ПРОДЪЛЖЕНИЕ
– Нищо лошо не се е случило – поклати глава архитектът. – Просто ми се дощя да те видя, макар че имам половин тефтер списък какво трябва да свърша до утре по къщата, преди да цъфнат двете госпожи и тумбата следобед.
– Да помогна с нещо? – предложи Отшелника.
Не полюбопитства каква е тая тумба следобед.
– О, не, аз само преигравам! – махна с ръка Сава и прихна доволен, сякаш преиграването му бе любимото хоби, което му носеше огромно удоволствие.
Сетне внезапно скочи от удобния си стол.
Беше облечен с вехта риза с къси ръкави и смешни къси гащи. По гащите се набиваха на очи няколко стари и нови лекета, което особено допадна на Наум. Беше нахлузил някакви допотопни подпетени сандали на босо, а на главата си бе сложил хартиена шапка в цвят каки, с каквито ходят рибарите.
– Да видя камъчетата ти – рече Сава и направи жест към домакина да го води.
– Ей там са, от черешата нагоре към оградата – посочи Наум, без да става.
Сава се върна след няколко минути.
– Добавяш ли нови? – обади се дълго след като седна.
От веселата му възбуденост не бе останала и следа.
– Рядко. Ако нещо оригинално или красиво превъзмогне мързела ми.
– Схващам. Онзи камък, дето прилича на вампир, е уникален.
– Извадих го от реката преди десет години.
– Не си го боядисал.
– Не е необходимо. Той си е сив и български.
– Ама си го сложил до цветната композиция с кръста.
– Да гледа, да се учи.
Сава мълком кимна.
– Моят кротък върколак ли те сдуха? – поинтересува се Отшелника.
– Изведнъж се улових колко много бих искал всичко в живота ти да е наред – отвърна тихо гостът.
– Съжалявам – вдигна рамене Наум Спасов.
– И аз.
– Оценявам съпричастието ти.
– Не се съмнявам.“
Afera.bg http://afera.bg
