Библиотекарките от читалище „Иван Вазов” в Хисаря организираха творческа среща с журналистката Ирина Кирилова , за да я представят като поет и писател. Около четиридесет човека присъстваха на тази вълнуваща изповед на авторката. Уважиха я заместник- кметът на общината – Тони Илиева и председателят на Общинския съвет – Гатьо Султанов. Пристигна за малко и секретарят на читалището – Георги Топузлийски, който се готвеше за представление на „Театър без диплома” и не можа да остане на представянето.
Янка Стойнова представи Ирина Кирилова с четирите и книги: „Картини от един живот”, „Зад фасадата”, „Това съм аз” и „Къщата на хармонията”. Тя направи задълбочен литературен анализ на всяка една от тях и остави подробностите да разкаже Ирина Кирилова.
Хората, които бяха дошли на тази среща, имаха възможност да присъстват на нещо необичайно. Ирина Кирилова разказа за начина, по който е написала книгите си, и разкри вътрешния си свят пред хората, как навлиза в творческото начало, какви са поводите, които я карат да пише. Любителите на литературата разбраха за преживяните трагедии в живота и, за историята на стихотворенията и.
Уникалното библиографско издание „Картини от живот” е посветено на художника Илин Паунов. Хората научиха, че той и се доверил, разказал и истории, натрупани в душата му и дори е споделил за голямата си и единствена любов. Тя призна, че никога той не се е интерисувал от нея като жена, а само като интелектуален приятел. Показа и репродукциите в книгата, които наистина я правят ценно литературно произведение.
За „Зад фасадата”, за която Янка Стойнова каза, че това е Ирина Кирилова като журналистка, разказа за срещите си с хората, с които е правила интервюта- как са я посрещали, какво са и казвали, какви впечатгления са оставили у нея. Тя оцени като най- запомнящо интервнюто с режисьора Крикор Азарян, след което е имала чувството, че се е докоснала до божественото и изрази възхищението си от красотата на Невена Коканова. Сподели, че интевютата с Гинка Станчева е правила винаги в къщата и че във вестник „Антени” са харесали много интервюто и с Иван Пушкаров и са я попитали как така го е предразполрожила, а тя отговорила , че и двамата флиртували, докато правили интервюто.
„Това съм аз” е книга за рода на Кирилова – Яланджийски и тя не пропусна да каже, че той е създател на родното и село Калековец, че са били благородни хора, че са дарявали за църкви и училища, че са имали стотици декари земя, вършачка, десет газови мотори и т. н. Тя разказа за един от разказите си, писан по истинска любовна история, чийто продължение в стихове ще бъде в петата и книга.
Четенето на стихове продължи и с четвъртата книга, за която Янка Стойнова подчерта, че е книга за миналото, за детството и, за първите трепети на любовта, за срещи и раздели.
Кирилова накрая каза, че един ден решила, че може да умре, и затова написала на близките си едно стихотворение, в което след нея ще остане бяла зима, празно бяло легло, бяла усмивка, бяла сянка, но иска това време да дойде много далече в бъдното време:
Някога, когато ситен дъжд вали,
някога – дано е по- далече
някога, далече в бъдни дни,
дано ме има, за да остана вечна.
Хората прекъсваха разказите и четенето и с ръкопляскания, а накрая Димитър Серкьов стана и каза, че 28 години, прекарани в Хисаря ,са оставили трайна следа от Ирина Кирилова в културния живот като главен редактор на кабелно радио – Хисар и общинския вестник „Славей”, като журналистка в кабелна телевизия „Хисар”. Тогава, когато тя е работила, е имало информация за всичко, което става в общината.Нейното място е останало празно, това се чувства и градът има нужда от човек като нея.
Ирина Кирилова почерпи всички присъстващи, хората искаха автографи на закупените книги, а подаръците, саксиите с оригинални цветя и букетите бяха толкова много, че не я пуснаха да си тръгне с автобуса, а една от присътващите – рускинята Татяна Соболева отиде, взе колата си, натовариха всичко в нея и закараха Ирина, която развълнува всички на 5 октомври 2017 година, до Калояново.
Тракийски Cвят
