Цвятко Истилянов стана кмет на село Красново на местните избори през 2015 година. На първия тур той спечели 110 гласа. Толкова имаше и кандидатът на коалиция „Промяна”. Заедно със спечелелия 149 гласа отидоха на втори тур. Тогава БСП се втурна, заработи активно и Цвятко Истилянов седна на кметския стол. Пенчо Шапков – председател на общинската организация на Българската социалистическа партия ми каза, че Истилянов работи добре и могат да му дадат доверие да кандидатства за втори мандат.
-
Вие същото мнение ли имате, г-н Истилянов?
-
Това могат да го кажат хората от селото. Те са разумни и прагматични хора и гласуват с ясно съзнание какво искат и какви са им очакванията към кмета на населеното място. Ще участвам в надпреварата за местни кметски избори през месец октомври 2019 година, защото има още неща за довършване, започнати от мен през този мандат.
-
Вие сте единственият кмет, който доведе хора от селото на сесия, за да не позволите да дадат разрешение за ползване на вода от минералните извори на Красновски бани. Не смятате ли, че с това попречихте да влизат десетки хиляди левове в бюджета на общината? Пък и служителите в този непостроен комплекс биха били от Красново. Какви са аргументите ви днес, считате ли това за грешка, след като инвеститорът си отиде обиден и огорчен?
-
Не смятам, че това е грешка, защото инвеститорът не ни показа какво точно предлага и за какво беше необходимо това голямо количество вода – 2 литра в секунда. По този начин той спираше развитието на Красновски минерални бани. Без минералната вода никой не би предприел инвестиция в района на същите.
-
Какво е становището ви за развитието на Красновски бани, които са обявени за курорт с местно значение със заповед № 2620 от МНЗСГ? Това е отразено в Държавен вестник 54 от 12 юли 1963 година. Аз съм писала дълъг коментар за историята на концесията, която в крайна сметка се провали, и това се отразява зле на икономиката на общината.
-
Помня курорта от времето, когато беше един от най-посещаваните и цветущи курорти на Средногорието. Смятам, че отдаването на банята на концесия на господин Язов и унищожаването на женското крило в банята е грешка, защото по този начин се създаде неудобство за редуване на банята на жени и мъже.
-
Как приехте минералната вода да се даде на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕООД – град Баня за стария санаториум „Чавдар”? Тогава нямаше протест от населението на селото.
-
Когато има искане за вода и то е в нормални граници и желаещите показват, че имат интерес да развиват туризъм и лечение, няма пречка от населението и от мен. Всеки, който иска да инвестира, е добре дошъл, но с разумни искания за водата, която ще ползва, защото тя е в ограничени количества.
-
Тези бани, на които са спирали римляните, за да лекуват раните си, за които още в 1890 година от бюджета на Източна Румелия са отпуснати 2 хил. лв. за поправка на банята, но общината ги дала за ремонт на черквата, са били причината в 1928 година да се построи нова двуетажна банска постройка, която беше ремонтирана и подновена от г-н Язов. Това стана, когато кмет беше инж. Георги Пирянков. Да напомня, че преди това, когато кмет беше инж. Вълко Макавеев, беше поставена китайската баня, за да не остава населението без къпане. Как виждате бъдещето на голямата баня и ще се прави ли ремонт на китайската? Само не ми казвайте, че това е работа на общината! Искам да чуя вашето мнение.
-
Банята работи всеки ден. На нечетно число от месеца тя се посещава от жени, а на четно число от месеца от мъже. Има посещаемост, но в сравнение с минали години, броят на хората e по- малък, поради по- малкия брой на населението в общината ни. Посещават я не само жителите на село Красново и Красновски бани, а и от други населени места на общината. Частично е ремонтирано мъжкото крило на банята. Водата е с температура 52 градуса и се разрежда със студена вода. Имаме намаления за пенсионери и ученици. Към водата проявяват интерес доста хора, поради това, че тя е слабо минерализирана – 354 мг/л. и е препоръчителна за лечение на гинекологични, кожни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни. По думите на посещаващите банята, с проведени десет процедури се чувстват по- добре здравословно. Предстои и по думите на инж. Дойкова да се ремонтира пътната настилка към банята. Мнението ми е, че голямата баня трябва да се стопанисва от общината и да се намерят средства за възстановяване на женското крило, та банята да заработи, както е работила от 1928 година до момента, когато решиха банята да се даде на концесия на господин Язов и допуснаха да се унищожи женското крило на банята. По този семействата, които идват, не могат да използват банята пълноценно.
