Утре е един голям национален празник – Денят на обявяване на независимостта на 22.09.1908 г. Когато България гордо заявява, че никому не е васал. Едва освободила се от робството, счупва оковите и заявява на света, че българите не са роби никому. Заявяваме го със смъртта на българските мъже в Балканските, Междусъюзническата и Сръбско-Българската война. Заявяваме го с труда и на българските жени, на които се крепи икономиката на България, докато убиват мъжете и синовете им по фронтовете на България.
Толкова много кръв сме дали за България, за Родината си. Толкова много незнайни и знайни гробове, в които набързо са погребани млади български мъже, дали живота си за свободата ни.
Вие, епилираните и с изскубаните вежди, вземащи добавки за мускули, знаете ли как се спи в окоп? Знаете ли как се тича с викове „на нож“ срещу превъзхождащ по численост противник? Знаете ли как Вашите прадядовци са писали писма между две битки? Знаете ли как да се биете до смърт, защото зад вас е България?
По време на робството всяко българче в килийното училище учеше българската азбука, да чете и да пише, да помни, че е българин, християнин. Петстотин години помнихме, че най-важното е България.
Къде отиде това чувство? Умря с американската царевица, която подхвърляха на гладните българи през деветдесетте, с книгите и лекциите на Сорос, с които инфектираха умовете на младите българи, с първите митинги, на които като основна цел се постави не България, а Европа, НАТО и евроатлантическата ориентация на България. Когато започна да става срамно да си патриот. Когато стана срамно да наричаш нещата с истинските им имена. Когато стана срамно ДА СИ БЪЛГАРИН.
Сега най-важното не е България. Тя умира. Заради нас. Защото вместо за нея, за България, за Родината си, за единственото си Отечество, българите се грижим само за задниците и комфорта си! Предците няма да ни простят. Поколенията след нас няма да ни простят! Вие прощавате ли си за избора?
Елена Гунчева
