Само преди дни завърши поредната среща на лидерите на ЕС, за търсене на решение по някои неотложни въпроси свързани с мигрантите от Азия (Близкия и Средния изток) и Африка и с финансовата политика на Съюза, на първо време в Еврозоната, а и в цялото пространство на страните членки (Избор на евентуален министър на финансите на Еврозоната)…
Беше обсъждан и въпросът за защитата на общите граници на Съюза. Освен общо съгласие по последния въпрос, по другите се очертаха остри разногласия “за” и “против” квотите мигранти, които трябва да приемат съответно страните членки. От “Вишеградската четворка”(Полша, Унгария, Чехия и Словакия) беше направено контрапредложение за инвестиции в Африка, които да задържат потока, който преминава през “откритото” пространство на разпадналата се Либия, която САЩ и най-верните им съюзници от НАТО искаха да “демократизират”, а изведоха на сцената ислямския екстремизъм.
Така за пореден път стана ясно, че ЕС е в дълбока не само финансово-икономическа, но и институционална криза. Усещането на тази криза доминира в съзнанието на мнозинството граждани на Съюза, които чакат решения, които да открият хоризонт пред техните общества. Въпросът е в каква посока трябва да се търсят тези решения: 1) В по-нататъшното укрепване на институциите, които в голямата си част са загубили авторитета пред гражданите на Съюза, като се работи за проекта “Съединени Европейски щати”, превръщайки Европа в една Федерация/Конфедерация (по същество протекторат на САЩ по циничното определение на Зб. Бжежински в “Голямата шахматна дъска” (1997) Последните години водещите фигури на ЕС – А. Меркел, Е. Макрон, Ж.Кл. Юнкер и Д. Туск съгласувано и несъгласувано предложиха куп идеи за решения в тази посока; Или 2) В преразглеждане на основните приниципи на Съюза и възвръщането му към идеите на “отците –създатели” ( Жан Моне, Ген. Шарл де Гол, К. Аденауер, Пол Анри Спак, Алчиде де Гаспери). Само преди два дни лидерите на водещите в ЕС националистически и патриотични партии се събраха в Прага, за да предложат своя проект за Европа, който по същество отрича създадената конструкция на ЕС. ( Там нямаше представители на българските “Обединени патриоти”(“Опитомени” П. по определението на В. Енчев), които са напълно “за” НАТО, Юнкер, Меркел и т.н. ) Само преди ден консерватора Курц влезе в коалиция с Партията на свободата ((крайната десница) в Австрия. Същият ден наред с “Алтернатива за Германия”-третата политическа сила днес в Германия, там, след десетилетията денацификация, която беше по същество денационализация, възникна нова политическа партия на млади германци “Нови патриоти”..
Кои са според Е.Макрон, А.Меркел и Ж.К. Юнкер основните проблеми, които трябва да реши през следващите години ЕС, за да рестартира като уникален исторически проект в глобалната епоха? Преди дни група журналисти от немския Die Zeit систематизираха тези идеи:
1. Изработване на нов Европейски договор (Конституция) с ясно и категорично очертани характеристики на Европа като цивилизация и ясно определени права на държавите членки.
2. Създаване на собствена Европейска армия- собствени сили за бързо реагиране и борба с тероризма. (Този акт по същество ще постави под въпрос присъствието на НАТО в Европа).
3. Министър на финансите на ЕС, който да регулира финансовите политики на страните членки..
4. Единна Европейска минимална заплата.
5. Единна политика за осигуряване на безработните.
6. Единна Агенция за труда в рамките на ЕС.
7. Междунационални изборни списъци .
8. Един Парламент на Еврозоната.
9. Единна система за защита на границите.
10. Единна система за иновации.
11. Единна система за борба с тероризма.
12. Единна система за обмен на ученици.
13. Единна система на зоните и учрежденията за излежаване на присъди .
14. Единен бюджет на Еврозоната.
15. Единна система за санкции при нарушаване на бюджетната политика.
16. Единна Европейска система за държавно регулиране на търговията.
17. Единна Европейска система за сигурност.
18. Единна система за социално осигуряване.
19. Нова единна Европейска Аграрна политика.
Без да коментирам тези съвсем тезисно подадени идеи, сред които единствено може би за Контра-самита на ръководствата на Патриотичните и националнистически партии . в Прага – 16 декмеври, представляват интерес предложенията за Нов договор (Конституция) на Европа, Единна Европейска армия и системите за сигурност и борба с тероризма. Но обявявайки се за връщане към фундаменталните идеи на проекта ЕС за Съюз на отечествата и повече свобода на народите Герд Вилфред, Марин льо Пен и другите лидери на патриотичните и националситически партии в ЕС се обявяват категорично против инфантилната политика на досегашните лидери на ЕС по отношение на мигрантите и заиграването с Турция. Те са категорично против санкциите против Русия и разширяването на ЕС на този етап чрез процедурата на САЩ – първо в НАТО, а после в Съюза.