-
Китайската баня – не смятам, че трябва да бъде възстановявана поради факта, че имаме голяма баня.
-
Как хората приемат решението да се изгради водопровод от Красновски бани до селото, за да има минерална вода в центъра? Специалисти твърдят, че водопроводът ще бъде такъв, че водата, докато стигне до селото, ще бъде около 22 градуса, а не гореща като на самите бани.
-
Общинският съвет в град Хисаря одобри план-схема на трасе за изграждането на минерален водопровод от Красновски минерални бани до Красново. Жителите на Красново са принудени да изминават разстоянието от километър и половина, за да си наливат минерална вода. В Красново живеят около 700 души, предимно възрастни хора. В този смисъл довеждането на минералната вода по-близо чрез специален водопровод би било изключително удобно за хората и би улеснило ежедневието им. 90 % от населението на Красново пие минерална вода.
Още веднъж вие събрахте населението на Красново, за да протестирате за обгазяването. Това ли е начинът да се спрат безчинствата на някои предприемачи?
-
Днес публичните демонстрации са част от формите на изразяване. За населението на Красново това беше решението. Цеховете за производство на въглища се намираха в близост до селото. Разстоянието между крайните къщи, също и до сградата на начален етап на училището е много малко. По данни при замерване на въздуха от специалисти от РИОСВ емисионните норми на въглеродния диоксид са завишени драстично – 13,5 пъти по – високи от нормата им. Задушливият газ е и предпоставка за дихателни заболявания. Начинът беше един – протест на населението, за да се преустанови производството на въглища .
-
За вас се заговори и тогава, когато бяхте дали разрешително да се секат дървета от държавния фонд за социално слаби. Вие определихте това пред мен като недоразумение. Припомням, че бяха маркирани 30 дървета, а секачите отрязали 60 – общо 55 куб. м. и Държавното горско стопанство си ги прибра. Как завърши работата на РУ на МВР – Хисаря? Тогава началникът ме уверяваше, че работят активно по въпроса.
-
Както Ви казах при предишен разговор, аз разреших почистване на дере от храсти, къпини и отрязване на дървета, намиращи се в самото корито на дерето, които пречат за отвеждане на дъждовните води.Тези имоти по кадастралния план на село Красново са собственост на кметство Красново. И по заповед на областния управител, сведена от кмета на община Хисаря, за почистването на дерета и канали отговаряме ние – кметовете на населените места. Задължени сме и към хората, защото в селото имахме преди години наводнения, при които бяха отнесени улици и паднаха къщи. Срути се и кметството в Красново. Бяха наводнени блокове с насаждения и унищожена селскостопанска продукция.
-
Казват, че Красново е селото, което е получило най- много пари от общината. Вярно ли е това и колко пари влязоха в кметството от общинския бюджет и по проекти?
-
Средствата се отпускат на брой жители на населеното място. За мен отпуснатите средства за селото са незначителни. Хората от Красново заслужават много повече.
-
Три години и шест месеца минаха от мандата ви. Направете равносметка на направеното през това време!
-
През тези години поради финансовото състояние на общината се отпускат средства в малък размер за селата, но въпреки това, с отпуснатите средства от общината се унищожи сметището на главния път за Кръстевич, направи се пешеходен мост между двете махали върху красновска река, направи се частичен ремонт на няколко улици, обнови се чешмата до почивна станция „ Страхил”. Също така се изготви проект за изграждане на водопровод от Красновски минерални бани до село Красново за минерална вода. Беше спечелен проект за подмяна на ВИК канализация в селото за близо 2600000 лева. Със събрани средства от населението и отпуснати от Митрополията бе възстановен православния храм „Свети Димитър”. Винаги съм бил близо до хората – когато стачкуваха животновъдите за ваксина, а не за избиване на животните, когато розопроизводителите стачкуваха за ниските цени на продукцията им, когато селото протестираше срещу цеховете за производство на въглища. Проблемите на жителите на Красново са и мои проблеми.
-
В Красново едно от хубавите неща е, че се запази училището – защитено и средищно училище. Сега то вече е и Обединено училище до десети клас. Какви перспективи създава това?
