В писмо до председателя на варненския Общински съвет и комисията против корупцията, както и в писмо до прокурор Иван Гешев, Игнат Раденков заявява:
Уверени сме, че и Вие не подозирате за какъв брутален грабеж става въпрос, ето защо отново, аз, Игнат Раденков, излизам с лицето си пред българското общество, слагам и подписа си, и по всяко време мога да представя комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, с което декларирам, че нося отговорност за казаното от мен.
Имам себе си за отговорен човек, доказал съм го във времето, и заявявам, че от мегапроекта т.нар. „реконструкция” на бул. „Васил Левски”, което действително е една сериозна придобивка за нашия град, се откраднаха и тук 50 млн. лв.
Ето и пояснението.
За милиарди левове се проведоха ОП по прогнозна цена, установена от специалистите по идеен проект, така че никак не беше трудно за хора като нас, които през дългия си трудов стаж сме водели и отчитали тази дейност, вече при наличието на реализиран проект, какъвто е бул. „Васил Левски”, да замерим и устойностим извършените строителни и монтажни работи, като съвсем умишлено сме завишили цените, за да се подсигурим.
Предвидили сме повече от прилична печалба, която се залага в този тип ОП. Оставили сме си и сериозна сума от няколко милиона за непредвидени разходи.
И друго, ако сме правова държава, и имаме работеща прокуратура, която да внесе в съда случая бул. „Васил Левски” и се възложи на такива професионални и морални съдии като посочения в основния материал до Комисията, полк. Воля Кънев, който за усвоените и актувани 960 хил. лв., без да е извършена работата, осъди на 10 г. ефективно, конфискация на два апартамента, склад и гараж и ПИ в регулацията на града, доказвайки и последния заграбен лев, ще се види, че заграбената сума не е 50 милиона лева, а вече е дори 60 млн. лв.
Още по-показателно е, че присъдата е издадена в отсъствието на подсъдимия, тъй като е напуснал страната, но мотивът на съда е, че доказателствата са неопровержими, повечето от тях документални,
Този пример е показателен за хората от ОП „Инвестиционна политика”, които подписват документи с невярно съдържание, чрез които са усвоявани стотици милиони левове, като формалния акт за приемане на пътна отсечка без лабораторни проби, както и узаконяването на изпълнението на падналото училище „Васил Левски” и много, много други от този род. С което още един път ще потвърдим, че държавата ни е напълно разграден двор.
Отново без търг, отново на принципа на договарянето, и отново с нашата фирма „Хидрострой” се възлага най-големия проект до сега във Варна – реконструкцията на бул. „Васил Левски” на стойност поне до сега 113 млн. лв., плюс гласуваните допълнително през 03.2019г. 38 млн. 300 хил. лв., или цялата стойност излиза на 151 млн. 300 хил. лв.
Като отделим част от средствата за отчуждаване, събаряне, извозване и ремонта на съществуващата отсечка от 1900м, плюс дължината при разгъването на трите кръгови движения и двата моста, новоремонтираната отсечка става 3,1 км, което ще рече, че 1 км, и то при разгърнати съоражения, каквито са кръговите движения, ни струва над 40 млн. лв.
За сравнение най-скъпото пътно съоръжение до сега, преминаващо през пресечен терен, е АМ „Люлин” с 19 км дължина, през което са прокарани 1260 м тунели, 6000 м виадукти с 42м височина, 26 моста, три пътни възела, като са направени 2023 изливни пилота, всичко това възлиза на 18 млн. лв. на 1 км, което ще рече повече от 2 пъти по-евтино.
Никой не трябва да се заблуждава, че колкото и да е сложен обектът, по всяко време могат да се докажат всичките видове работа и количества, няма скрити и нескрити работи, стига да има воля.
Ние имаме представа за реалните количества.
Цените са утвърдени и не беше трудно, макар и по уедрени показатели, да докажем, че в случая става въпрос отново за колосална злоупотреба от не по-малко от 50 млн. лв.
Не трябва да се учудвате от голямата сума, това е просто наложената норма, която се прилага при всички обществени поръчки в цялата страна, най-вече в големите градове, като София, Варна, Пловдив, Бургас и др.
Ресурсът се обсебва чрез десетина т.нар. „обръчи от фирми” и се преразпределя между няколко олигархични кръгове. Тези огромно заграбени средства се изнасят в офшорни зони и се купуват имоти в престижни столици и ривиери. Обезкървява се икономиката ни, в същото време затъваме в дългове, заробващи поколенията след нас, това е и основната причина за наложения геноцид върху собствения ни народ, който е затънал в мизерия и буквално измира.
Ще се убедите, че злоупотребата при строежа на бул. „Васил Левски”, а и другите посочени примери бледнеят пред злоупотребите с Европейските фондове. И тук т.нар. „обръчи от фирми” обсебиха 90% от ресурса.
