Когато министър-председателят на една държава, да кажем България, обвини най-голямата група туристи в своята държава, че са преносители на най-заразното заболяване по прасетата в историята на тази държава, то този министър-председател:
А) Не съзнава какво говори;
Б) Отлично осъзнава какво говори, но не се интересува от туризъм;
В) Няма значение какво говори, защото точно тези туристи не се впечатляват;
Г) Наясно е, че този бранш няма нужда нито от подкрепа, нито от министър.
Възможно ли е в държава, в която министър-председателят връща обратно на работа чистачки на летището; изпраща правителствен самолет да прибере нашенци от друга държава, щото им се счупил транспорта, да не знае какви груби закононарушения се случват в туристическия бранш, подписани от министъра? Нима същият министър-председател не знае, че новата данъчна наредба за електронните магазини Н-18 е така неприложима в туризма, че най-големите български туроператори вече отвориха офиси в други европейски държави, където администрацията не ги мачка до пълно унищожение?
Само няколко дни след изказването за румънските туристи на министър-председателя по време на заседание на МС, от управата на многозвезден варненски хотел, чиято гостенка го напусна, подута от нахапвания от буболечки в стаята си, коментираха, че туристите внасят гадинките отвън. Не уточниха народността им, но стана ясно, че това е тази категория посетители, които си вървят с вредителите.
Всичко това се случва на фона на постоянните твърдения на министъра на туризма Николина Ангелкова, че качеството на продукта се повишава, а с него – и качеството на туристите. Според лидера на държавата обаче туристи ни носят чума, а според хотелиери – гадинки.
На фона на явния спад на чуждите гости в България и пълната липса на яснота за това колко са хотелите в страната, каква е бройката на леглата, какъв изобщо е българският туристически продукт, на кого го предлагаме и кого очакваме, българският министър-председател обеща на срещата по случай 50-тата годишнина на курорта Албена, още 15 млн. лева за туристическа реклама на България, за което съобщи БНР.
По думите на Борисов сме щели да правим като Гърция, Турция и Хърватия, като наливаме пари в сегашните празни седалки, щели сме още да поевтиним продукта си и така щели да дойдат още 30 процента повече гости.
Едва ли съществува друго изказване, което така ярко да показва пълно
незнание за механизмите на този бранш, както и разбиране за обстоятелството, че започналият спад ще продължи да се задълбочава и в идните години.
Добре е да уточним също, че Хърватия, която е два пъти по-малка по размер от България, посреща повече туристи от нашата страна и при това не с организирани чартъри, а предимно от индивидуални туристи, които си запазват места в любимите хотели около девет месеца по-рано. Там е рай за германски и скандинавски туристи, които бележат ежегоден ръст и така от около десет години.
Гърция никога не е гледала на нас като на конкуренция, просто защото не сме – нито ценово, още по-малко като култура на обслужване.
И не на последно място: в цяла Европа не съществува друга държава, където обемът на сивия сектор в туризма да e равен или да превишава този на светлия и то по мнение на самия бранш.
Като пример, в един обичан морски град всички хотелиери, включително и кметът знаят, че хотел, обявил 200 легла, всъщност е с 500 легла и продава 500 легла, но отчетността не се променя. До този момент никой не е развалил рахата на собственика, защото това правят и останалите. Защо да си правят мръсно, като могат да си живеят спокойно?
В много държави, туристите, които влизат в страната по въздух, са длъжни да попълнят входни карти и те се приемат от граничните служители с показването на паспорта. Така автоматичното броене на пристигнали и заминали пасажери от летищата рязко ще очертае границата между тези, които идват у нас с цел туризъм, българите, които се завръщат у дома за ваканция, и хората, които пристигат по други причини. Туристическа дестинация като Тайланд не допуска човек да влезе в страната, ако не посочи точно в кой хотел ще отседне.
Ние не само не знаем къде отиват чужденците (освен при чартърите), ние дори не знаем кои са местата, където те могат да се настанят!
От години българи, които живеят в чужбина, резервират ваканции от своите държави и им излиза заедно с полета по-евтино, отколкото ако българин си купи ваканцията тук. И отливът на туристи не е нито заради визови ограничения (в центъра на Париж спокойно можете да говорите само на руски), нито заради честотата на полетите, а заради липсата на цялостен продукт и на качество. Всеки български хотелиер по Черноморието признава, че хората, с които може да работи качествено, са изчерпани; че гигантските хотели вече са отминали светлите си дни и амортизацията им се усеща болезнено; че туристите у нас стават все по-бедни – и българи, и чужденци; че няма дори елементарни правила, които да защитават българските инвеститори.
У нас няма проблем, докато един е вложил пари, умение и бизнес план в разработването на кафене и заведение на главна улица с всички надлежни разрешения и сертификати, друг да монтира до него две големи кафе машини и пет метра по-надолу да си довлече количка за хот-дог.
Самият бизнес, когато работи на светло, е поставен до стената. Идеята, че ние се нуждаем от субсидиране на самолети, за да поставим туризма ни на друга плоскост, разкрива отчайваща наивност.