-
– С приемане на Закон за предучилищното и училищното образование в сила от 01.08.2016 година Основно училище „ Христо Ботев” се преобразува в нов вид училище – обединено (от І до Х клас). Така учениците от селата Красново, Беловица, Кръстевич, Мало Крушево, Старосел и Старо Железаре, които се обучават в него, ще получат възможност да завършат първи гимназиален етап в родното си място или в близост до него. Това е шанс за повишаване на обхвата на учениците от селото и съседните села в средно образование и шанс за повишаване на качеството на образование.По този начин намалява рискът от отпадането им от училище след завършване на основното образование след VII – ми клас и се дава възможност за задържането им в образователната система. В училището се обучават предимно деца от уязвими групи. Това е и облекчение за хората от малките населени места. Училището ще осигури и професионална подготовка и придобиване на професионална квалификация, което дава шанс за успешна реализация след това и на пазара на труда.
-
Преобразуването на училището стана с решение на Общинския съвет. Професията е „ Работник в заведения за хранене и развлечения” с тригодишен период на обучение след основно образование. Същата е свързана със сферата на туризма и е съобразена с нуждите на общината и региона ни .
-
Някога в прекрасното ви читалище се провеждаха Районни прегледи на художествената самодейност. А сега какъв е животът в него?
-
Имаме сформирана самодейна група с многобройни участия и награди на общинско, регионално, областно ниво. Изявяват се в селото по различни поводи. Имат съвместни изяви с училището и провеждане на уроци по пеене и родолюбие. Тук е мястото да изразя моето уважение към самодейците от читалище „ Отец Паисий”- село Красново и да благодаря на тези възрастни жени, които ме карат да се чувствам горд жител на селото.
-
По отношение на православния храм „ Свети Димитър” какви действия се предприеха ?
-
Красново даде нов живот на своя православен храм “Свети Димитър”. Сградата, която е на 140 години, вече е по-здрава и по-стабилна, отколкото е била в годините след градежа. Ремонтът бе организиран от мен, църковното настоятелство и местния свещеник отец Атанас. В Красново живеем само православни християни, а църквата е строена с голямо желание от нашите предци. Тя е била изписана от добри художници по всички канони. Църковната сграда, както и камбанарията, издигната по-късно, не са ремонтирани никога досега. А от десетилетия и двете постройки, долепени една до друга, са в лошо състояние . Основите на църквата доскоро бяха проядени от влагата, покривът и носещите греди – пред разпад. Дъждовете и снеговете бяха съсипали вътрешната мазилка, стенописите, пода в продължение на десетилетия. Още преди да стана кмет на селото реших, че ще положа усилия църквата в Красново да бъде ремонтирана. Заедно с църковното настоятелство инициирахме дарителска кампания. Двама души, чиито родови корени са от селото, дариха значителна сума пари. Жителите на Красново също дадоха своя принос. Благодарение на събраните средства успяхме да наемем специалисти и фирма. Основите на храма вече са укрепени, а бетонен пояс държи здраво стените. Същите укрепителни мерки са приложени и към камбанарията. Сменени са дървените конструкции и керемидите на покривите на двете постройки. След успешните дейности за спасяване на църквата, духът на красновци се повдигна. Понеже парите не стигнаха, сега жителите на селото са готови да продължат да събират средства за вътрешен ремонт и възстановяване на повредените стенописи в църквата.
-
Ако имахте пари, какво бихте направили в Красново?
-
Първо: изграждане на ВИК канализация и канализация за обратна вода с пречиствателна станция, ремонт и асфалтиране на всички улици, изграждане на мултифункционална спортна площадка, продължаване на ремонта на православния храм, ремонт на пътната настилка до банята в Красновски минерални бани, възстановяване на женското крило на банята и подобряване на състоянието на парка в Красновски бани.
-
Накрая кажете на нашите читатели кой е Цвятко Истилянов?
-
Роден съм през 1969 година в град Пловдив. Завърших средно си образование в град Пловдив. Продължих образованието си във ВНВТУ „Тодор Каблешков” град София.
-
Работил съм по специалността си шест години. След това работих в частния сектор. От няколко години живея в село Красново и ще живея в селото, защото корените ми са от тук и защото тук се чувствам пълноценен.
-
ТРАКИЙСКИ СВЯТ Въпросите зададе Ирина Кирилова