политическа класа, като говоря за целия й цветови спектър, щото и Фидосова, и Борисов, и Учителката, и Кюстендилската агрономка, и Близнашки, и паметникът на Съветската армия, та дори и еманацията на Еверест в местната политика Милко Калайджиев, виждат в Гърция и Властта единствено пайдакя, сиреч, агнешки котлети. Мазно е, но поне не е свинско, би заключил от телевизора някой социален антрополог.
У нас правенето на политика през последните 30 години твърдо легна върху стария животновъдски принцип, майната му на утре, важното е да нахраним кравите си днес!
У нас няма нюанси. Ни в сиво, ни в бежаво. Или на Босненски поляни, или никакъв секс!
У нас няма как да спрем употребата на пластмаса, както наскоро реши съседна Гърция, щото, а го направим, а останахме без жени!
И без политически мозъци.
Ние твърдо вървим по пътя на нация с двойна употреба. Първо ни тунинговат в умопомрачително щастие, след като ни пускат подземно влакче тип метро, после захранват абстинентната нужда от радост на изпиления ни от мизерия и тъга мозък с чисто нови айфони на изгодни цени, а после ни рециклират директно в гранули, които влизат в ниското производство на страни от ЕС в ролята на портокалови берачи от Валенсия, варови бъркачи от Лондон, и разбира се сексбъркачки от Дубай.
И всичко това няма край. Година след година, избори след избори, идиот след идиот, кражба след кражба, а в последно време (вече близо 20 години) Бойко след Бойко.
Естествено, както преди малко мъдро отбеляза от телевизора синоптичката на БНТ, всяка нещо има край.
Нещо повече, оказва се, че дори и лятото на Борисов има своя край. Е, той все още не знае, щото и той е преял с пластмаса, нищо че от Банкя, но дет се вика, следващият понеделник ще разбере. Ще разбере преди всичко, че 10 ноември иде за всеки, както и че човек трябва да познава класиката. Не я ли познаваш, може да останеш неприятно изненадан от факта, че и теб са те предали най-близките.
Борисов най-вероятно ще разбере още, че не само Цветанов е от „третата планета“, но и че цялата му партия е създадена по инопланетянски тертип. Може би ще разбере също, че персонално той е виновен за отглеждането на това стадото от лиготечащи извънземни с амбиции в местната корпоративна власт, което много скоро шумно ще му иска главата от площада. Ще разбере и още, че е загубил Варна, Велико Търново, Ямбол, Русе, Видин, Плевен, а най-вероятно и София. И нещо още по-лошо, от гледна точка на Борисов, премиерът ще осъзнае, че вече е есен, а зимата му намига от хладилника на политическото забвение. Споменът за люляците и Самсунг бързо ще избледява, а лошият дъх от устите на неговите гербаджийски Петър Младенов и Андрей Луканов все по-силно ще залива със зелена плазма магистралите на неговото романтично политическо наследство.
Казано най-общо, светът на премиерът ще опустее, а глобалното затопляне постепенно ще изпепели душата му. Вчерашните приятели, щедро черпили го с конска упойка, рязко ще се оттеглят по села и яхти, а футболът от победа, ще се превърне просто в една тъпа игра. Накратко, пластмасата ще се еманципира.
Но всичко това, уважаеми зрители, тепърва предстои. И веселата, и болезнената част. Дотогава планетата ще продължи да се върти класически, а тичащите с пайдакя в ръка кметски наместници, едва ли ще се замислят върху думите на Писарев – „По, по-малко, но за по-дълго!“.
Щото скъпи мои, правенето на изводи, не е приятно занимание. Особено в света на пластмасата. В него, и преди, и сега най-важно си остава рециклирането. Факт, който много скоро ще бъде официално потвърден от г-н Цветанов. На пресконференция.
А що се отнася до нас, дотогава нека четем класика, dear animals, нека четем класика. По-малко, но по-дълго.
Васил Петев https://afera.bg
