ноември 29, 2017

Как се живее в София?

Автор: admin Няма коментари

Как се живее в София?

Защо протестираха срещу Фандъкова ли? Ами защото София е град, в който все по-трудно се живее, твърди проф. Ивайло Дичев и изброява генералните проблеми на българската столица.

Тази неделя доживяхме протест срещу кметицата. Перлата в короната на Борисов, избраница от първи тур, любимка на медиите. И изведнъж – оставка. Каква неблагодарност само! Шествието, организирано от неправителствената организация „Спаси София“, събра към двеста човека, повечето от които бяха млади хора. Вероятно те са единствените, които могат да разбият тежкия консенсус около разлагащия се труп на столицата.

Както през 1989 година, и сега на преден план бяха екологическите искания, които звучат най-неполитически. Страхът да бъдеш обвинен в политически искания е наследство от тоталитарната пропаганда, а г-н Борисов и верните му медии са се научили ловко да играят с него. Но разбира се, че всяко искане за оставка е политическо – просто в случая не е партийно.

Проф. Ивайло Дичев

Софийски безумия

Българската столица е сред най-замърсените градове в Европа, което се дължи не на последно място на паветата, между които се събира мръсотия. Да добавим и обстоятелството, че повечето улици на София практически не се мият (за нашата мога да го кажа от лично наблюдение).

Организаторите на протеста твърдят, че капката, накарала чашата да прелее, е злополучният ремонт на „Дондуков”, преименуван във Фейсбук на булевард „Фандъков”. Темата „павета” съдържа елемент на абсурдизъм – обявиха ги за културно наследство, а няма майстори, които да ги редят що-годе прилично. И затова всеки път, когато ги пренаредят, става по-лошо. Подобна настилка е подходяща за малки или пешеходни улички, не за големи транспортни артерии като „Дондуков“, но кой да ти прави такива тънки дистинкции…

Безумното следствие от политиката на паветата можете да усетите със седалищните си части, ако преминете по „Иван Асен II”, превърнал се в лунен пейзаж само година след ремонта. Вярно, че едни хора, които се самонарекоха „стари софиянци”, искаха паветата от детството си, но градоустройството все пак следва да е експертна дейност, не предизборна агитация.

По-тежкият проблем на „Дондуков” (както отбеляза арх. Попов) е липсата на всякаква стратегическа мисъл – ремонтът можеше да се използва например, за да се измести трамваят от средата на платното. Протестиращите велосипедисти пък бяха потресени от новия тип велоалеи, с които общината навярно се опитва да отчете еко-дейност. Става дума за едни гумени первазчета, с които велоалеята е отделена от платното. Върхът на глупостта е „Раковска”, където алеите са две, от двете страни. Резултатът е две в едно – сериозна опасност за велосипедистите и значително стеснено улично платно. Стратегическият размисъл би предвидил откъде докъде ще се придвижва човек с велосипед, къде би го паркирал, та да продължи с метро или влак. Тук няма нищо такова – идеята, както я разбирам, е не да се облекчи градският транспорт, а да се даде възможност на богатите обитатели на центъра да се разхождат с велосипеди. Но понеже мястото е изключително неприятно за такива разходки, велосипеди почти няма. Главното обаче не е какво казвам аз, а че протестират самите велосипедисти.

София – такава, каквато я направиха

Като споменахме транспорт, нека да попитаме и автомобилистите. Движението в София е чудовищно, още по-чудовищно обаче е това, че нищо не се предприема. Като започнем от отбиване на движението и регулиране на онези кръстовища, където сега се преминава по законите на джунглата, и стигнем до проклетите подземни паркинги около посещаваните части на града, които вече трети мандат не се строят. Чакам момента, в който изнервените автомобилисти просто ще оставят колите си в задръстването, ще хвърлят ключовете и всичко ще спре.

Общината се хвали с метрото. Но нека имаме предвид, че то беше започнато в началото на 1970-те от Живков, а по-късно бе реанимирано от Софиянски. Допускам, че онази частна компания работи добре под земята. Но това, което виждаме над нея, е ужасно. Някакви плексигласови, неугледни съоръжения, подходящи за провинциална автогара. Евтинджийско, грозно.

