Тия дни и ние присъствахме, заедно с Бойко, на две тържества – като телевизионни зрители имам предвид. „Кока-Кола“ разшири завода си в Костенец, а пък „Дънди Прешъс“ откри нов рудник.
Все е нещо – са си казали повечето от нас. Поне е по-различно от откриването на поредната магистрална отсечка, която сетне задължително ще я ремонтират.
„Кока-Кола“ вложила в разширението 40 милиона лева – и ние се радваме така, сякаш завода е наш.
С въпросната напитка имаме специални отношения. През 50-те години на миналия век, в сатиричния вестник „Стършел“, в който иначе работеха много кадърни автори, излизаха карикатури на търкалящи се американски моряци, пияни от кока-кола – толкова инфантилни бяха тогава пропагандните стандарти.
И сега са почти същите, обаче все още не е излязла карикатура „Дънди Прешъс“, пияни от печалбите от българските будали“.
Може и да излезе някой ден, макар че я чакаме от 1999 година – точно 20 години, откакто е дадена/хайдушки подарена концесията за българското злато.
И вече е ясно, че който и да управлява клетата ни държавица, все ще се държи като послушен колониален чиновник.
„Кока-Кола“ давала хляб на около 300 души българи, ура. „Дънди“ пък на доста повече, дори 16 души се върнали от чужбина заради високите заплати в компанията, два пъти ура. Все е нещо.
Ако „Кока-Кола“ направи още хиляда цеха, нови 300 хиляди българи ще си намерят добре платена работа, и това може да дочакаме някой ден.
Тържеството на „Дънди“ обаче със сигурност ще накара мнозина да разлистят Историята на Прехода, колкото и разхвърляна и фалшифицирана да е тя. А тя не е никак благосклонна към канадската компания.
Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед казала при откриването на новия рудник на „Дънди“, че ББ е новият Хаджи Димитър.
Главата ме заболя, но тъй и не успях да проникна зад това вълшебно откритие на Себихан, никога не бих се сетил баш/тъкмо за тази любезност.
Дали самодивското не е проговорило в нея – /“И самодиви в бяла премена…при юнакът дойдат, та седнат…Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже…“/ – но пък Бойко изглеждаше добре, нямаше видими рани, какво толкова да му превързва. Е, някоя милувка, макар и словесна, няма да му дойде в повече.
Но защо пък да е Хаджи Димитър? Дали Себихан не е искала деликатно да припомни на ББ условията на концесионния договор с „Дънди“- и той да не е толкова любезен към тях? Все пак, тия са канадци и няма какво толкова да ни причинят.
Някой би казал, че подобна реакция на ББ ще бъде прекалено екзотична. Но Историята помни тъкмо тия неща.
Костов, независимо от дивашката приватизация, която извърши, има голям шанс да бъде запомнен с коридора, който предостави на НАТО по време на войната срещу Югославия, както и с отказа му да приеме тогава бежанци от Косово.
И ББ можеше да бъде запомнен и заради думите, които наскоро си спести: „Аз нямам пари за самолети, докато моят народ гладува/ недохранен само с асфалт“.
Историята има вкус към подобни фрази, те оцеляват, защото са далеч по-жилави от рутинното бърборене.
Купувате Ф-16 – този допълнителен плонж в краката на американците ви отива, някак си. Но плонжовете трябва да се съчетават и с разумни решения.
„Дънди“ ви употребява от 20 години срещу скромната такса от 1,5% от стойността на металите в добитата руда – обаче почти от толкова време се лигавите с руснаците за АЕЦ „Белене“; направете я накрая, дори само заради това някаква нова куневица да я закрие след време.
Обаче не: като презрели мушмули сте с канадците, а като кокички с руснаците.
Бъдете американци с американците, руснаци с руснаците, бъдете каквито завърнете с инвеститорите тарикати – а нощем можете да бъдете и българи, все е нещо.
И кой, неговата верица, ни съвкупи с „Дънди“ – питат от простолюдието.
Чудесно мероприятие: от нас ложето – за тях печалбата.
Същият, дето понеделник заранта /26 август/ се оплаквал на Антон Хекимян, че от НАП се държали невъзпитано, не му признавали някакви 400-500 хиляди лева законни заеми – Костов.
Този пък открай време презира простолюдието, въпреки, че и собствения му произход го насочва право натам.
