Gooooooooood morning, Мутриленд!
Как сте бе, уважаеми?
А, не сте добре?
Не, че ни дреме особено, както знаете от куртоазия питаме, ма нали знаете, че КОЙ квот‘ сам си направи и другарския съд не може да му го направи.
Не, ли?
За по-младите ни читатели и онези на които оня немец Алцхаймер им крие очилата, другарския съд е едно уникално изобретение на развития социализъм, което идея си нямаме, поради що беше наречено съд, но в общи линии представляваше сборище на хора пред които беше изправян грешникът, като последен етап преди трибунала и взвода пред ямата и множеството викаше със страшна сила по него:
УУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ
Минаха бая години, но точно както развития социализъм намери почва в младата демокрация у нас, така и неговите изобретения се оказаха невероятна живучест.
Сигурно вече ви е направило впечатление, че в днешното ни писание се срещат доста „русизми?
И правилно.
Готвим се за времето в което писаното слово ще бъде отново на кладата на цензурата.
И като стана дума за тоталитаризъм, вече ката ден се хилим през сълзи на едно от решенията правителството, партията майка и лично на вожда-орел.
‚начи, дотолкова властта е напълнила гащите, че е спуснала директива до местните партийни и комсомолски (тролски) организации да докладват организирано профилите ни във Фейсбук на онези десетина инфлуенсъри (баси, къф термин, а?), дето сочим властта с крак, че е корумпирана във всеки един смисъл на думата или както би казал Гочолу в селската кръчма:
– Бегай!
– И тия, крадат с гъза си!
Така де, що да го ползваш само по предназначение?
Та, следствие обхваналото властта сериозно, душевно разстройство, всичките тия десетина луди глави сме с блокирани профили за по триЕсе деня.
Зер, драсканиците ни в социалните мрежи, вече са единствения нерешен проблем, преди трибунала в спецсъдилищата и ямата във Белене, дето баце купи найлони да покрива ямата с труповете не само на ядрената Му мечта, но и на нас различните.
Та, колчем се сетим как сме втреперили властта и ни обзема неистов кикот.
Щото още като се клеха третия път ви казахме, че тия са ебати идиотите?
Не, ли?
Както и да е.
От онези дни попаднахме на наше интервю при Цветанка Ризова в което още преди почти 3г. определяме следващите етапи на развитие и тяхната ескалация (5 минута, макар че може и цялото да го гледате).
Милиционерска държава
Прокурорска държава
Еднолична диктатура
Явно сме били прав.
Ся, някак си ни се искаше да бяхме толкова прозорливи и с тотото, ма животът явно не е справедлив?
При това положение и от личен опит знаем, че нашенецът, обгърнат от страховете си, на мига се обръща към вярата.
Да, да.
Правилно ни разбрахте – страховете си.
Поколения у нас са възпитавани в страх, започвайки от приказките за Торбалан, който изяжда непослушните деца и стига до бежанци, малцинства, гей, цветнокожи и прочие различни, докарвайки го там, че вожда-слънце познат и като Непобедимия тенисТис носи червен конец против уроки и е набожен, като бабичка.
И ква‘ стана тя?
Заменихме вярата в партията-майка (БКП) с вярата в Него, българщината (пу, анатема греховен Хелуин) и православието, дето ни е опазило от ‘сичкото зло във Вселената.
Аха.
Вече не е смешно, след като почнаха да правят масови кръщенета на стадиони, нали?
Истинските вярващи, като баце, свитата му лакеи и боготворящите Го, лягат да спят с надеждата, че на сутринта ще се събудят и ще се е случило чудо!
Ей, така от само себе си, ще са се сбъднали и осъществили всичките им мечти?
НяКОЙ заспива с мисълта, че ще успее да прилапа всички банки в Дубай.
Друг, че е император на Европейското кралство със столица във Банкя, огромен харем и фрау Меркел лично ще му сервира сутрешното леблебия кафе с лъжичка бяло сладко и студена вода?
Ние лично си падаме по неверниците.
Онези, дето ставаме сутрин с ясната идея, че трябва да направим нещо за да се случи нещо, дори и ако трябва да променим себе си за целта.
И понеже патриотичните примери много се кльопат в последно време ще ви дадем няколко за яснота и ще ви оставим да се кефите на еснафския уикенд.
Идолът на поколения вярващи Васил Иванов Кунчев – Левски обикалял с години страната да буни раята безуспешно, точно защото на раята и стига да е оцеляла и днес, да има покрив над главата, къшей хляб и дечинята да се изучат в странство.
Другият любим, лирически герой на вярващите Христо Ботюв умира смятайки, че е достатъчно да слезе на брега с една чета за да вдигне раята и да събори властта…….
И те така, уважаеми.
Ние поне знаем със сигурност, че вярата и надеждата са нещо с което раята се държи в подчинение поколения наред.
А, нашият любим герой е Мунчо селския луд, единственият дръзнал да протестира срещу обесването на Бойчо Огнянов или казано по-простичко дръзнал, да протестира срещу смъртта на свободата.
И да, раята си е рая.
Казах.
адвокат Николай Хаджигенов
