Замисляли сме се някога какво искат да ни кажат очите на Светците Какво… Какво…
Или само безстрастно минаваме край иконите и се възхищаваме или не, на отделните изографисани образи, като, цвят, дреха, изпълнение (техническо).
Понякога се спираме за да пожелаем или измолим нещо, с което искаме отново да задължим съответния светец от иконата пред която сме застанали в молитвен унес.
А може ли, Иконата да изпълни нашето желание или пожелание към някого с което натоварваме Светеца ?
О…Не…Ние само искаме от изографисаният образ на Светец! Ние сме скромни, не…
Не търсим насилие, по някога някой пуска, слага някоя и друга пара до изобразеният образ на иконата или се чува металният монетен звън, в касичката грижливо сложена с цел, специално за дребни стотинки…
А след това, “светите братя“, с други думи ще приберат, акуратно преброят и определят, “нуждите“, към които ще отправят с благослов и вдъхновение подадената лепта от треперещите старчески ръце на обикновените богомолци.
О, колко всичко не е на место! Исус Христос е казал: “Изгонете търговците от ХРАМА!!!”
А какво става векове наред? Людете търгуват, продават и купуват своята ВЯРА! О БОЖЕ. Нали виждаш, нали чуваш молбите на хората! Нали,нали..
Стоя и наблюдавам. Някой смирено влиза в храма, друг напорно, трети от любопитство, а друг търси забрава на греха си, опрощение…
Колко е различен модуса на посещение, на всеки един човек в Божия храм. Там може да има икони, а може и да няма, може да има скулптури и скулптурни композиции, стенописи, напомнящи библейски сцени, или, стотици цветни украси с приказни градини, а може да има дори само едно празно пространство със… С един дървен кръст!
А трябва ли храм, или икони необходими ли са те на човекя за посредници между него и БОГА? Къде в БИБЛИЯТА ИЛИ В КОЯТО И ДА Е Стара книга-СВЕЩЕННА – да са ОПИСАНИ тези безчислени и много, много скъпи атрибути на църковният ретуал. Тези кандила, този блясък, или тази тайнствена прибуленост, полутъмнина???…
Какво му е необходимо на човека, за да контактува с БОГА?
МИСЛЯ, слушам,гледам,мисля много заонзи чист повик на всеки човек отправен от сърце към БОГА. А какво? Та ние все ИСКАМЕ! И молбите отправени към Бога са все искания!
По Целият земен МИР, хората искат, искат…искат. Молят се и пак ИСКАТ! А загледали ли сме се поне веднъж в очите на СВЕТЦИТЕ от ИКОНИТЕ на която, се молите с наведена глава…
Не мислите ли, че те не искат, не търсят нещо от нас, от нашият вътрешен никому не изказан, не доверен свят… Не обозрим, безбрежен, огромен. Свят на мисли, чувства, самотен свят пoдсъзнателен или открит, но само и единствено достъпен за… БОЖЕ, колкото икони на земята, толкова ОЧИ, ОЧИ на СВЕТЦИ! Неизброими. И така различни, защото те са изографисвани по различно време, от различни майстори с обич, с преклонение, бавно, понякога с пресъхнали от жажда и умора устни, нареждат, шепнат с любов поредната молитва от ерменията. Eрмениите, точно тази молитва, ТАЗИ, или другата, за да се получи най – верният тон на боята, която търси зографа при съответния образ – колорит нюанс…
А коя ли молитва е най-подходяща? Пита се зографа…Понякога измръзналата от студ ръка и умора на скелето, изпуска четката или боята вече е привършила, но…зографът не слиза. Гледа с широко отворени очи и се замисля: Какво иска да каже на хората, какво? Защото, те, Очите са за да ни кажат нещо, нарисувани за да се спрем, да се замислим, да се обърнем назад Във времето, да потърсим себе си с всичките си постъпки, действия казани думи и и др.
Te са истински коректив в нашият живот, ако знаем защо сме дошли в храма, ако знаем какво търсим тук, без да мислим за срещи с посредници, които са дори по – грешни от хората, които изповядат. Защото, много малко хора се замислят, че има книги, стари. Престари книги в които мъдреци преминали с достойнство своят живот са изляли опит и душа, за да знаят, за да могат, да вървят спокойно през годините, тези, които идват след тях…
Но въпреки всичко хората, богомолците вярват на „сладкодумците“ в раса. Но, аз исках да се спра, да ви напомня мили хора, че има една по – голяма, по – силна, по – дълговечна мъдрост, проверена от времето, годините, вековете-мъдростта на старите книги, забравени, затворени дълбоко, прашасали, както душите на някои хора или …
Нека още веднъж ви спра пред О К О Т О на СВЕТЕЦА защото те са нарисувани за да ни кажат нещо, да ни запитат, да се спрем, да се замислим за себе се, за поведението си. Те са коректив в нашият живот, и тогава ще разберем защо са там?
