Чувствителният българин непрекъснато и отвсякъде получава сигнали за катастрофичност.
Дори и от първия учебен ден.
Децата разбираемо се радват.
Раздават възторженост – за пред камерите – и Властниците.
Те пък сякаш все повтарят първи клас.
Сякаш са проклети оставачи, които не могат да схванат мащабите на една Абсолютна Катастрофа – и остават равнодушни пред нея.
Тази година първокласниците са около 60 хиляди – два пъти по-малко от 1989 година, когато са били 120 хиляди.
Учениците днес общо са около 720 хиляди – за сравнение през 1989-а са били 1 милион и 350 хиляди.
В първия урок на първия учебен ден учениците от горните класове трябва да ги запознаят с тази статистика.
И ако те я проумеят, ще станат добри граждани – незамърсени от крясъците по Миналото на трепетликите-приспособенци.
И тази година някои училища отидоха в Небитието – в Бургас, например, заради липса на ученици.
За българските училища липсват достатъчно българчета.
Но в родопското село Рибново училищните стаи са крайно недостатъчни и част от 500-те деца ще учат в столовата и по коридорите.
Мустафа Авдигов, председател на Обществения съвет на училището, каза по телевизията:
„/Тук/ детето изгражда мнение, че е нежелано още като дете и като възрастен търси реализация някъде и ще я намери извън граница, за съжаление“.
Какво излиза – в Голяма България ни е широко/пусто, обаче в Рибново им е тясно.
През 1989 година в страната има около пет хиляди училища – днес те са двойно по-малко.
Само през последните 15 години, Властниците от всички породи съдействаха да бъдат закрити над 800 училища.
Това е безподобен погром, несравним с нищо друго.
2 хиляди и 500 училища са ликвидирани – тази разруха не може да бъде сравнена с нищо друго освен с едно ново иго, което вече поставя основите на тоталната бъдеща неукост.
Тя пък, разбира се, е добре дошла за Властниците.
Българи погубват българи.
Букети и кошници от Политическата Секта за неуката рая.
През всичките години на Прехода Сектата остана безучастна към този разгром. Той изобщо не я трогна.
Най-много от време на време да изиграят любимия си номер: оставят някое знаменито училище да се разруши – и сетне се хвалят, че ще го закърпят някак.
Умират да кърпят.
Напред към Бъдещето – с кърпене.
***
Кеворк Кеворкян http://afera.bg
