ЕДИН ХОТЕЛ, ЕДНА ИСТОРИЯ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

                                                      Ирина Кирилова 

 На 18 май 2010 година на извънредно заседание на Общинския съвет имот 898 / това е старата касапница/ е вкаран за продажба с публичен търг. 

Осем дни след това Общинският съвет отменя решението и не включва имот 898 в годишната програма за управление на общинската собственост. Отменя и продажбата му. Решението е взето с ПОДПИС. 

 Четиринадесет дни по – късно имотът е утвърден като частна общинска собственост от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 

 Минава година. На 29 юни 2011 година има ново решение на Общинския съвет, взето с ПОДПИС за ПИ 5112, квартал 104 по кадастралния план на Хисаря – Археологически резерват. Имотът е включен за разпореждане с общинска собственост. Площта е 616 кв. м., 128 кв. м. попадат под улица, а 63 кв. м. са в УПИ III 892. Същият ден е актуализирана програмата за разпореждане с общинска собственост като се включва имот ПИ 5112. 

Общинският съвет дава съгласието си за продажбата на този имот. Председател на Общинския съвет тогава е инж. Бойко Гавраилов. На 1 септември 2011 година се прави търг за три имота, между които и 5112. Комисията е в състав: 

Мая Караиванска – директор на дирекция АПИО, ФСД и УС, Елена Кожухарова – юрист и Цветана Матева – главен специалист „Общинска собственост”. Началната тръжна цена е 108 500 лв. Няма подадени заявления. 

 „БИ КЪМПАНИ” – дружество с ограничена отговорност с капитал 5 хил. лв. и съдружници Бойко Гавраилов, Атанас Куковски, Стоян Колев Бонев, Стоян Димитров Христев, Петко Атанасов Кисьов с управители – Атанас Куковски и Бойко Гавраилов се явяват на първия търг за ПИ 5112 с площ 616 кв. м. сами. 

Провежда се втори търг на 20 септември с комисия: Елена Кожухарова – юрист, Цветана Матева – главен специалист “Общинска собственост”, Невена Ахмакова – главен счетоводител „Счетоводно обслужване”. 

В този имот има постройка от 59.2 кв. м., въведена в експлоатация през 1940 година. На 19 юни 2012 година Общинският съвет взема решение № 144 и на 15 октомври 2012 година кметът на община Хисаря – инж. Пенка Ганева и главният финансист Диляна Антонова подписват договор, че продават общинска собственост. 

Така Куковски и Гавраилов купуват неурегулиран поземлен имот 5112 по кадастралния план на Археологическия резерват за 93 976 лв. Приспадат депозита и остават 92 400 лв. 

 На 8 ноември 2012 година Ганева издава заповед да се отпише от актовите книги като общинска собственост на общината. Действащият Подробен устройствен план е одобрен през 2007 година , на 19 март със заповед № РД-02-14-71 от Министерството на регионалното развитие.

 Осем месеца, след като имотът е отписан от актовите книги на общината, на 18 юни 2013 година кметът на община Хисаря – инж. Ганева издава заповед РД -05-451, с която одобрява Подробен устройствен план – ПРЗ за част от квартал 104 по плана на Археологическия резерват, за УПИ II 898, III 892, IV 893 и част от алея и РУП за новообразуван УПИ № 5112- жилищно обслужващи обекти – заведение за обществено хранене и басейн по имотните граници на ПИ 5112. 

 Тогава Атанаска Бройер, Николай Радев, Ненко Ваклев и Личо Ваклев подават жалба до Административен съд – Пловдив във връзка със Закона за устройство на територията. 

От събраните доказателства става ясно, че има заявление от „БИ КЪМПЪНИ” ЕООД, има предписание на кмета от 2012 година, дъпълнено през 2013, с които е допуснато изготвянето на проект за ПУП – ПРЗ и РУП на част в квартал 104 в Археологическия резерват в обхвата на трите посочени по – горе имоти и част от АЛЕЯ. 

С това разрешение е изработен проект, съгласуван с Министерството на културата на 26 февруари 2013 г. Четири пъти този проект е разглеждан от Експертен съвет за устройство на територията в общината и са взети решения на 12 март 2013 година, на 29 април 2013 г., на 16 юни 2013 и на 17 юли 2013. И тогава е издадена заповедта, която съседите оспорват. 

 Съдът намира за основателна жалбата на съседите, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Това е така, защото въпросните имоти са в Археологическия резерват, който е културна ценност с национално значение. 

Тъй като действащият Подробен устройствен план е одобрен през 2007 година от министъра на Регионалното развитие, неговото изменение също следва да бъде изменено от министъра, а не от кмета на общината. 

Ето защо оспорената заповед се явява индивидуален административен акт, тъй като кметът на общината е взел правата на друг държавен орган. При издаване на тази заповед са допуснати и други нарушения. 

Разрешението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 7 от Закона за устройство на територията, тъй като нито в първоначално издаденото предписание, нито в следващата заповед не са определени целите и задачите на проекта, както и начинът на урегулиране на поземлените имоти – по чл. 16, или по чл. 17 от ЗУТ. 

На заинтерисованите лица не е приложена скица с предложение за изменението на ПУП. Нарушаването на тези изисквания на закона не дават възможност да се прецени съответствието на изработения и одобрен проект с даденото разрешение и целта на инвеститора. 

 Това изменение на ПУП – ПРЗ и РУП има предназначение и показатели, които не отговарят на изискванията на Министерството на културата. Според министерството промяната в отреждането е от жилищно строителство в дейност за възстановяване силите на човека. 

Устройствените показатели са – височина един етаж, максимум два, плътност 20%, максимум 32.5%, кинт – 0.65. От заповедта на Ганева става ясно, че предназначението на УПИ II 5112 е променено в заведение за обществено хранене и басейн, а устройствените показатели са: етажност – 2-3, височина 7-10 м, плътност 50%, кинт – 0.9. 

 Новият поземлен имот има имотни граници, които не съвпадат с регулационните граници. Няма нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани имоти. 

 Затова Административният съд в Пловдив обявява нищожността на заповедта на кмета и осъжда община Хисаря да заплати 1080 лв. разноски по делото. Недоволни от решението на Административния съд, община Хисаря и „БИ Къмпъни” ЕООД подават жалби до Върховния административен съд в София. 

На 2 декември 2014 година излиза решението на Върховния административен съд. Прокурорът определя жалбите за неоснователни и остава в сила решението на Пловдивския административен съд от 2 януари 2014 година. Решението не подлежи на обжалване. 

 Интересното е, че в документи на съда имотът 5112 се води УПИ, а в общинските документи – ПИ. Както стана ясно от проверката ни, ако имотът е купен като УПИ, фирмата ще трябва да плати на общината и ДДС върху цената. 

А така като е Поземлен имот, купувачите не са платили ДДС. 

           Колко губи общината от 92 400 лв.? 

 ДОПЪЛНЕНИЕ: 

Читател зададе въпроса кой кмет е продал имота и при кой кмет е започвало всичко в коменатр под „Еднакъв ли е законът за всички”? 

Статията е написана, за да му отговорим.                                   ТРАКИЙСКИ СВЯТ