Да говорим ли изобщо за естетическото ниво на столичния град, който наскоро съвсем сериозно претендираше за европейска културна столица? Протестирахме срещу вандалското разрушаване на паметника „1300 години България” и замяната му с това сувенирно лъвче, снабдено с карта на „велика България” – провокация срещу съседите ни, вероятно за по-успешно европредседателство. Крайнодесните вече започнаха със факелните сборища около него – честито! Ще кажете естетиката интересува малко хора, а те няма и да вдигат много-много поглед към стъклено-металните паралелепипеди, като онова отвратително грозилище на пл. „Македония”. И веднага ще се намерят контра-експерти, които да кажат: Въпрос на вкус, на мен пък ми харесва. Но отвъд естетическите съждения ще отбележа, че подобни мастодонти натоварват силно градското пространство, когато то не е подготвено да поеме нови обитатели и автомобили. Затова градостроителите обикновено ги изнасят извън централните градски части. Тук-там хората взеха да се усещат и да протестират срещу свещената частна строителна инициатива, бранейки жизненото си пространство. Ще стават все повече.

Защо в София не е хубаво

Шеметни небостъргачи, задръстени улици, шум, прах и мръсотия – София е всичко друго, но не и град за хората. И няма да бъде очовечена, докато ние самите не престанем да се дивим на голямото, бързото, лъскавото. (11.10.2017)

Кога София ще стане град за живеене?

Защо все повече българи загърбват града

Мръсният въздух и София

Защо в тези градове се живее най-добре?

В същото време идеите на общината изглеждат все по-нелепи. Една сутрин осъмнахме със зебровидни колчета, нацвъкани направо върху разбитите тротоари. Какъв точно резултат се очаква – да ходим по-удобно по тротоарите? Ама те така ги стесниха с по 40 сантиметра; в нашия квартал вече ходим в индианска нишка. И не беше ли по-разумно да се създаде една ефикасна общинска фирма за глобяване на лошо паркиращите, която при това да дава някакъв приход на общината, наместо да си стои на нула като сегашната? Или друга тема – щяха да правят нещо за Орлов мост, обявяваха конкурси, харчиха пари и накрая нищо. Щяха да трансформират пространствата пред гарата или в трамвайното депо в места за култура – обявяваха конкурси, харчиха пари и накрая пак нищо. На метри от самата община – разбити плочки, чешмата тече, жълтите павета са в плачевно състояние, някакво бетонно ограждение спира достъпа до „Париж“, рекламни пана доминират парламента, а централните площади са превърнати в паркинги… И ако тези теми вълнуват по-слабо обикновения гражданин, има немалко други неща, които пряко го засягат. Как може да няма места в детските градини при всичките приказки за насърчаване на раждаемостта? Докога децата ще учат на две смени, ще стават посред нощ или ще се връщат по тъмно?

Няколко обяснения и най-тъжната констатация

Тук не казвам нищо неизвестно, дори не съм подхванал темата за това къде отива милиард и половина бюджет. Питам се просто защо толкова малко хора се решават да протестират. И защо толкова години вярваме, че нещата започват да се случват. Имам няколко обяснения. Първо, самата г-жа Фандъкова е медийно симпатична, умее да отклони всяка критика чрез изреждане на разни детайли и процедури. Действа терапевтично, така да се каже. Талантът на всеки управляващ е в това да разсрочва исканията, да тушира нетърпението. Второ, заплатите в София са два пъти по-високи, отколкото в провинцията, а и хората тук се сравняват не с Виена, а с Пазарджик. В резултат София е дясна, а откъм десните сериозна конкуренция засега няма. Тук има много пари, съответно и много интереси, които кооптират голяма част от експертната общност. Едни граждани казват едно, други друго, „значи изразени бяха мнения” – караме както си знаем.

За накрая оставям най-тъжната констатация. Казвам я като „стар софиянец“ – в смисъл, че съм наистина стар и съм роден в София. Тук няма градски дух, какъвто можеш да усетиш в Пловдив, Русе или Търново например. Повечето хора са дошли отнякъде, за да изкарват пари. Емоцията обаче са оставили в онова място, откъдето идват родителите или прародителите им и където мечтаят да се върнат след пенсия. Децата си пък подготвят за заминаване в чужбина, защото какво да правят тук. И в тази въртележка софийският живот добива усещане за временност. Както когато чакаш в задръстване, без много-много да мислиш къде точно се намираш. Именно тази временност парадоксално прави властта трайна, вечна почти.