На този ред или от другата страна на олтара… А на стената, горе, долу, отпред, отзад, над вратата, над олтара, на СВОДА? Ах този БОГ САВАОТ! Не, не чакайте, не бързайте, и всичко ще бъде, разказано и премислено, осъзнато!
Години, много дълги години се изминаха докато аз cрещнах тези чудни, единствени очи, които ме развълнуваха до край и които зная,че до края на живота ми ще ме съпровождат!…. Спомням си Иконостаса на моята баба. Иконите, Света Богородица, Бог Саваот, Свети Николай, кандилото, което тя така чинно подържаше винаиги да гори. Игривите му пламъчета в него, които припламваха и аз все я питах защо? Защо подскача огънчето? Защо пръщи? Чуваш ли? Кажи ми Стара Мамо? Кажи ми, кажи, а тя ме погалваше със съсухрената си старческа ръка и с топлота и загриженост започваше да нарежда бавно:
Ето запомни, помисли, спомни си: дали днес… Днес всичко си извършила правилно, дали не сбърка, дали не си кaзала дума или не си направила някое действие с което си обидила или засегнала някого! Внимавай много и мисли преди да кажеш или направиш нещо с което ще нараниш Душата на някого… Аз си спомням и нейните… О не, не… На моят дядо Танчо – ВИДЛИНИЦИТЕ! Те бяха три уникални произведения на изкуството! Стояха само трите самотни на една единствена етажерка в „собата“, с множество други метални съдове – сребърни подстаканчици и сребърен самовар със сребърен чайник от Дядо Антим, от Петербург, съд за малки лъжички, сребърен комплект за хранене, подноси и още множество в най – разнообразни форми предмети и различни произведения на медникарското изкуство… Но тези три видлиници бяха повече от интересни: Първата четвъртитата с изображение на Свети Георги, Втората – кръгла със Света Богородица и Третата представляваше Риба – символа на Исус Христос. И трите ги видях една до друга наредени в Музея на гр. Тетевен? Кой ги бе отнесъл там така и не пожелаха да ме информират, явно без знание и разрешение на собствениците!
…А аз питах Деди си на когото носех с гордост името, за всичко, прокарвах пръстчетата си по релефните изображения и не спирах да се вълнувам от тази изумителна прелест на изработката! Не можех да разбера, защо са тези икони по тях? А Деди ми казваше: За да знаят, че не трябва да пият повече от ГЛЪТКА. Така ли смеех се аз, и отново ги разглеждах с нескрито любопитство…
А как са попаднали в музея не зная! Само съм сигурна, че ОЧИТЕ ,които ме гледат и гледат и целият СВЯТ от Изумителното останало парче на старата дървена ИКОНА ЗНАЯТ! Те знаят и виждат и възрожденския дом на Дядо ми Танчо и Стара ми майка – Пена, че дори правнуците на ръката посегнала към светите образи изобразени върху тези чудни домашни атрибути ще бъдат жестоко наказани и ще носят най – чудовищното клеймо за позора от греха на крадците, това е най – страшното проклятие и нещастие… Тежко им!
Израстнах в моето семейство сред много ОБИЧ И ДОБРОТА. Тези две категории на нравствеността, бяха първият неписан закон на човешкото ми съществувание. За БАЩА ми и до ден днешен си спомням думи изказани от негови приятели, колеги, съседи които казваха, че той е бил като “Светец“, във всичките си човешки взаимоотношения. А мама, моята скъпа златна МАЙЧИЦА, беше най – чудният жив символ на човешка грижа, взаимопомощ и доброта…
Затова може би аз и до днес винаги си спомням, нейните кротки Широко отворени очи към всичкото добро на Света, и нейните нежно казани думи : “Тани не Забравяй, Вярвай, знай ще стане, ще бъде, мисли само с добро!“
Но пред мен е този неповторим образ на СВЕТЕЦА с незнайна, не определена принадлежност. Автора на сборника „Български икони“ – проф. Ралица Русева, го „оприличава“ на Йоан Богослов, но не твърди, защото няма никаква и следа, дори от една буква, а само по приведената глава и синият цвят на хитона, който едва се забелязва…
Всичко написано от нея аз уважавам но за мен най – важно е ЛИЦЕТО на СВЕТЕЦА, и то за голямо съжаление самодори тази част с неговото застинало състояние, преживяване, усещане… -Част от икона, простичко счупено парче от Икона – дърво! А от там с широко ляво Отворено (другото око попада в счупената част) око ни гледа болезнено силно, въздействащо Мъдреца Светец…Кой ли е той? …Не, по скоро, Какво ни казва… Той.
Този истински събирателен Образ на Светец-Мъдрец-Човек! Живял някога като нас на тази Божа земя, тази цяла Планета. През която човек с подсъзнанието си разбира, че най-верният път в живота е ОТКРОВЕНИЕТО! ДА ИСТИНСКОТО О Т К Р О В Е Н И Е!!! Пълно, истинско, без капка притворство, без ни най – малко прикритие на мисъл, действие…
Широко отвореното око с изпитателно, над него, извита вежда, сключваща се с другата в знака V (виктория), ние вече усещаме цялата напрегната проницателност на този силен незабравим Поглед изпълнен с вибрациите на откровеност, мъка и огромна, вселенска обич! А няколкото болезнено, нагърчени, извити бръчки по откритото, голямо чело и лице ни издават онази неповторима загриженост за нас, за нашето бъдеще от този сърцат човек-образ.