Нито е възможно, нито пък е необходимо в една кратка статия да се очертават всички проблеми на ЕС, силите и факторите, които го тресат и тенденциите, които задават алтернативата на бъдещето му развитие. Но и казното е достатъчно като фон, върху който да се проектират напъните на Б. Борисов като премиер на България, която само след дни ще трябва да поеме Председателството на ЕС за идващите шест месеца на 2018 г. Над път и под път Б. Борисов при вояжите си из Западните Балкани и в Европа, където “изказва съжаления” на Т. Мей за напускането на ЕС и “дава кураж” на А. Меркел (Интересно на какъв език е направил това?) той повтаря като мантра, че Западните Балкани трябва да бъдат интегрирани в ЕС и не забравя да лобира за Реджеб Т. Ердоган, било за приемането на Турция в ЕС, било за общо споразумение на ЕС със същия Ердоган на територията на България по време на председателството й. (Б. Борисов или е забравил, или просто озвучава препоръките на своите отвъдокеански ментори, но такова споразумение между ЕС и Турция беше направено още преди година.) Но със своите “инициативи” Б. Борисов не само не се вписва в усилията на водещите фигури на ЕС да намерят решения на проблемите, които вече години изправиха на кръстопът ЕС , но определено върви срещу тези усилия. В този смисъл партията му ГЕРБ за Европейско развитие на България ли е или е определено васална територия на отвъдокеанския олигархат, който независимо от опитите на новия президент на САЩ Д. Тръмп не се е отказал от манията за хегемония над един еднополярен свят.
Между впрочем, не само просто напъни са политическите инициатива на Б. Борисов, предимно за вътрешна консумация, тъй като никой в Европа, както се вижда от водещите европейски медии, в които той изобщо отсъства, не му обръща внимание. Но неговите политически действия демонстрират удивителното му късогледство. Разбира се, това не е само негова слабост, защото след Освобождението (1878г) всички български правителства са показвали липсата на стратегическо мислене и виждане и късогледство при своите избори на политическа ориентация и действия. След политическите действия на Фердннанд по пагубност се нареждат тези на всички правителства в годините на т.нар. преход, чийто връх, т.е. най-ниска точка са политическите ходове на Б. Борисов.
Без да изброявам всичките му заслуги за АЕЦ “Белене”, нефтопровода “Бургас-Александропулос” и “Южен поток” е достатъчно само да споменем, че след посещението в Саудитска Арабия ( вероятно за проджба на оръжие) ЕП въведе забрана за продажба на всякакво оръжие на тази страна, главния финансов фактор на всичките крупни терористични структури от “Ал Кайда”, “Джебхат ан Нусра” до “Ислямска държава”през последните десетилетия. Достатъчно е да споменем, че след посещението в Лондон, където пи “английски чай”, за който бил “много чел”, което никой в ЕС не забеляза, Тереза Мей претърпя тежко поражение в Парламента, което поставя под въпрос нейното политическо бъдеще.
Достатъчно е да споменем, че въпреки давания от него “кураж” А. Меркел е на изхода на своята политическа кариера, която както писа в петък -15.12 Der Spiegel ще бъде такъв какъвто тя не е е желала.
По същия начин стои въпросът и за неговия “приятел”, а по същество друг “ментор” Р. Ердоган, който не само купува модерно оръжие за противоракетна защита от Русия, но все по-често говори за напускане на НАТО и остро разкритикува политиката на САЩ за определяне на Йерусалим за столица на Израел.
Днес той е взел решение за преместване на турското посолство в Източен Йерусалим, който той смята за столица на Палестинската държава.
Интересно, освен за английски чай какво друго Б. Борисов е “чел” за политиката на Балканите, Европа и света.
Едва ли обаче той следва указанията само от такива “корифеи” на мисълта и “заканите” като Я. Янев и А. Тодоров…
Други са учителите на Б. Борисов, които му казват какво да прави. Но за съжаление, както показва новата история на човечеството, особено в годините на Студената война и след това те не веднъж показаха своето удивително късогледство…
Българите имат една груба пословица за подобни случаи, която вярвам мислещите читатели ще си я спомнят…
Проф. Петко Ганчев http://afera.bg
