Голямата лъжа за Европа

/Поглед.инфо/ Най-значимото събитие след отминалите избори за Европейски парламент е вече факт. На 16 юли за председател на Европейската комисия бе избрана Урсула фон дер Лайен. Както самата тя заяви – първо е европейка и чак след това – германка.

Родена в Белгия, живяла в САЩ, бивш министър по семейните въпроси, труда и социалните грижи и министър на отбраната при кабинета на г-жа Меркел, тя бе избрана с 383 гласа,срещу 327 – против и 22 – въздържали се. Според председателя на ПЕС Сергей Станишев, значителна група от социалистите е подкрепила нейният избор, което му давало основание да следи за стриктното изпълнение на обявената от нея програма в една 30-минутна реч пред избраниците в новия ЕП.

Няма да преразказваме и преповтаряме основните й акценти. Там, както се полага, оптимизмът доминира, а горчивото и сладкото се редуват, понякога до невъзможност да бъдат преглътнати. Застъпница на идеите на Сорос и неговото „Отворено общество“ Урсула фон дер Лайен ни обещава задължителна ратификация на Истанбулската конвенция, дълбочинна реформа на Дъблинските споразумения и утвърждаване на Пакта за миграция като еманация на хуманността. Тя обосновава тези си намерения с идеала за една силна Европа, която задължително трябва да е единна. Нещо повече, баронесата заявява, каквото и да означава това, че ще застане срещу всеки, който се противопоставя на този принцип. Като юридически инструментариум тя посочва, че ще разчита на налагане на решения с квалифицирано мнозинство. Няма защо да разсъждаваме как се постига то. Изборът на баронеса фон дер Лайен беше много показателен. Изглежда всичко иде да ни подсети, че се изоставя принципа за доброволност и консенсус. Досега те бяха само, образно казано, кюспе за шарани. Оттук нататък ще трябва да се кълве само на гола кука. Остава да видим обаче какво се крие в практически план зад внезапното, като сигнална ракета, изстрелване на върха на ЕС на Урсула фон дер Лайен?

Това най-напред означава обезсилване и на остатъчния национален суверенитет и превръщането на националната държава, дори не в автономна, а в подмандатна територия. Това Конституция, Конституционен съд, колективна воля на обществото, историческа отговорност на нацията и държавотворния етнос стават „бош лаф“, както би казал Бай Ганьо.

В изборите за Европейски парламент и конструирането на неговото управление победи линията на „отвореното“ отвсякъде общество. И вече инициативи като Пакт за миграция, Истанбулски конвенции, Стратегия за детето, не могат да бъдат спирани. А националните традиции, културата, образованието, здравеопазването, организацията и устройството на обществото, няма да могат да бъдат съхранявани. Валякът на „отвореността“, булдозерът на джендаризма, тежките плугове на ювеналните норми, ще затъпкват, заравняват и засипват, в името на новите права, старите и утвърдени от естеството на живота и историята принципи и норми.

Не ни се иска да бъдем в ролята на прорицатели от Седмия ден, но ни се струва, че започват едни пет години, в които първа и най-главна жертва ще бъде Свободата. И перверзията се изразява в това, че тя ще бъде унищожавана „в името на свободата“! С Урсула фон дер Лайен начело на ЕК няма да са проблем осъществяването нито на идеите на Джордж Сорос и „Отворено общество“, нито намеренията на т.нар. Комитет 300.

На първо време, с лекота ЕС ще бъде превърнат в генерален спонсор на правилните идеи и намерения. В този смисъл, никак не е случаен воят на „медиите под контрол“ срещу президента на САЩ Доналд Тръмп? За тези, които са пропуснали факта нека припомним, че той лиши „Отворено общество“ от цели 30 милиарда долара, които фондацията-октопод на мегаспекуланта получаваше от американската държавна хазна. „Благодетелят“ Сорос веднага се хвърли да запуши дупката със своите „честно спечелени“ 18 милиарда долара. Но октоподище е това! При това наплодено из всички морета и континенти. 18 милиарда не стигат дори за закуска на главоногите соросоиди.  А те са милиони. И се знае, че има в ЕС„едни пари за вземане“ – 140 милиарда евро! Въпросът, както се оказва, внимателно е бил подработван. И предстои решение. А Урсула фон дер Лайен е само ключът в правилните ръце. И „правилните ръце“ са само на една ръка разстояние от пълната победа.