В свят, в който качеството се мери само с нишови продукти, с преживявания, в динамика, хранене, обслужване като от приказките, нашата цел е как да напълним хотелите, за да може посетителите да ходят по плажовете, дадени на правилните концесионери, получили незаконните разрешения за незаконните си заведения.
Министър-председателят не желае да коментира защо само в курорта Слънчев бряг могат да се настанят 400 хил. души по време на активния сезон, а Националният статистически институт отчита 236 хил. легла за цяла България.
Някой пита ли се защо броят на туристите се отчита от НСИ няколко дни след изтичане на месеца, а обемът на заетостта около два месеца до три месеца по-късно? Просто всяка община чака местните хотелиери да отчетат заетостта, която те оформят, както намерят за добре, както се разберат с колегите. Няма сила, която да отчете броя на продаваните на туристи легла. И докато министърът работи с официалната статистика, а тя е за 236 хил. легла за цялата страна, защо са й още самолети? – реално тази бройка сме я попълнили!
Как тогава ще бъдат избрани чартърите, които да бъдат подпомогнати с 15 милиона лева? На база най-много празни седалки? Или на база настаняване в хотели със 100 процента отчетност на леглата, ако леглата са преброени на 100 процента?
И защо премиерът счита, че туристите носят смъртни зарази, които съсипват националната икономика, но иска да поощри този бранш? Не е само от вълнение по повод половинвековния юбилей на курорта Албена!
Отговорите се крият в документите, които разкриват свободите, дадени на министъра на туризма Николина Ангелкова.
Вече изцяло и единствено в ръцете на министъра на туризма е отдаването на плажовете по Черноморието на концесия или наемане. За всеки от плажовете е нужно да бъде одобрена схема на преместваемите обекти (заведения), платените и безплатните зони.
Схемите на плажовете обаче се изготвят от концесионерите и само се подават за подпис от министъра. По презумпция министърът е огледала разпределението и обяснителните бележки и е одобрила обосновката на плана. Това лято обаче се стигна до поредния абсурд временният обект на плажа в Ахтопол да бъде разположен на около 50 см. от водата, а работата по строителството му да тече в средата на месец юли, докато туристите са вече на плажа. Да, но схемата била одобрена, контрира Ангелкова.
И ако това не звучи като облагодетелстване единствено на концесионера, то как да бъде разглеждано нарушението на Наредбата за заведенията, които могат да бъдат разположени по плажовете според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие?
Съгласно закона на територията на морските плажове може да бъдат поставени преместваеми обекти за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, каквито са:
-
Снекбар
-
Бистро
-
Бързо хранене
-
Закусвалня
На плажовете не може да работят барове, ресторанти, кафе-сладкарници, питейни заведения, търговски обекти, барове – така казва законът. И той не е променян.
Тогава кой дава кураж и сила на министъра на туризма Николина Ангелкова, откак е министър, да благославя с грамоти раждането и съществуването на нови и нови барове на плажа, при това нощни?
Като оставим настрана емблематичните (и напълно незаконни) Бедрум, Какао, Дъ уан – категоризирани с четири звезди, отделно са още десетки плажни заведения, получили разрешение като „търговски обект“.
Какво значи „търговски обект“, след като такъв не фигурира в закона, знаят само министърът; онзи, комуто тя е подписала разрешение за незаконна дейност и третият в схемата, който няма нищо против Ангелкова да нарушава закона в полза на онези, които реално владеят плажовете.
В закона е казано, че категоризацията на заведенията за бързо хранене може да е с една, две или три звезди. Как тогава по плажовете се веят грамоти с четири звезди на нощно заведение, което не е позволено?
Само на плаж Слънчев бряг–юг, министърът е разрешила 27 търговски обекта, 12 нощни бара, един ресторант. На плаж Поморие-изток търговските обекти са 41, баровете са 3. В Созопол на Харманите заведенията са осем, нощните барове – два.
Отново в разрез със закона, заведенията са с временна категоризация като ресторант, коктейл-бар, бирария и т.н.
Явно за подобни своеволия не важат правомощията на местната власт, а прокуратурата е глуха и няма.
През 2017 г. главният архитект на община Несебър Валентин Димов мотивира отказа си да издава лицензи за „нощен бар“, защото те не може да са на плажа, не може да работят на открито и да пречат на хората след 23 часа.
Защо обаче когато Николина Ангелкова броди по плажовете с офис рокля и пълни с пясък затворени обувки, тя усърдно брои чадъри, шезлонги, шалтета, мери отстояния и никога не пита за заведенията?
Явно защото не бива. И защото е сигурно, че никой няма да се намеси точно в този печеливш модел.
За да бъдат прекратени завинаги конфликтите по Черноморието, достатъчно е само да се спазва сега съществуващият закон.
Докато обаче основната цел е неговото нарушаване, всички други имитации на дейност са единствено за прах или пясък в очите на публиката.
Да видим кога и дали тези обещани 15 милиона ще бъдат разпределени между туроператори и кои и каква част от сумата ще потъне в поредната безпосочна реклама.