Сега пък нахално ни заглавичква с някакъв мизерен половин милион – вместо да благодари на НАП, че по този начин направо го белосва.
Една от Прокобите на Прехода е късопаметството.
Има един одит/доклад на Сметната палата от 2016 година, от който става ясно какви изуйгащници са ни управлявали от 1999 година насам – не че и преди това са били по-големи храбреци.
Основният извод на доклада:
Само за три години /2011-2013/ „Дънди“ е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара. Българската хазна също трябва да е доволна – нейният дял са цели 23 милиона от този милиард и половина. Привет, калпаци.
Извод: злато гази, гладен ходи, канадска пословица.
След всичката тази прелест, как да не се радваме, че „Дънди“ ще добива и от новия рудник „Ада тепе“ – нали ние ще получим 300 работни места, пък и някой лев ще падне. Как е на „канадски“ приятен апетит?
От „Дънди“ имат право да ни смятат за златни/завършени ахмаци.
Докладът на Сметната палата е от преди три години – а сякаш са минали три хиляди години. Всичко е забравено, ако изобщо някой му е обърнал внимание.
Този доклад е неподправен източник на сведения за българската политическа мекушавост; документална летопис – кратка, стегната и позорна – на безпомощността и безразличието.
И е неизбежно човек да си каже, че управниците ни пет пари не дават за най-голямото златно находище в Европа, какво остава за някакъв си народец.
А пък кметицата Себихан направо съчини загадката на Прехода: защо бе, джанъм, ББ да е новият Хаджи Димитър? Продължавам да мисля, мислете и вие.
Сещам се за друго.
Превръщаме се неусетно в някаква изложение на чуждата инициативност и грамотност, изразени в няколко десетки китни цехчета – истински оазиси сред общата пустош. Все е нещо. Но не бива чак толкова да се самозалъгваме.
И да се попитаме: можехме ли, изобщо, да минем без „Дънди“, сами да разработваме златните си находища?
И кога решихме, че можем да минем и без себе си, напълно да се самоизоставим?
Президентът Желев ми каза веднъж, че Костов си е изиграл най-добре картите /“Всяка неделя“, юли 2003 година/ – имаше предвид, в политически план. Но и при приватизацията виждаме същата ловкост.
И „дъндитата“ могат да го потвърдят, също и руснаците, на които даде „Нефтохим“ – това е тайният срам на късните антикомунисти/русофоби, а още повече и американците, на които пък хариза тецовете „Марица 1“ и „Марица 3“.
Така Костов искаше да се разтрои, да бъде харесан от руснаците, после от американците, накрая и от съвкупния международен капитализъм.
Дали успя? Кярът му от американците беше една снимка с президента Буш: за него снимката, за простолюдието край тецовете – пушеците.
Специално на тецовете от години им се заканват, че ще им преразгледат договорите – и все забравят.
Костов им се подложил на американците, защо аз да си развалям достлука с тях – така си мисли всеки властник след него.
И е прав за себе си, особено ако иска да изглежда като редови балкански хитрец.
Нашите управници се държат като хора, които пет пари не дават за Историята, абсолютно им е безразлично, как ще ги запомни тя.
Те гледат да си надвият масрафа/харчовете днес и веднага, утрешният ден е без значение за тях.
От 30 години всичко се разпада на отломки, всичко започва все отначало. Все е нещо, ще кажете.
Да, де, обаче важно е, какво ще каже Историята.
И дали изобщо ще ни запомни.
Уж хитроумните ни игрички – ден за ден – не могат да я заблудят. Ние себе си заблуждаваме.
И изобщо не можем да схванем Истината за Прехода.
Задоволяваме се с някаква смътна представа за него, тя ни е достатъчна. Закриваме, откриваме, ден да мине, друг да дойде.
„Дънди“ ще дадат работа на още 300 души – хайде, намалете им таксата, изобщо им я опростете.
Продължавайте да се държите като Дънди Крокодила – симпатичният селяндур, попаднал в капаните и изкушенията на модерната цивилизация, при Големите Крокодили.
От скорошните ви закани за ревизия на приватизацията очаквано нищо не произлезе, няма да дочакаме Черната книга на Разграбването.
Направете тогава поне една Бяла книга:
колко/кои държавни притежания сте продали изгодно, кой го е направил, какво успяхте изобщо да съхраните – ей такива прости неща.
Надявам се да запълните поне една страничка.
Кеворк Кеворкян