Засега такива като нас неправилни и несъгласни, могат да се уповават на надеждата, че Бог – милостив и всемогъщ – никога не е разрешавал на Злото, на Глобалното Зло, пълна победа. И че пак няма да разреши. Спирал го е на крачка от неговото тържество и пак ще го спре. Това – горе! Тук – в земните поселения, изпитанията, които ни е изпращал Вседържателят, никога не са свършвали. И няма да свършат.

И все пак – изпитанията ще заслужат тържеството на Правдата. Засега в нейна подкрепа се яви не друг, а самият президент на САЩ Доналд Тръмп. Яви се като ситуационен съюзник на Правдата. А още Апостола ни е завещал мъдростта, че: „Помощ приемаме отвсякъде, но си имаме предначертания“. И ако сме въоръжени с Правдата и Истината, и ако тя стига до все повече хора, значи народното дело ще пребъде и силата ни ще има по-други измерения. А това е шанс и за Надеждата, и за Каузата.

Погледнато по-нашироко това е шанс и за света, и за Европа, и за България. И в този смисъл не трябва да се губи време и не трябва да се пестят сили, и главно не бива да се отчайваме, когато е реч да бъде подпомогнато доброто.

Така че, ще започнем от следващия брой разказа на един френски благородник – Филип Мари Жан Жозеф Льо Жоли дьо Вилие дьо Сентиньон, Виконт дьо Вилие, известен на широката публика като Филип дьо Вилие. Този разказ е за Сътворението на Обединена Европа.

Филип дьо Вилие също воюва на страната на правдата и истината. Воюва срещу лъжи, митове и фалшиви герои. И няма причини да не подкрепим неговите рицарски усилия да дръпне веригата на лъжата и всичко да си дойде на мястото. Неговата книга не е просто повторение на Божествената правда, че истината застига всяка лъжа и всичко тайно става явно. Тя е и основание, че в тази битка честните хора не свършват. И значи не сме сами.

Месеци преди изборите за Европейски парламент, през февруари 2019 г., френското издателство „Фаяр“ пусна на пазара шокиращата книга на Филип дьо Вилие: „Дръпнах веригата на лъжата и всичко си дойде на мястото“. Тя е посветена на Европейския съюз и неговите, така наречени „Бащи основатели“ – Жан Моне, Робер Шуман и Валтер Холщайн. Както обяснява авторът, тази книга се е родила след две беседи с известни личности. Първата е проведена с Морис Кув дьо Мюрвил, участник в Съпротивата и движението на генерал Де Гол „Свободна Франция“. Морис Кув дьо Мюрвил (1907-1999) е министър на финансите и министър на външните работи при управлението на президента Шарл дьо Гол (1958-1968); министър-председател (1968-1969); председател на Комисията по външните работи на Националното събрание (1978-1981); сенатор (1986-1995).

Другата беседа е с известния професор по история от Сорбоната, Жан-Батист Дюросел.

Ето какво пише авторът на горепосочената книга за срещата си с Кув дьо Мюрвил: „В края на един разговор, който се въртеше около „европейската конструкция“, бившият министър на външните работи на генерал Де Гол (Морис Кув дьо Мюрвил), който знаеше всичко за всички, подхвърли с вид на посветен в нещата човек: „Филип, достатъчно е да дръпнете веригата на Лъжата и всичко ще дойде на мястото си“.

Десетилетия по-късно, посвещавайки лично време и много жар, възползвайки се и от сътрудничества на най-високо ниво, както и от тайните познания на посветени в историята за обединяването на Европа, Филип дьо Вилие решава, по съвета на Морис Кув дьо Мюрвил,„да дръпне веригата“. И се ражда книгата, която поставя всичко на съответното му място.

Преди да я напише Филип дьо Вилие провежда своите проучвания в Станфорд, Берлин, Женева, Москва – навсякъде, където могат да се намерят декласифицирани поверителни документи. Архивите проговарят и разкриват смущаващи тайни. Появява се опаката страна на Европа, която съвсем не е това, което се е разказвало до този момент за нея. Следствие на проучвателния труд на Филип дьо Вилие, може да се каже, че истинското име на неговата книга с разкритията, може да бъде и „Голямата Лъжа за Европа“.

Събраните доказателства са подтискащи. Както се полага в една гигантска конспирация, всичко минава оттам: апокрифни мемоари; долари; ЦРУ; агенти; минало, което заличават, защото е изобличаващо; верноподанически чувства, които прикриват или се опитват да прикрият, защото са унизяващи. И, разбира се, предателства на високо равнище…!

