Днес, на 23-тия ден от смъртта на мама, нашето кученце Главчо – на мама, на татко и мен – припна Отвъд. И вече тича по Божиите зелени ливади…
15 години и пет месеца то бе безусловната любов в дома на татко и мама. Защото кучетата са урок по Безусловна Божия любов. Като че изчака мама, въпреки че от няколко месеца едва ходеше, не виждаше, на няколко пъти го връщах – на косъм да се пресели Отвъд. Изчака я, за да не страда тя за него…
Днес копах гроб.
За първи път.
Прехвърляхме си лопатата с моя приятел Жоро Александров, докато в кашончето, в легълцето си, с любимото си магаренце, най-доброто куче лежеше, като че усмихнато…
А вие знаете ли как се копае гроб?
И аз не знаех. Няма по-голямо Смирение от това. САМ да копаеш гроб.
Някак отстранен си, дори циничен, по-хладнокръвен отколкото си мислел, че може би си. Изумително е да наблюдаваш буците, рохкавата пръст и усилията ти да направиш така, че пръстта да е оформена като могилка. С ръце, с пръсти да оформяш буците и пръстта, от която идваш и където ще се върнеш…
После, по-късно, внезапно се стъписах пред запалената свещичка у дома.
Така живеем ние – така. Копаейки гробовете си, без дори да го осъзнаваме. Копаем гроба на родината си и вместо в него да падат гадовете, строполяваме се ние с любимите си същества… Отстранени, беззвучни, изстинали, като трупчето на Истината и Любовта, които натъпкваме под земята. Вместо да ги вдигнем нагоре към Слънцето, за да бъдат чути, отстоявани и извоювани.
Когато сам си копал гроб, нищо вече не може да те уплаши.
Защо тогава СТЕ примрели от страх? Нали всички ние, изкопахме гроба на България?
Утре сутрин трябва да бъда в съда за поредното сатрапно дело, заведено срещу мен от един, който няма да нарека мръсник, както няма да нарека и мръсник ментора му ГЕРБ кмета. Защото те нито са копали гробове, нито са падали в тях. Те са най-моралните и светли хора, които претърпяват „болки и страдания“, защото изречените истини за тях, винаги са „лъжи“. Понеже ги казвам аз.
Заявих на адвоката си, че няма да се явя в съда. Защото съм копала гроб.
Защото не ме интересува, защото съм дала обясненията си, защото знам изначално поредната си присъда от мръснишката поръчкова варненска съдебна околия, защото и Левски е забил шамар на един мръсник, но Слава Богу не е жив днес, защото щеше да е осъден от мръсника, защото да казваш истината е като да копаеш гроб.
На втория ден след смъртта на мама една прочула се с порно подвизите си бивша кандидат – кметица на Варна се сети „внезапно“ и тя да ме съди, пет години след поместени за нея публикации. И тя не е копала гроб.
„В един свят, където смъртта е ловец, приятелю мой, няма време за съжаления, нито за съмнения. Има време само за решения“, е казал Дон Хуан на Карлос Кастанеда.
Има време само за решения.
Аз днес сама копах гроб. Както и вие го правите всеки ден в живота си в тая Кочина, в която се намираме.
Има време само за решения.
Чувате ли, гробокопачи, които заравяме живота си: ИМА ВРЕМЕ САМО ЗА РЕШЕНИЯ.
Няма време за съжаления, нито за съмнения.
Който е копал сам гроб, не може да има страх в очите, за да ги гледа от упор и да ги закопае – мръсниците, крадците, отвратителните лицемери, корумпираните магистрати, мафиотите, които ни запушват устите.
Направете го!
Лопати, дал Господ!
Веселина Томова http://afera.bg