ТОПЛИННИТЕ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛИ СА НЕПРИЛОЖИМИ И ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ НЯМА ДЪРЖАВЕН РЪКОВОДИТЕЛ, КОЙТО ДА ПРОУМЕЕ ТОВА.
РЕШЕНИЕТО НА КЗК ЗА ПРОМЕНИ УЖ В ПОЛЗА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИОННИ УСЛУГИ.
По повод решението на КЗК за промени в полза на потребителите на топлофикационни услуги.
Преди около месец Министерството на енергетиката публикува Проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ). В този законопроект няма и дума за глава десета „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“ от закона. Само преди десетина дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува свое Решение № 165/08.02.2018г., относно промени в нормативната уредба в полза на потребителите на топлофикационни услуги. в което има доста критики на ЗЕ, много препоръки, но има и съществени пропуски.
Тези пропуски много силно се отразяват на сметките на потребителите.
В публикуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) № 165/08.02.2018г. се препоръчват редица предложения за промени в нормативната уредба, повечето от които са в полза на клиентите на топлинна енергия. Предложенията се отправят до Парламента и до Министерството на енергетиката.
Прави впечатление, че в мотивите на КЗК има съществени пропуски. Един от тях е, че никъде не се споменават императивните постановки в стандарт БДС EN 834, отнасящ се до употребата на индивидуалните топлинни разпределители.
На основание на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, българските закони трябва да бъдат в съответствие с Директивите и стандартите на Европейския съюз. Съгласно чл. 140, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, „дяловото разпределение се извършва чрез средства за дялово разпределение за отопление – разпределители на разход на топлина (по-нататък в текста само разпределители), съответстващи на действащите в страната стандарти или индивидуални топломери”. Основно изискване на посочения по-горе стандарт е топлоенергията, която се разпределя с разпределители, да бъде измерена с топломер. Това означава, че на изхода на топлообменника за отопление на сградата трябва да има топломер. В момента такъв няма. Веднага обяснявам защо. Защото това означава втори топломер в абонатната станция. Тъй като абонатната станция е собственост на топлопреносното дружество, то и този топломер трябва да е негова собственост.
Но, тъй като това ще излезе много скъпо на това дружество, в Закона за енергетиката услужливо е предвидена възможността да се монтира на това място контролен топломер, но… за сметка на етажната собственост.
Друго много важно е, че топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване – топломери, монтирани на границата на собственост на съоръженията, която граница за самостоятелните сгради и сградите-етажна собственост е на последната спирателна арматура преди разпределителните мрежи на сградните отоплителни инсталации (чл. 156 от ЗЕ).
КЗК обаче пропуска да напише, че в същия този член има алинея 3, която гласи:
„Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост по ал. 2, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3”. Това практически означава:
а), че законодателят не разбира какво значи „граница на собственост” и че той допуска да има две граници – в началото и в края на абонатната станция ?!?;
б), че Топлофикация може да използва само един топломер, монтиран в началото на абонатната станция и енергията за отопление, за БГВ и сградна инсталация да се изчисляват;
в) че, стандарт БДС EN 834 за нашите институции няма никакво значение. В него пише, че енергията за разпределение трябва да се измерва, а законодателят ни предлага изчисляване.
КЗК правилно е препоръчала този втори топломер да бъде собственост на топлофикационното дружество, но не е обяснила причината за това и не е разяснила на нашите отговорни институции, че с такъв смешен закон и с неспазване на европейски стандарти не може да се върви напред. КЗК не е заявила категорично, че стандартът трябва да се спазва от производителя и доставчика, а не от клиентите, от което следва кой и за чия сметка трябва да осигури този втори топломер.
КЗК „случайно” е пропуснала (в рамките на 83 страници) да напише в решението, че показанията на топлинните разпределители са относителни, че те нямат размерност и поради тази причина не отговарят на чл.3 и чл.11 от Закона за измерванията.
КЗК е пропуснала да отбележи, че в Закона за енергетиката те се наричат „средства за разпределение” , а не уреди или прибори за измерване. Напълно обяснимо е, че Българският институт по метрология не ги подлага на проверки и прехвърля грижата за тях на Министерството на енергетиката. Разпределителите не могат да бъдат проверявани, сверявани с еталон. Никой не може да каже дали показват вярно. За да може разпределители от един и същи тип да се монтират на различни радиатори, в тях техниците програмират коефициенти, които променят дяловите единици. Самият факт, че в техните показания има човешка намеса достатъчно ясно говори, че съществува възможност за корупция. На всичкото отгоре, сега ни ги предлагат с възможност за дистанционно отчитане, което е безсмислено, при положение, че всичко зависи от окончателната изравнителна сметка за отоплителния сезон.
Като сме заговорили за този стандарт, нека кажем, че той не е действащ. Сигнал за това беше изпратен във Върховна административна прокуратура.
В резолюцията на прокурора Пр.Пр № 1123/2017г.-02 от 07.08.2017г. е записано, че „нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език”.
Отбележете си как бързо действа Министерството на енергетиката, след като досега стандартът от 32 стр. не е преведен. Всекиму ще стане ясно за какво е този толкова важен стандарт, като си представи, че коефициентите, които се залагат (програмират) от фирмите за дялово разпределение в разпределителите, се определят в него.
Сигурно Ви е направило впечатление, че стандартът изисква енергията за отопление, измерена с топломер, да се разпределя с разпределителите. В него никъде не е казано, че трябва първо да се отдели енергията за сградна инсталация, която се изчислява, а после останалата енергия да се разпределя с разпределители. Не може така, защото енергията за сградна инсталация се изчислява и това означава, че и енергията за разпределение ще бъде изчислена, а не измерена, както изисква стандартът.
Някой ще каже: – Какво? Нима искате да кажете, че сградната инсталация ще се плаща от тези, които имат разпределители? – Да, точно това искам да кажа.
На запад, откъдето идват тези разпределители, цените на отоплението са ниски, незначителен процент от доходите и никой не си сваля радиаторите. Всички имат разпределители и енергията от сградната инсталация се поема от всички според показанията им. Там понятието „сградна инсталация” не съществува. Между другото, и в нашите инвестиционни проекти тя се разглежда като средство за пренасяне на топлоносителя, а не като средство, отделящо топлина.
От тук следва, че вместо КЗК да предлага различни варианти за изчисляване на енергията от сградната инсталация, по-добре е да препоръча на законодателите да изхвърлят от Закона за енергетиката думите „индивидуални разпределители”, „дялово разпределение” и „топлинно счетоводство” и да помислят как по друг, приемлив за всички начин, да се разпределя топлинната енергия в сградите.
В България разпределителите са неприложими. Това се доказва вече 20 години, а няма държавен ръководител, който да проумее това. И без това, Директива 2012/27 ЕС за енергийната ефективност не съдържа императивни текстове относно използването на индивидуални топлинни разпределители. Ако тях ги няма, няма да има нужда и от посреднически фирми за дялово разпределение, няма да има нужда и от спазването на стандарта, който обсъждахме.
В противен случай ще бъдем осъждани от Европейския съд за правата на човека за неспазване на стандарта и директивите, монополът Топлофикация ще продължава да измъчва Народа, а той лека-полека ще се измъква през Терминал-2, докато не остане жив човек, който да иска да се топли през зимата.
Инж. Димитър Тодоров
Завършил Московски енергетически институт,
факултет „Промишлена топлоенергетика” http://afera.bg