Човек-творец на собственият си път. Човек обичащ и раздаващ се всеотдайно и безгранично напълно на нас. Бялата старческа брада и частите от дългата отпусната коса, и въпреки всичко, със спокойно Съсредоточените черти издават, онова мъдро, загрижено, задълбочено присъствие на ЧОВЕКА-СВЕТЕЦ-ЛИЧНОСТ, изцяло даряваща с любов и умиротворение наблюдаващият го индивид.
Стоя и немея пред този единствено незабравим образ! Каква събирателна сила,вътрешно и Едновременно величаво – респектиращо присъствие! Като че ни пита? Какво искаш, за какво се молиш, какво търсиш от мен…? Немея, само … кротко с широко отворени очи гледам и мълча…
Струва ми се, че всички думи тук са бледи, несравними с онова, което човек може да окачестви, като истинско СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ пред ОБРАЗ. Изцяло погълнат от насрещният ЛИК, индивида остава безмълвен, не искащ не молещ… Единствено търси в притихналото преклонение успокоение от ВЕЛИЧАВО МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБРАЗ НА СВЕТЕЦА! Какво са ОЧИТЕ на човека? Истински дълбоки езера! Езера на Истината! Когато се загледаш в нечии очи, винаги разбираш за себе си търсещата ИСТИНА!
Те не лъжат, те говорят дори във безмълвието си най-верно, най-силно искрено точно! Защо по някога само един поглед ти еДостатъчен за да разбереш.какво искат да ти кажат! Обич или омраза, презрение или, радост или мъка, високомерие или снизходителност, съжаление и какво ли, не още… Като настроение и израз на вътрешно душевно състояние, което е невъзможно да бъде скрито! И колкото и да се опитват някои хора и личности, да се прикрият зад лъжливите фрази на Лицемерието, ОЧИТЕ, говорят със страшна сила за истината.
А тя ИСТИНАТА за нас е най – голямата ценност Плеада, десетки хиляди, художници са се стремили да изобразят човешкото състояние чрез Очите. И немалко напротив редица големи майстори на четката и познавачи на човешката Психология са успели, със своят замах да пресъздадат и центрират, върху човешкият поглед, цялата гама на човешки преживявания в своите произведения на изкуството. Нека само си припомним Джокондата – Мона Лиза на Леонардо да Винчи! А нашият БЕЗИМЕНЕН ГЕНИЙ Само в едно ОКО на Светеца е побрал, изобразил цялата вселенска мъдрост на Света!
И аз гледам мълчаливо, иска ми се да разгадая всичко за този обаятелен, незабравимо силно центриран образ на мъдрец. Замислен и страдащ за целият Свят, мъдрец който не пита и не чака от нас отговор… А сега – на къде? Така е сложно всичко в живота на човека, че ако не се спре и не помисли, той е ОБРЕЧЕН! Жалко! Може би богат от материална гледна точка, но духовно…
Неговият духовен живот е по-важен от всичко! Какво направи ти? Какво даде на хората? До къде стигна?… Замисля ли се човек, че е задължен, всяка вечер, да задава тези въпроси и търси отговора от Себе си, за да заспи спокойно… А какви очи има студени, скучни, дори сълза от тях не капва… Гледам и мълча…. Мисля… Мисля… Какво му трябва на човек най – много, от какво има най – голяма нужда, винаги, всякога, навсякъде… Струва ми се, че веднага мога да дам отговор! На ЧОВЕКА, (без разлика на възрастта ), му е необходимо внимание, грижа! Но преди всичко, ОБИЧ, БЕЗКРАЙНА ОБИЧ! Обич, изразена с поглед, с вяра в доброто и в истината отправена с цялото човешко сърце, а най – силно тя струи от Очите.
Тези топли загрижени прекрасничовешки Очи,които,са,като езера дълбоки.Дълбоки и тайнствени,мъдри и всевиждащи и,, Излъчващи само Любов, само безкрайна Обич,грижа и мъдрост,а мъката, която са понесли да се превръща ,да струи в топлина и светлина, с която могат да ни обгръщат, дори тогава, когато не ги виждаме, когато са далече от нас.
Но те са там ярки, големи и топли, любещи и искрени …. НЕЗАБРАВИМИ… НЕЗАБРАВИМО СКЪПИ незабравими завинаги О Боже дари ни с тези ОЧИ, излъчващи най чудната, Любов на Земята, за да има Радост, за да има Щастие за всички хора по СВЕТА!
Таня Доганова – Христова 15.09.2019 СОФИЯ
Иконата, която се коментира е –Глава на СВЕТЕЦ ( (фрагмент) XVIII в, Дърво, платно, темпера Ок 26 х 9 НХГ -59, МХИ, КРИПТА
