Йерусалим
Духовете отново са разбунени: САЩ призна Йерусалим за столица на Израел. Но бяха ли духовете спокойно досега? Девет Кръстоносни похода под знамената на Римо-католическата църква, Северни кръстоносни походи, Балкански кръстонони походи, Първи и Втори смирненски кръстоносни походи…
Ричард Лъвското сърце, сарацините и Саладин, рицарите тамплиери, напоените с кръв брони, писъците на умиращи хиляди мъже под небето на Свещената земя.
Ясер Арафат се кълнеше, че с огън и кръв ще забие знамето на Палестина над Йерусалим. Сблъсъците между евреи и араби се рапалваха и затихваха. Светът ги забравяше и отново се сещаше за тях, колчем пореден взрив някъде отнемеше живота на невинни.
Чуват се гласове и от България по повод решението на американския президент Доналд Тръмп. Дори Външно министерство излезе с официална позиция. И поучаваме, даваме акъл, предупреждаваме, неодобряваме… Не ни ли мина през ума, че това решение е обсъждано, анализирано, съпоставяно от световни експерти?
|
Йерусалим е празник и траур. Неговата песен – тъжна въздишка през вековете, копринен, отчетливо скръбен псалм на световния кръстопът на културите. Давид Шиплер. Велик град, който живее в паметта на човечеството, защото представлява най-великата идея. Рим е символ на завоеванието; над покривите на Йерусалим се носи Вярата; а Атина ни завеща духът на античния свят – изкуството. Бенджамин Дизраели. |
***
Отправиш ли поглед към Йерусалим, пред очите ти винаги ще изниква облян от ослепителна духовна светлина град, вълнуващ и неповторим. Разположен сред по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва постоянно нетленно сияние. Дори да нямаше особено историческо значение, той пак би събудил силни чувства с необикновения си външен облик. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е отрупан със средновековни укрепления и кули, позлатени куполи, зъбери, рушащи се останки от римско и арабско време. Около него има долини и склонове, превърнати в просторни, зелени морави, които променят дори свойствата на светлината. Гледката е завладяваща.
Според преданията при цар Давид той се нарича Йевус. На еврейски език Йерушалаим означава „град на мира” (тази етимология не е съвсем уточнена – б. р.), което е парадокс, защото в своята хилядолетна история той познава твърде малко периоди на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което означава “свещен”. Той е древен близкоизточен град на водораздела между Средиземно и Мъртво море на височина 650-840 м. Представлява невероятна смес от паметници на историята, културата и на народите с огромно количество забележителности. От древност този малък провинциален град е наречен „пъп” или „център” на света поради изключителното му религиозно значение (така е наречен и в прор. Йезекиил 5:5 – б. р.).[i] В различно време Йерусалим е владение на Юдейското царство, държавата на Александър Македонски, Сирия на Селевкидите, Римската империя, Византия, Арабския халифат, кръстоносците, държавата на Айюбидите, татаро-монголите, мамелюците, Османската империя и Британската империя.[ii]
Възрастта на Йерусалим надхвърля 3500 години.[1] Археологическите изследвания на този град, който заема изключително място в световната духовна история, започват през 1864 г. и продължават до днес.[2] Името Шалем (Салем) се споменава за първи път през 2300 г. пр. Хр. в документите на Ебла (Сирия) и в надписите на XII египетска династия. Според една версия това е вероятен предшественик на Йерусалим.[3]През XIX век пр. Хр. се споменава за Мелхиседек, цар на Салим. Според Библията той посреща Авраам и царя на Содом след победоносна битка и му поднася хляб и вино, като приема десятък от тях (Бит. 14:18-20). В новозаветното послание до евреите (5:6, 10; 6:20; 7:1, 10-11, 15, 17, 21) св. апостол Павел доказва свещеническото достойнство на Иисус Христос по чина на Мелхиседек.
През XIV век пр. Хр. при разкопки от отците францисканци около капелата „Доминус Флевит” (“Плач Господен”) са открити изделия от керамика и фаянс, които се отнасят към XVI в. пр. Хр., а също украшение във вид на бръмбар-скарабей от Египет. Една случайна находка – комплект клинописни плочки от Тел ел-Амарна в Горен Египет (ок. 1350 г. пр. Хр.), хвърля светлина върху царския архив на Аменхотеп III и сина му Ехнатон. Сред около 400 съобщения върху глина от князе и вождове в Палестина, Финикия и Южна Сирия има осем от някой си Абду Хеба, владетел на Йерусалим и египетски васал. В тревожните си писма до фараона Абду Хеба моли за подкрепления, които не получава, и изгубва фараоновата земя “от хабиру”. Кои са били тези племена „хабиру”? Връзката между тях и древните евреи остава въпрос на предположение.
https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/choveko-pogledni-kam-ierusalim.html
