ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ „БЪЛГАРСКИ ПЪТ” ПОДКРЕПЯ ГАТЬО СУЛТАНОВ

Професор д.ик.н. Ангел Димов е селски човек по душа. Роден в Караджово, учил в Садово и в Аграрния институт, той усъвършенства образованието си в Москва, където получава знания в Института по международни икономически и политически изследвания.

• Проф. Димов, вие бяхте осем години народен представител и подготвяхте проекта  на Закона за защита на земеделските производители. Знаете ли, че днес  някои от  фермерите крадат земи, имат фалшиви договори, не плащат рента, заграбват селскостопанско имущество и не ви ли е жал за положения труд за този закон, в който поставихте основата на Фонд „Земеделие”?

• По силата на приетия през юни 1995 г. Закон за защита на земеделските производители бе създаден Държавен фонд „Земеделие“. Посредством този закон се осигуряваха гарантирани (носещи на произзводителите известна печалба) изкупни цени на зеленчуци, плодове, мляко и зърно. Освен това законът задължаваше ДФ „Земеделие“ да покрива щетите, нанесени от градушки, наводнения и други природни бедствия. Законът за защита на земеделските производители беше приложен само през 1997 г., когато изпълнителен директор на фонда беше проф. Никола Николов от БСП. Следващата 1998 година оглавяваното от Иван Костов марионетно правителство промени този закон така, че повечето държани пари да се дават на господстващите банкери и застрахователи. За да бъде махнат проф. Никола Николов от директорския пост (без право на обжалване в съда), се закри и после отново се откри ДФ „Земеделие“. Днес в сайта на този фонд е написана историческата лъжа, че създавенето му е станало през 1998 г. Това е направено, въпреки че преди това ДФ „Земеделие“ беше функционирал близо три години и чрез свои механизми беше осигурил (1997 г.) гарантирани изкупни цени  и ниско лихвени кредити на българските селски труженици.    Прокарването на Закона за защита на земеделските производители продължи близо три години (1993-1995 г.). Съпротива оказваха депутати (от СДС, ДПС и БСП), които бяха  свързани с икономически групировки. Тези групировки бяха против закона, защото преди изготвянето на правилника за неговото прилагане,  чрез свои кадри в Министерство на земеделието ежегодно си разпределяха по около 60 млн. долара, давани от държавата за сеитба на житни култури.

•      След разширяването (2004 г.) на Европейския съюз (ЕС) на Изток бе променена и неговата Обща аграрна политика. Вместо за произведена селскостопанска продукция, „евросубсидиите“ започнаха да се дават на декар използвана земеделска земя. Тези мизерни субсидии (по двадесетина лева на декар) принудиха повечето български земеделски производители да прекратят отглеждането на животни, зеленчуци и плодове. Останаха арендаторите-капиталисти, които засяват селските землища предимно с ниско доходните култури жито, слънчоглед и рапица. Селата  обезлюдяват и запустяват. В рамките на Евросъюза  е отредено на Франция, Италия, Испания, Португалия и Гърция да осъществяват международна специализация на производството на зеленчуци и плодове. В посочените страни има държавни земеделски банки и се дават големи национални селскостопански дотации.

• Вие сте твърдо за запазване на българската земя.  

•   Понастоящем у нас би трябвало преди всичко да се води политика назапазване на българската принадлежност на земеделските земи. В Европа само българската държава няма орган за контрол върху продажбите на земеделски земи на чужденчци (главно от мало- земните Израел и Турция). Чуждестранни граждани, подпомагани от техните власти, вече са изкупили около два милиона от най-плодородните  български земеделски земи. Загубим ли още толкова земи, нацията ни завинаги ще изчезне. 

• Проф. Димов, напуснахте БСП и основахте Социалистическа партия „Български път”. Кое ви дразни най- много в политиката на бившата ви партия днес?

