Историята на Йерусалим започва от протоградския период, към който се отнасят няколко погребения. С първото си заселване в къснобронзовата епоха той става град на йевусейците, които са ханаанско племе. Намира се на планината Офел (в югоизточните покрайнини на днешния Йерусалим). “Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, жители на Йерусалим, и затова иевусейци живеят със синовете на Юда в Йерусалим дори до днес” (Иис. Нав. 15:63).[4]
От 922 до 586 г. пр. Хр. Йерусалим е столица на Юдейското царство. Градът е превзет от евреите, водени от цар Давид (през последното десетилетие се наложи мнението, че градът не е превземан със сила – б. р.). Давид намира тук съществуващо древно светилище и преименува града на Сион.[5]Той построява дворец (2 Цар. 5:11), но неговите основи досега не са открити. Царят обновява града и стените, включително и т.нар. Мило (1 Пар. 11:8). Значението на този термин е неясно, но се предполага, че става въпрос за терасите и основите на акрополиса. Соломон превръща Йерусалим в пищна столица. Той удвоява размерите на града и построява храмов комплекс на хълма Мория (2 Пар. 3:1).[6]Благочестивият цар Езекия (727-698) възстановява крепостните стени и прокопава водоснабдителен тунел.[7]Асирийският цар Сенахирим обсажда Йерусалим през 701 г., но ангел Господен умъртвява 185 000 от неговите войници и нашествениците се оттеглят.
През 598 г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор обсажда Йерусалим, който пада, а юдейският цар Йехония е отведен в плен във Вавилон. На престола е поставен като васал Седекия. Той се разбунтува, като се надява на помощ от Египет. През 587 г. вавилонската армия се връща и разрушава Йерусалим. Почти всички жители са откарани като пленници във Вавилон. През 539 г. пр. Хр. персийският цар Кир Велики побеждава вавилонците и издава указ, с който разрешава на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят храма.[8]
Годината е 332 пр. Хр. Жителите на Йерусалим без съпротива се предават на Александър Македонски, който потвърждава привилегиите, дадени на града от персийските управници.[9]
Под ръководството на братята Макавеи избухва въстание на евреите, продължило от 167 до 164 пр. Хр. Сирийските окупатори на Антиох ІV Епифан, които налагат езичеството, са изгонени.[10]
Римските войски под предводителството на Помпей завземат Йерусалим през 63 г. пр. Хр. Градът става административен център на римския протекторат Юдея.[11]Съвременният план на Йерусалим датира от времето на Ирод Велики (37-34 г. пр. Хр.).[12]Този сатрап е най-големият строител в историята на града. Той възстановява стените на Хасмонеите и добавя три големи кули, изгражда дворцово-административен комплекс на западния хълм, наречен по-късно „преторий”, и преустройва храма. За града копнеят юдеите от диаспората начело с именити интелектуалци като Филон Александрийски.[13]
Римският гнет подклажда тайното освободително движение на зилотите. Към тях вероятно спада и Христовият апостол Юда Искариот.[14]През 66-70 г. юдеите водят въстание срещу римляните. След продължителна обсада Йерусалим пада. Неудачното въстание влиза в историята като Юдейската война. Въпреки заповедта на римския пълководец Тит да бъде запазен храмът, той е изгорен и разрушен на 9 ав 70 г.[15]По-късно по заповед на император Адриан върху развалините на Йерусалим започва строителството на град, наречен Елия Капитолина в чест на императора (Елий Адриан) и капитолийската триада (Юпитер, Юнона и Минерва). Градът се строи по образец на римски военен лагер – квадрат, в който улиците се пресичат под прав ъгъл. На мястото на юдейския храм е построено светилище на Юпитер.
Възмутени от налагането на езическия култ, евреите вдигат второ въстание против римските завоеватели. От 131 до 135 г. Йерусалим е в ръцете на еврейските въстаници на Шимон бар Кохба, който дори сече свои монети. Но през 135 г. римските войски превземат отново града. Император Адриан издава декрет, с който забранява достъпа в града на всички обрязани. След разпада на Римската империя започва византийският период и градът постепенно добива християнски облик.[16]
На мястото на Голгота римляните издигат храм на Афродита. През 326 г. св. Елена и епископ Макарий ръководят строежа на църквата на Божи Гроб. Тук през вековете започват да се стичат милиони поклонници от целия свят.
През 1894 г. в православната църква “Св. Георги” в Мадаба (дн. в Йордания) е открита прочута мозайка с изображение на Св. Земя и Йерусалим. Тя датира от VІ в. и днес има размери 16 х 5 м. Най-голямото и най-подробно изображение в центъра на произведението е на Йерусалим и неговите забележителности.[17]
През 614 г. градът е превзет и разграбен от персийския шах Хозрой, а църквата на Божи Гроб е опожарена. След 24 години св. патриарх Софроний отваря вратите на града за нов завоевател – арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб и Йерусалим постепенно започва да придобива мюсюлмански облик. Малко по-късно за халиф в Йерусалим е провъзгласен Муаф I, основател на династията на Омайядите. На мястото на разрушения юдейски храм е построена джамия, която за мюсюлманите е третата по святост след тези в Мека и Медина.
През 1009 г. налудничавият халиф ал-Хаким заповядва да бъде разрушен изцяло храмът на Божи Гроб. Това светотатство предизвиква вълна от протести на Запад и подготвя епохата на кръстоносните походи. През 1099 г. участниците в първия поход под предводителството на граф Готфрид Булонски превземат Йерусалим, избиват всички мюсюлмани и евреи и превръщат града в столица на Йерусалимското кралство начело с крал Балдуин I. През 1187 г. след дълга обсада войските на египетския султан Салах-ат-дин (Саладин, 1138-1193) покоряват Йерусалим. Всички църкви в града освен храма „Възнесение” са превърнати в джамии.[18]
Но западните християни не се отчайват и през 1189-1192 г. организират Втори кръстоносен поход под предводителството на английския крал Ричард Лъвското сърце. Градът отново пада в ръцете на кръстоносците. През 1229 г. крал на Йерусалимското кралство става Фридрих II Хоенщауфен, който успява временно да възстанови властта на кръстоносците в Йерусалим, като се възползва от противоречията между мюсюлманските държави,. Въпреки това през 1244 г. монголо-татарите завладяват града. През 1247 г. Йерусалим е превзет от египетски султан от династията на Аюбидите. На власт идват мамелюците – гвардейци на египетските султани, чиято армия се набира от роби от тюркски и кавказки (основно черкезки) произход. През 1517 г. армията на Османската империя след победа в Сирия над мамелюците завладява земята на Ерец-Израел (територията на Палестина) без кръвопролития.
https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/choveko-pogledni-kam-ierusalim.html
Следва
