“Мафиотски структури в българския въгледобив”
“Мафиотски структури, пране на пари и унищожение на природата”: австрийският вестник “Дер Щандарт” обръща внимание на доклад на “Грийнпийс”, в който се отправят сериозни упреци срещу въгледобивните компании в България.
След Парижкото споразумение от 2015, предвиждащо ограничаване на глобалното затопляне, Европейската комисия (ЕК) настоява за отказ от въгледобива. Някои страни-членки на Общността обаче силно се съпротивляват на този курс. Едва ли обаче има друга държава, в която обвързаностите във въгледобива да са толкова очебийни и същевременно така непрозрачни, както в България, пише австрийският “Дер Щандарт”.
Авторът на статията Гюнтер Щробл посочва, че корените на злото трябва да се търсят още в масовата приватизация от периода 2001-2008 година. Той пише, че в България около 20 дружества – фирми от въгледобивната промишленост, топлофикации и електроцентрали – са свързани помежду си в нещо като тайна мрежа. В материала са цитирани данни от актуално разследване на “Грийнпийс-България”, в което се говори за мафиотски структури и пране на пари, за експлоатация на работниците в мините и за огромните щети, които това производство нанася на природата.
Защо затънаха най-големите мини в България?
Най-големите въгледобивни мини в България заплашват да спрат производството, защото са “на ръба на оцеляването”. Положението им е абсурден пример за последиците от липсата на реален пазар в българската енергетика. (31.08.2015)
Дяволското кълбо на българската енергетика
Империя, потънала в дългове
Авторът на “Дер Щандарт” цитира твърденията на “Грийнпийс”, според които по документи собствениците на тези двайсетина дружества са чужденци. Те обаче “очевидно са свързани с една или няколко български банки”, пишат природозащитниците от “Грийнпийс”. Гюнтер Щробл посочва, че организацията нарича този конгломерат от фирми с различен предмет на дейност “силно задлъжняла въглищна империя” – с реализирани загуби от около 200 милиона евро. Задълженията ѝ към бюджета, невнесените социални осигуровки на работниците и неизплатените им заплати възлизат на поне 113 милиона евро, уточнява австрийското издание и добавя, че въпреки това българските власти досега не са предприели нищо.
Освен това някои от фирмите, които са сред най-големите замърсители на природата в Европа, всe още получават високи субсидии за “енергийна ефикасност”. Така например фотоволтаичните съоръжения или вятърните паркове в България получават с 15 до 30 процента по-малка финансова подкрепа, отколкото електро- и топлоцентралите на въглища. Авторите на публикацията дават пример с мините “Бобов дол” и посочват, че те са били приватизирани през 2007 година за едно евро от местен бизнесмен. Месеци по-късно собственикът ги продава за 35 милиона евро на компания с банкова сметка в КТБ – банка, която фалира зрелищно през 2014 година, посочва “Дер Щандарт” и добавя, че в момента “Мини Бобов дол” е собственост на компанията “Karlington Ltd”, регистрираната в британското графство Йоркшир през 2015 година. Начело на “Karlington Ltd” е 70-годишен британец.
България не мисли за отказ
В статията на “Дер Щандрат” се подчертава, че докладът на “Грийнпийс” е особено актуален и поради факта, че през януари България пое европредседателството. Авторът обаче добавя, че заради съществуващите “паралелни икономически структури около въгледобива и високия дял на въглищата в производството на електричество в България (45%)”, по време на българското европредседателство експертите не очакват никакъв прогрес относно предложенията на Еврокомисията за спиране на въгледобива.
В края на статията се посочва, че докато някои страни-членки на Общността вече разработват сценарии за отказ от въгледобива, София все още няма такива планове. Авторът добяве, че в Полша положението е подобно – това е и страната с най-висок дял на въглищата в производството на електроенергия (81%) в Европа.
