Басня с продължение
Ама страшно се разсърди вълкът. Толкова страшно, че изръмжа и му се прииска да скочи из зад дървото и да схруска разните там червени, сини и гербови папагали и лепналата се до тях руса гълъбица. Но стисна зъби и мислено се закани, че рано или късно ще пресрещне червените папагали в общинската гора и ще им покаже какво значи опит и знания на един врял и кипял в горския живот вълк. Защото на този горски съвет станаха грозни неща. ХЪСКИТО, което кротко си седеше на председателския пън, изпълняваше си горските задачи, получи вест. Нощна среща имало между червени, сини и гербови папагали, лоши думи издумали за него и накрая литнали развеселени, че ще го свалят от горския пън. А пънът се оказа привлекателен за една червена папагалка. Из гората се шумеше, че червеният козел стоял зад гърба и и я подкрепял при всяко летене, пък и показвал местата, на които да спре и да се закрепи.
Речено, сторено. ХЪСКИТО слезе от пъна, седна там червената папагалка.
И вярната разноцветна дружинка помисли, че всичко вече е приключило. Няма ХЪСКИ, няма проблем. Някои горски животни изръмжаха, че червените папагали са изкълвали ХЪСКИТО затова, че бил с тях, но после ги напуснал. Други се чудеха къде са зелените папагали, които заемаха трона в тази общинска гора. Но се понесе слух, че господарката на трона не само знаела, че червените папагали ще свалят ХЪСКИТО, но и одобрила намеренията им.
Мечокът, който гледаше в горския съвет как пъдят от председателския пън ХЪСКИТО, подкрепи него. Подкрепи го и делфинът, на който пък червените папагали възложиха да ръководи горския съвет, докато изберат новата червена папагалака. Но разноцветната дружинка беше от единадесет папагали, калинки и малинки, а животните около вълка, мечока и делфина – само шест, та затова ХЪСКИТО слезе от пъна.
Че е добре на пъна, това всяко животно и птица в общинската гора знаеше. Но никой не знаеше какво беше намислил ХЪСКИТО. А мислите му бяха от черни, по – черни. Имаше едно тайно кътче в гората, та там криеше едни тайни писания. „Ще ги вади ли, няма ли да ги вади?” – питаха се обитателите на гората. А ХЪСКИТО само тихо ръмжеше и стискаше кучешките си зъби да не пролае, преди да му е дошло времето.
В тая общинска гора най – дребна беше калинката. Но това не значеше, че не беше влиятелна. Въпреки това, пратиха я на горски съд. Решила да присвои част от гората, където имаше постройки. Съдът не призна на калинката собствеността, но тя пък обжалва в окръжната гора.
Пак в Окръжната гора скоро ще има горски съд и господарката на трона ще трябва яко да се защитава. Защото нещата са много объркани и са свързани с имот на калинката и предводителя на ятото гербови папагали.
И друго дело ще има в Окръжната гора. То пак е свързано с калинката. Искаха преди време да изпъдят от горския съвет мечока, но не успяха. Чак от централната гора осъдиха коалицията между сини и земеделски папагали да заплатят на мечока и на неговата партия малко повече от 2 хил. лв., но те така и не се издължиха, и парите станаха много. Сега двамата им представители – красивият елен и земеделският папагал се жалват, че не те са виновни и не те трябва да дадат парите.
И нещо друго стана в общинската гора. Най – голямото горско училище остана без директор.
-
Червените папагали няма да отстъпят на никое животно този пост – крещяха едни.
-
Сега управляват зелените – крещяха други.
-
Ще има конкурс – припяваха трети.
Едни подхвърляха, че новият директор ще е бившият заместник- господар на горския трон, други казваха, че непременно ще е животно на червения козел, защото той дърпа конците на червените папагали. А трети свързваха свалянето на ХЪСКИТО с отварянето на новото свободно място в най – голямото горско училище.
А животът в общинската гора си течеше. Едни крещяха, други хвърчаха, трети пълзяха и нищо голямо не се случваше. Само валеше, валеше и мокреше крилата на птиците, но те се изтарикатиха и вместо да летят, седнаха в коли, та да се возят. И то скъпи коли, та се питаха обитателите на гората от къде имат толкова пари, как ги спечелиха, като не са се изпотили, не са орали, не са копали, не са плодове гледали.
И само славейчето знаеше, че най – хубавото нещо на света се намира в опита, изживян от възрастните хора. Но птиците и животните от горския съвет и тези около трона не се вглеждаха в хората, които ги избраха да стоят около пъна и ги възкъчиха на трона. А в живота има закономерност. Днес си горе, утре – долу. Ще се появи ловец, ще стрелне, ще те улучи и ще свърши с теб. Крилата ще увиснат, независимо какъв цвят са. Небето ще се обърне и в последния си миг би трябвало да си помислиш: „Защо бях лош, подъл и гаден?”
ИРИНА КИРИЛОВА
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
