Четох, видях и чух как някой, не го знам кой е, какъв е, казва по Националната телевизия за руския патриарх следното:
“Къв е тоа?… Това не е източноправославен духовник. Това е агент Михайлов от съветското КГБ. Второразрядно съветско ченге да ми казва кое е истина, кое не е, извинявайте, няма да стане.”
По повод на чутото и видяното искам да споделя, че в това само речево изявление се виждат следните социални и психопатологични факти:
1.) Ярък логопедичен дефект (сигматизъм) при изговарянето на някои съгласни.
2.) Въпиюща правоговорна (речева) неграмотност. Казва “Къв е тоа?”, израз, характерен за циганския етнос и за стила на речта на най-долните пластове на ямболския ъндърграунд.
2.) Неграмотност при ползване на частите на речта. Например, в първото изречение показателното местоимение “този”, деформирано като “тоа” (тоя), става в следващото изречение “това”.
3.) Неуместен стил на речево поведение на събеседник, и въобще на нормален човек пред публика на национална медия.
4.) Особена патологична фиксация срещу комунистическите агенти на репресивните органи – КГБ, ДС. Да, ама досега човечецът не е възроптал срещу агент Симеонов, нашия патриарх, даже му целува ръка, срещу 13-те агенти в Св. Синод, срещу агентите в партийката му, агентите в Парламента, що тъй?
5.) Абсурдно съчетание на непримирима омраза към тайните служби и техните агенти с коалиране и най-близка дружба с нашенски агенти на ДС и “ченгета”, по израз на човека, например, агент Иван. В психопатологията това се нарича емоционална амбивалентност.
6.) Неуместно ярко осъждане, гарнирано с омраза, ирония, запенен гняв, жестове, убийствени погледи, страховит лицев миманс, епитети, вторачване в камерата, свъсени вежди, викане и др. “Простаците винаги критикуват, осъждат и навикват някого” – казва Кант.
7.) Липса на всякакво уважение – към събеседника в студиото, към аудиторията на БНТ, голяма част от която са християни, пък и много сме тези, дето обичаме Русия, като Иван Вазов и П. Р. Славейков (“Кат Русия няма втора, тъй велика на света…”), с извинение, какво да се прави. “Простакът не уважава нищо и никого” – казва Хегел.
8.) Простаците по принцип винаги и навсякъде се мислят за „Голямата работа“ и са напълно убедени, че те са хората, които са над всички, и че те само могат и трябва да дават оценки. Те не признават никого, говорят за Президента на Русия, за Руския патриарх, за всекиго, сякаш са баджанаци с него или съкварталци в кръчмата. Подобна ситуация виждаме по БНТ. “Дай на простака власт, па му гледа сеира” – казва Айнщайн.
9.) Илюстрация на истината, че простаците приемат това, което не разбират като лична обида, и съответно реагират бурно, глупаво и смешно, с глуповата, многословна и ненужна екзалтация, която би могла да бъде и симптом на определен психичен проблем или разстройство, изискващи спешно лечение.
10.) Ярко изразено недоволство, сякаш някой се чувства прецакан от… руския патриарх. “Простаците винаги са сякаш прецакани и недоволни” – казва Хендел, той е композитор.
Акад. Петър Иванов http://afera.bg
