Босият! Според властта – симулант.
В такава държава живеем – мащеха. Свирепа към праведниците, грижовна към вероломните.
Пред очите ви стои един скелет, подобен на тези от Аушвиц, който протестира с гладна стачка вече 55 дни срещу корупцията по високите етажи на властта в европейска България. Неговият глас е глас в пустиня, неговата саможертва – подпечатана като самоубийство, неговата гражданска доблест – с печат за психично разтройство. Така съди държава, управлявана от престъпници, простаци, примитиви, некадърници и лицемери.
Впрочем, тук е момента да ви съобщя, че нито една неправителствена организация, била то в защита на пострадали от катастрофи или в полето на защита правата на човека и прочее, не застана зад исканията му за прекратяване на тези корупционни практики, чиито краен резултат е смърт на невинни граждани. Причината? Всички неправителствени организации и медии висят на държавната хранилка. И чакат дневната дажба. Хранят се. Оцеляват.
Удивително е и поведението на партиите в десния спектър, които на мига отвърнаха за пореден път лице и от последния български дисидент.
Нито една партия в или извън парламента не излезе с декларация или каквато и да било форма на подкрепа. Нито една. Нито един такъв политически лидер. Всички заедно, сгушени в прегръдката на политическата мафия във властта, треперят за собствените си задници. Безгръбначни скотове.
А сега изненадата, която ме шокира. Искрено ме шокира.
Във формата на временната парламентарна комисия, създадена по казуса „Босия“, Андон Дончев/Воля/ и представителят на БСП, на второто заседание, твърдо застанаха зад твърденията на Босия. И се разграничиха от ГЕРБ и ВМРО!
БСП на практика подкрепи последния български дисидент!? О, чудо! О, музо на позора!
50% на 50% – това е положението. Решаващият глас е отново на представителя на ДПС, който умело се укрива, за да няма възможност за крайно становище. Схващате ли?
Времето минава, скелетът става по-голям, душата и тялото бавно се разделят, а партийните плъхове си играят в игра на глада. Унижават достойнството на един от нас. Утре – на всеки от нас. Стрелят в главите ни, не в краката. Наричат нас симуланти, а те дебелеят и тъпчат до спукване офшорните си сметки по престъпен начин. Разделят ни и ни завладяват!
Получих съчувствие и подкрепа от човек, когото в разговорите ни наричам „комуна“! Бях предаден от всички, за които бях готов да дам живота си.
Това е моят грях – суета!
Извинявам се на „комуната“! Той може и да е заблуден, но все още в гърдите му бие човешко сърце. За разлика от зомбираните десни…
Николай Марков http://afera.bg
