Църквата ”Св. Стефан”
Някои родни журналисти заляха новината за присъствието на Бойко Борисов при откриване на Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул с толкова шербет, че има голяма опасност да хванат диабет.
Всеки път техните слугинските напъни при отразяването на Борисов изумяват и превръщат дадено събитие в досада още преди да се е случило. Ей това го умеят.
На Ивановден, 7 януари, неделя, Борисов и Ердоган ще открият ремонтираната българска църква в космополитния Истанбул. Българският премиер – а не президент, както предполага протоколът, – е поканен по няколко причини.
Първо църквата е българска и второ, турският президент иска да изпрати послание на ЕС, чието председателство започва в София. По-лесно е чрез Борисов, който е уязвим по скандала с незаконния трафик на цигари от „Булгартабак“ към Турция и отзивчивото връщане на набедени за гюленисти от България в Турция, да речем.
Това е видимата част от сделката. Има и невидима, която май е по-важна. Например договорката до НДК да започне строителство на втора джамия в София. Ние ремонтирахме вашата църква в Истанбул, вие ни давате разрешение за втора джамия в София.
Има и аргументи: досегашната Баня Баши в центъра на града от години не е в състояние да побере желаещите мюсюлмани да се молят. По неофициални данни изповядващите исляма в българската столица са вече между 50 и 70 хиляди. В момента функционират поне две незаконни джамии, където се събират мюсюлмани за молитва.
Кметицата Фандъкова заявява по този повод: „В последните години водим разговори с Главното мюфтийство. До този момент няма съгласие. Когато получим сигнал за места, където се събират хора за молитва, пращаме проверка.“
През април се очаква турският президент Ердоган да посети България и по-точно Делиормана и Шумен, където ще участва в петъчна молитва в джамията Томбул джамия (Шериф Халил паша джамия). Хора от ДПС твърдят, че той ще бъде посрещнат от 80-100 хиляди български мюсюлмани.
През декември той предизвика скандал по време на петъчна молитва в джамията в Комотини, Гърция, където бе на посещение. Там той заяви за пореден път териториални претенции към съседни страни. Възможно е у нас да се повтори същата процедура.
При това по време на председателството, с което управляващите толкова се гордеят. Тази сделка е възможна единствено със съгласието на премиера Борисов, коментират дипломати.
За подобно нещо говори и фактът, че Турското правителство отпусна за ремонта на Желязната църква около 9 млн лева, а българското – около 400 хил. лева. Разликата е колосална. Строителите, архитектите и инженерите също са турци.
Храмът носи името на Св. Стефан, тъй като той е първият мъченик за християнската вяра, заради което е наричан първомъченик.
През тези години близо 40 строители и реставратори от Турция успяха да върнат блясъка на храма, който се издига величествено в кв. “Фенера”, на брега на Златния рог.
През 2018 година храмът отбелязва 120 години от създаването си.
Ремонтът започва през 2011 година, прекъсва за кратко време заради смъртта на предприемача и продължава две години по-късно с нов строител.
Църквата “Св. Стефан” е единствена православна желязна църква в света
Желязната църква е единствената православна по рода си в света. Храмът се състои от железни елементи с общо тегло 500 тона, сглобена на принципа на Айфеловата кула. Всички елементи са захванати към основите с около четири милиона болтове, гайки и винтове. От дърво е само част от конструкцията в основата и иконостасът.
Храмът е докаран на части с влак до Триест и оттам с кораб до Истанбул. Същите инженери са изработили още две идентични на тази църкви, които били за Австралия и Румъния. Първата потъва в морето по време на транспорта, а втората е унищожена при бомбардировка.
Така “Св. Стефан” остава единствената православна желязна църква в света. Тя е висока 15 метра, като камбанарията й дава още 5 метра височина. Тя е на два етажа, има и подземие, с обща площ 500 кв.м.
Църквата е построена в имот, дарен през 1849 година за българските черковни нужди от княз Стефан Богориди, влиятелен османски чиновник, българин в Цариград. Основният камък на храма е поставен на 27 април 1892 година, две години след като за това е издаден специален султански ферман. Църквата е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година, празника на Рождество Богородично, и неин патрон става архидякон и първомъченик Стефан.
В двора на българската църква в Истанбул “Св. Стефан” са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
https://frognews.bg/politika/otkrivaneto-remontiraniia-hram-stefan-istanbul–sdelka-ili.html