 Понякога разказът на Филип дьо Вилие е вледеняващ. Воден с ритъма на една задъхана анкета, той се чете като творение на Агата Кристи, с тази разлика, че пораженията са съкрушаващи. Това е краят на един мит, в който лъсва грозният образ на един колективен Дориан Грей. Оказва се, че така наречените „Бащи основатели“ на Европейския съюз – Жан Моне и Робер Шуман, са работили съзнателно за други. И са знаели какво правят. Те са искали не силна Европа, а Европа без плът, без глава и без корени. Постепенно т.нар. „европейската конструкция“ се е превъръщала в кошмар, а генът на разрушението е бил имплантиран в нейното тяло още в начало на осъществяването на този дяволски замисъл. 

Както показват архивите, дори мемоарите на Жан Моне – единият от прославените „Бащи основатели“, са поръчани от американците. Написани са не от Моне и са платени не от Франция, а от американската фондация „Форд“. Защо САЩ са толкова ангажирани с„европейската конструкция“, пита Филип дьо Вилие? Каква е причината, че се налага те да поръчват и да плащат за написването на нейната история? Отговорът е очевиден: за да бъде историята написана „политически коректно“.  Или, за да бъде пренаписана. И главно, чрез Мемоарите на Моне, да бъде обоснована необходимостта от налагането на американския конституционен модел върху държавите от Стария континент. Конспиративна теория ли? Едва ли. По-скоро е реч за старите мечти и съновидения за Европейски съединени щати.

И може би си струва човек да се замисли върху последните развития на процесите в ЕС. Показателно е и друго: порокът, който доминира над всичко и всички, и който в много документи е инструмент, който е оправдаван, стимулиран, и дори налаган, е връзката,например, между Моне и довчерашния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. Тях ги свързва алкохолът. Моне произлиза от фамилия на производители на коняк от Шарент и преди да нахълта в света на големите финанси, е пласьор на стоката през Англия, до Канада, САЩ, Полша и Румъния. При Юнкер обаче става въпрос за злоупотреба с уиски. Може би неслучайно в книгата си Филип дьо Вилие започва с описание на пиянските изпълнения на Юнкер по време на една среща на високо равнище на НАТО в Брюксел. Свидетел на срамната сцена става и американският президент Доналд Тръмп. Тази част от книгата е озаглавена „Падението“. Останалите раздели носят заглавия: „Кулоарите на Мита“, „Клисарят“, „Мистър Моне оф Коняк“, „Бракът на Червения площад“, „Бавната отрова“, „Операции за влияние“, „Китайският крадец“, „Плащанията“, „Неудобният баща“, „Европа без плът“, „Сирачето Европа“, „Емоционалният бунт на Европа“, „Духовният син“ и „Новият свят“.

Бързам да изпреваря сюжета – „Духовният син“, глава, която възнамеряваме да публикуваме, се отнася за мегаспекуланта Джордж Сорос. На малцина е известно може би, че той бе разобличен от „Зора“ и от пишещия тези редове още по времето, когато никой тук, в България, не съзираше в него вълкът, наметнат с овча кожа. Разбира се този текст не е за възпоменания и за изтъкване на минали подвизи или заслуги, но все пак ще спомена: когато научих, че президентът Петър Стоянов ще награди Сорос с най-високия български орден„Стара планина“, само за три дни успях да издам в 2000 тираж „Профил на мегаспекуланта Джордж Сорос“ – книга първа от библиотека „Зора“. Тя стигна до него в часа, когато награденият и неговите клакьори пиеха щастливи шампанското. Надявам се, че им е загорчало. Това беше моят протест, заради унижението на България и нейният най-висок орден, моята малка „война на Мърфи“.  Но затова по-подробно – друг път.

Книгата на Филип дьо Вилие, е снабдена с богат документален и справочен материал – библиография, пояснения под линия, фотоси, факсимилета от документи и писма. Между тях е и писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп. Цитирани са 172 заглавия на монографии, статии и публикации в пресата и в електронните медии. Поместени са 52 факсимилета на разсекретени документи и снимки от архивите на ЦРУ, Държавния департамент, Фондация „Форд“, Бундесархива и други институции.

На всички, които успеят да вникнат в дяволския замисъл на този чудовищен експеримент наречен Обединяване на Европа, може би ще се проясни докрай смисъла на култовия израз„Совите не са това, което са“. И те ще проумеят защо.

От следващия брой четете главата „Падението“. Преводът е на нашия уважаван и дългогодишен сътрудник Петко Петков.

(следва)

Минчо Минчев