Ще приведем засега само един пример, изпълнен отново от „Хидрострой”, като ще прикрепим и конкретно нагледна, допълваща илюстрация. Твърдим, че това е масова практика.
В най-добрите случаи една-трета от средствата се влага по предназначение, а два-трети се присвояват.
Еднопосочната 380 метрова отсечка с две платна и тротоари от по 1,80 м ширина от двете страни, с напълно готово трасе на ул. „Царевец” по Оперативна програма „Регионално развитие” ни струва 4 764 684,78 лева.
За сравнение Лот 2 Стара Загора – Нова Загора на АМ „Тракия” с 6 платна, двуметрова разделителна ивица, 4 мантинели, канавки и баражи за животните от двете страни, хиляди кубици изкопни и насипни работи за изграждане на трасето, като във всеки лот по правило влизат и няколко подлеза, надлеза, отбивки и други пътни съоръжения, цената на 1 км е точно 3 468 377,35 лв. без ДДС.
На Лот 3 Нова Загора – Ямбол цената е 3 127 282,91 лв. без ДДС,
а Лот 4 Ямбол – Карнобат цената е 3 545 150,16 лв. без ДДС.
Оставяме на Вас да пресметнете за каква колосална злоупотреба става въпрос.
Твърдим, че ефектът преекспонираните Европейски фондове за страната ни е нищожен. След десетките сигнали, не само до прокуратурата, а и до Европейските институции, включително ОЛАФ, не се вземаха никакви мерки, нямаме друго обяснение, освен да подозираме, че част от неправомерно заграбените средства се връщат в онези персони, от които зависи отпускането им.
С конкретно приведения пример можем да влезем в книгата на рекордите на „Гинес” за най-скъпата пътна отсечка в света.
Не само с приведените примери дотук, а и с последващите, ще се убедите, че държавата ни е напълно разграден двор.
Вижте до къде води липсата на всякаква законност.
При прогнозна цена на държавните експерти, че 60 км отсечка от Ябланица до град Плевен ще ни струва 434 млн. лв., а беше възложено на принципа на договарянето за 800 млн.лв. Касае за разлика от 366 млн. лв. Спомняте си, че през 2015 г. благодарение на публичността и реакцията на обществото поръчките бяха анулирани.
При Лот 2 от 23 км с прогнозна цена 168 лв. бе отдаден за 277 млн. лв. или разлика от 110 млн. лв.
Отсечка от 35 км е с прогнозна цена от 266 млн. лв., а е отдадена за 450 млн. лв. Разлика от 184 млн. лв.
Тези държавни специалисти не измислят произволно тези цени, а работят по уедрени показатели на база дължината на отсечката или лота, нейния релеф чрез тахиметричната снимка за евентуалните изкопни и насипни работи и с точност установяват колко подлези, надлези, виадукти, тунели евентуално, отбивки и др. съоръжения ще влязат в строежа, така че цената е на 90-95% близка до реалната.
Имаме не един или два случая при истински проведени търгове, които се печелят на цена по-ниска от прогнозната.
Всеки следващ пример е потвърждение на утвърдените престъпни схеми.
Двата милиарда, отделени от оскъдицата на българина за санирането, се обсебиха отново единствено и само от властимащите и техните любовници. Цените се определяха произволно 240-280, та 320 лв./м2, което ще рече два и половина, три пъти над реалната костваща цена.
Показателно е, че след като се повдигна въпроса и това стана публично достояние, се проведоха вече истински търгове, налице беше конкуренцията и в много градове, най-вече в Хасково, в което се проведоха 10-12 обществени поръчки, цената на м2 падна на 98 до 107 лв./м2, което по безспорен начин доказва, че половината средства, или повече от 1 млрд. лв. от отделените за санирането отново и тук се откраднаха.
Игнат Раденков https://afera.bg
от Taня Доганова-Христова 12 Октомври, 2019
В живота си срещнах много и различни хора, у нас и по безкрайните пътища, далече от Родината. Но човек, носещ името – Игнат Раденков-запомних завинаги.
Запомних го от Седмичният кинопреглед : Горд, изправен, приветливо усмихнат до последната си РОЖБА – най-високият заводски комин в страната! Каква радост, изпитвахме ний-кинематографистите, запечатили завинаги върху филмовата лента образа на забележителният Герой на човешкото майсторство, на изумителното строително постижение, на ЛИЧНОСТА с златни ръце и огромна обич към труда!
Затова днес, като пиша тези редове ,разбирам мъката му по разрухата и чудовищното разграбване на Родината ни, по прогонване на децата ни и унищожаване на интелектуалният ни елит и материално богатство.
НО НИЙ ВСЕ ОЩЕ ПОМНИМ, ЖИВИ СМЕ И ЩЕ ОТСТОЯВАМЕ НАШАТА ПРАВДА !
