Защо ги наричат чужденци, след като са български граждани?
“Не трябва да изключваме възможността в България да има и чужденци, които са се присъединили към ИД”, каза Цветанов по повод ареста на мъж, заподозрян в тероризъм. Само дето въпросният човек е български гражданин.
Коментар от Татяна Ваксберг:
При осъзнаването на заплахата от тероризъм България е очевидно в някакъв преходен етап: хем съдебната власт признава, че в страната има прояви на тероризъм, хем законодателната власт говори за този феномен в условно наклонение. Кое от двете е вярно?
Вижте последния случай. Миналата седмица стана ясно, че в България е арестуван сириец, придобил българско гражданство. Прокуратурата го описва като “фигура с ръководни функции” в групировката “Ислямска държава”. Според държавното обвинение, мъжът е имал двама съучастници, с които е организирал нелегално производство на тютюн за наргилета в София. С парите от продажбите трябвало да се финансира терористичната му дейност. Мъжът дори имал “паспорт” от ИД и проследимо минало на активен участник в боевете в Сирия. Освен това се виждал във видеоклипове на терористичната организация.
Това обвинение звучи доста по-сериозно от досегашните дела, по които вече има и произнесени присъди. Нека припомним: през юни тази година беше произнесена първата присъда за тероризъм – срещу мъж с двойно гражданство, българско и австралийско, който се е обучавал по стрелба, за да се подготви за терористична дейност. Въпросният човек беше осъден на 4 години затвор на първа инстанция.
Втората присъда беше произнесена в средата на септември, когато трима сирийци с бежански статут, издаден в Германия, бяха осъдени на по 6 години затвор. На първа инстанция съдът прие, че те са се опитали да преминат нелегално от България в Турция, за да “участват в престъплението тероризъм”, като се включат в редиците на “Ислямска държава” и на “Мюсюлманските братя”.
Думата “чужденец“
Както и да звучат историите зад тези присъди, това са си два съдебно доказани случая на тероризъм. И ако прокуратурата си свърши работата, случаят с производителите на тютюн за наргилета може да се превърне в трети пример. Проблемът е, че докато думата “тероризъм” постепенно навлиза в съдебните зали, законодателната власт очевидно не знае как да борави с нея. Чуйте Цветанов, който оглавява парламентарната комисия по вътрешни работи: “Не трябва да изключваме възможността в България да има и чужденци, които са се присъединили към “Ислямска държава””, каза той пред БиТиВи. Освен колебанието, интересна е и думата “чужденец”. Не е ясно за кого се отнася тя, след като току-що арестуваният мъж (онзи с наргилетата) има българско гражданство, придобито през 2008 година, а първата присъда за тероризъм (онази от лятото) беше произнесена за младеж, чийто баща е българин, а майката – австралийка. Или може би Цветанов не е разбрал, че всеки човек с български паспорт е български гражданин като всички останали?
Това не е заяждане на дребно с бившия министър на вътрешните работи, а илюстрация на прекомерно бавния път, по който неподготвените власти се приближават до отговорностите. Тероризмът е опасност, на която са изложени всички развити страни и няма основание да се смята, че България ще си остане на завет. Тази опасност включва и един подчертано неудобен елемент: носителят ѝ може да е част от същото това общество, към което принадлежиш и ти. И докато този факт не бъде осъзнат от политици на отговорни постове, решенията на проблема с тероризма ще бъдат все грешни.
Татяна Ваксберг
Впрочем, дори и прокуратурата, която успешно приключи цели две дела за тероризъм в рекордно кратки срокове, сякаш има проблем със собствения си успех. Вместо просто да опише престъплението, което разследва в момента, тя сякаш бърза предварително да изключи “истинския” български народ от каквато и да е терористична проява. За случая с наргилетата, например, прокурорите уточняват, че тютюнът е бил обработван от работнички “от ромски произход”, а после е бил изкупуван от лица “с арабски произход”. Нека припомним: когато става дума за разследвания, обикновено се посочва гражданството на предполагаемия извършител, а не неговият етнически произход. Но тук, както виждаме, е направено изключение.
България сама трябва да свърши тази работа
Ако се върнем към Цветанов и неговите мисли на тема тероризъм, ще установим и друга неадекватност: председателят на комисията по вътрешни работи очевидно смята, че някой отвън трябва да установи мястото на България в потока от европейски бойци за ИД. В интервюто си той казва, че според Интерпол в ЕС има 5000 граждани, участващи в терористичната групировка, но че не е ясно колко от тях са от България. Дефицит на информация, който би следвало да се запълни именно от България, и то точно под ръководството на високопоставени политици като Цветанов.
Сигурно място ли е България?
Има ли заплаха от терористични атаки в България? И достатъчен ли е наистина капацитетът на съответните служби в овладяването им? Сигурността в страната не е чак дотам сигурна, коментира Татяна Ваксберг. (24.03.2016)
България снабдява джихадисти с оръжие?
“Тъжната истина е, че България снабдява с оръжие джихадисти по цял свят”, твърди журналистка, която през декември 2016 открива оръжия българско производство в изоставено мазе в Алепо. Ето какво засне наш екип: (10.10.2017)
Може ли да се разчита на България?
Може ли България да бъде надежден съюзник в обявената от Франция война срещу джихадистите? Едва ли, смята Иван Бедров и припомня три случая, които илюстрират защо не може да се разчита на България. (20.11.2015)
Защо България не знае дали изнася джихадисти
Над 15 хиляди бойци от 80 държави се бият към момента на страната на “Ислямска държава”. Влиза ли България в списъка на 80-те? Въпрос, на който българските институции очевидно не са в състояние да отговорят. (18.11.2014)
-
Дата 17.10.2017
-
Автор Татяна Ваксберг http://www.dw.com/bg