• През пролетта на 1997 г. не участвах в предсрочните парламентарни избори, но бях член на Висшия съвет на БСП ,а през есента се съгласих да бъда избран за секретар на партийния клуб на учените социалисти-икономисти в София. В клуба членуваха големи български учени като професорите Иван Илиев, Веселин Никифоров, Жак Аройо и Росица Гочева. При моето четиригодишно ръководство  броят на членовете на този клуб се увеличи от 27 на 46 души (дори бяха приети двама нови членове на БСП).  През 2000 година успях да убедя членовете на клуба да ме освободят от ръководната длъжност и от партията по няколко причини: Една от тях е, че  след продължилите през периода 1990-1997 г. вътрешно- партийни борби, централното ръководство на БСП беше овладяно от про- западни социалдемократи, които я превърнаха в социалдемократическа –  т.е буржоазна партия. Партията започна да защитава предимно интересите на чуждестранните банкери и промишлени капиталисти, а също и на местната компрадорска (обслужваща чуждестранния капитал) буржоазия. Типичен пример за това е подписаната през пролетта на 1997 г. от Георги Първанов и Иван Костов декларация  за въвеждане на колониален валутен борд (паричен съвет) и лишаване на Българската народна банка (БНБ) от изконното и право да инвестира и кредитира. По силата на тази декларация се пристъпи към тотална приватизация на държавните банки и предприятия   (диктувана от Световната банка). Вследствие на този орташки акт почти всички наши общонародни банки и заводи бяха обсебени от чужденци  – (огромния химкомбинат Враца и други предприятия бяха „купени“ за по един долар). Трудовите хора, за които би трябвало да се грижат лидерите на  БСП,  бяха предадени и ограбени. Друга причина да напусна БСП е взетото на нейния конгрес през 2000 г. решение за присъединяване на България към военно-политическия междудържавен алианс НАТО. Тази военна тоталитарна организация е създадена от американската финансова олигархия за завладяване на братска Русия и за  бомбардиране и покоряване на мирни народи. Третата причина за моето напускане на БСП е  проявяваната от нейните лидери безпринципност. Например на състоялия се през декември 1996 г. извънреден конгрес, Георги Първанов и Николай Добрев обещаха  да  изпълнят конституционното право и да съставят второ социалистическо правителство, а после задкулисно се договориха за доброволно сдаване на държавната власт и предадоха партията и трудовия народ.

• В община Хисаря имате последовател – Гатьо Султанов, който вече два мандата е общински съветник, беше председател на Общинския съвет  и сега е кандидат за кмет  на местни избори 2019. Знам, че често сте заедно. Какви качества притежава , които могат да го направят кмет?

• Членовете на Социалистическа партия „Български път“ са предимно млади хора. Само аз и няколко други професори сме възрастни. На състоялия се през 2015 г. партиен конгрес Гатьо Султанов от община Хисаря бе избран за партиен секретар. Той притежава организаторски и политически качества – принципност, отговорност и чувство за обществен дълг. Има висше магистърско образование и владее няколко чужди езици. За разлика от други млади социалисти Гатьо Султанов запази братските си чувства към нашите кръвни руски братя и вече над едно десетилетие работи за възраждане на българо-руското икономическо и културно сътрудничество. През септември 2017 г. той беше в състава на българската делегация, която посети руската република Коми по покана на нейните ръководители. Може би Гатьо е един от малцината българи, които често получават покани за пребиваване  в Крим и други руски области.

• Известно е, че вие споделяте идеята за общ българо- руски пазар. Как може  това да стане на територията на нашата община ?

• Освен това в хисарската община няма преработвателни предприятия. Вашата идея за икономическо,  научно – техническо  сътрудничество и съвместни предприятия с Русия може ли да се осъществи на тази богата на плодове и зеленчуци земя и как може да го направи  един кмет?

• Още от моето депутатство до сега отстоявам идеята за създаване на общ българо-руски пазар. Като членка на ЕС, нашата страна може по изключение (дерогация) да получи съгласие да има общ пазар с Русия. Без такъв пазар е почти невъзможно у нас да се разширява общественото производство и да се развива родното зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство. Ето защо би трябвало да се работи за създаване на общ българо-руски пазар преди очакваното следващо (след напускането на Англия) разцепление на Евросъюза.

•      Според мен в община Хисаря може по инициатива на общинския кмет да бъде създаден кооператив за изкупуване и пласиране на плодове, зеленчуци и други земеделски стоки. В него може да членува и общината със свои земи и дялова вноска. Постепенно този кооператив може да започне да пласира стоки и на руските пазари. За образуването му има възможност да се привлекат парични ресурси от Евросъюза. Кооперативът може да привлича инвестиции от Русия за изграждане на хранително-вкусови предприяти) и да  доставя руски трактори, зърнокомбайни и други селскостопански машини, дори да изгради завод за тяхното сглобяване.

•   Вашата партия има кандидат за кмет на община Хисаря.

•   Социалистическа партия „Български път“ издигна кандидатурата за кмет на община Хисаря на  Гатьо Султанов. В неговата предизборна програма ще настояваме да се предвидят мерки за  създаване на посочения вид кооператив и за разширяване на българо-руското сътрудничество в земеделието, индустрията и туризма. Убеден съм, че будните избиратели в селищата на община Хисаря ще изберат за техен кмет Гатьо Султанов, ще гласуват доверие на кандидатите за общински съветници и на двамата кандидати в селата Красново и Старосел  с номер 25.

• Благодаря ви, г-н професор!

•                                                                    Разговора води ИРИНА КИРИЛОВА     TRAKIA WORLD