Но който иска да не иде в плен,
За битка ръкопашна да се стяга!
А всеки плъх – от страх обезверен,
От кораба ми може да избяга!
Владимир Висоцки
…
28 януари 2019. 11 години го има сайта АФЕРА.
Водолей, на Уран, разбира се.
11 години АФЕРА е място, в което свободно можеш да пишеш и да говориш, да разследваш, да се радваш и да псуваш. 11 години сайта АФЕРА оцелява без партия зад гърба си, която да пищи в „защита на свободното слово и разследващата журналистика“, но само когато засегнат нея. Без мощни спонсори и рекламодатели, които да дирижират словото. Без да слугува на нито една Власт, която се менка една след друга на територията наша – държава – кочина. Без да щади едните и другите, и третите, и четвъртите, и така до края на политическата азбука.
Мачкана, притискана, хулена, унижавана, съдена, елиминирана, обявявана за „враг“, АФЕРА не пада на колене, и продължава да стреля от окопите, защото най-важната и защита не е видимата за окото.
През всичките тези години АФЕРА оцеляваше благодарение на човеци, приятели, на които и днес няма да оповестя имената. Защото Хунтата ги дебне, за да ги унищожи. Защото приятелят на Врага ми е и мой Враг, нали? Такава е аритметиката на Хунтата.
Благодаря на всички онези, които повярваха, че „Този живот е за смелите“! Техните имена са изписани в сърцето ми и Там, където изписват имената на Воините на Светлината.
Благодаря и на мерзавците, които превърнаха АФЕРА в мишена. Без тях АФЕРА нямаше да е това, което е. /Бог ги е пратил, за да върви Воинът напред!/.
Благодаря на всички читатели, които получават тук зрънце надежда, че не всичко още изгубено, че има малцина, мърцина, които стоят ИЗПРАВЕНИ, и че са си сложили главите в торбата, въпреки всички и всичко, и въпреки че знаят, че ще бъдат предадени заради една овца или няколко жълтици.
Свободата е вътрешен избор. Тя не се получава даром, нито можеш да си я купиш. Колкото повече я купуваш, толкова повече КЛЕТКАТА се затяга. Свободата е – дори и прострелян, да можеш усмихнато да кажеш: „Майната ви! Аз правя това, което Пътя на Светлината сочи!“.
Когато пишеш по пясъка, винаги идва вълна, която да те помете.
Когато си сътворен върху скала обаче, ветровете ще се спънат в силата ти.
Защото Силата е отвъд всяка материална еснафска обвивка и придобивка. Силата е Духът, неподвластен на Хунтата.
До края ще е така.
Защото все някой трябва да има за да отваря очите на живите мъртви. И да ги вдигне, хващайки ги рязко за рамото, за да се изправят.
Останалото го е казал Джубран Халил Джубран:
Седем пъти презирах душата си:
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.
Веселина Томова http://afera.bg
