Понякога светулките ни дават урок…
Представете си следната картина: дете подава плик с пари на учителка. Плаща за частни уроци? За по-висока оценка? Таксата в частно училище? Не познахте: пликът с парите новият български урок по благородство и благотворителност. Такава поне е идеята.
Българите нерядко сме наивни до изпростяване. Звъннат някакви тарикати на възрастен човек, че внучката му е катастрофирала и той веднага хвърля през балкона всичките си спестявания. Да помогне. После звъни на роднини и разбира, че е измамената камила. Сълзи, сополи, пак сълзи – файда няма.
Може да е коравосърдечно, но глупаците не трябва да бъдат съжалявани. Щом не мислиш – гориш.
За мисленето ми е думата. Учители и родители през последните дни активно коментират една, наглед симпатична инициатива. Децата на 15 септември вместо цветя, да носят на учителите парички. Целта е да се помогне на деца в нужда. Благородно, на пръв поглед. Медиите моментално съзряха възможност да си направят ПР и да си вдигнат рухналия рейтинга. Винаги за това става дума. Защото медиите отдавна не са това, което трябва да бъдат. Но това е друга тема. Учителка от столицата предложила: „Подари помощ вместо цвете”. Прелестно, – ахнала една телевизия и веднага подела рефрена, защото в същото време неин конкурент ни продъни ушите да изчистим България за един ден. То не бяха реклами, певци, актьори, политици, песни, фанелки, лопати, чували… Сега пък пари вместо цветя. Даскалицата и медите обаче не казват кой ще събира средствата. Кой ще ги разпределя? Кой ще определя кое дете е по-нуждаещо се от друго? Кой ще отчита харчовете и пред кого? Как ще реагира НАП на събрани млиони без платени данъци? Дребни, но много важни уточнения. И понеже това не е изяснено, очаквайте след месец люти скандали и опорочаване на добрия изначално замисъл.
До онзи ден спорихме дали черно-бели учебници не дискриминират по-бедните семейства, а вече се организира „състезание” кое дете ще занесе повече пари: 2, 5, 20 лева. Или 100, за да е „нашето първо”…
Много хора, за да станат известни, вършат причудливи неща. За да мине номерът ги наричат с благозвучни имена – например благотвортелност. Не ги интересува, че благотворителността е кауза, а не състезание за барбекюристи, организирано от търговска верига… Тя не е байганьовското пъчене на Борисов, че е ремонтирал църква или манастир. Дал е НАШИТЕ пари. Дадените суми от партии за Хитрино, Бисер или друго почернено от бедствие населено място също не са от благотворителност – пак НАШИ пари са дадени.
Връщам се на сюжета от увода. Това с парите в пликове не ви ли напомня даването на подкупи? Подкупи, които хранят българската корупция – най-голямата в Европа! Тази, срещу която уж щяхме да борим, защото ни съсипа живота и страната. Това ли действие ще тренират на 15 септември 600 000 българчета в училищата? Май не сте се замисляли за този „страничен” ефект. За това как децата ще се окажат „косвени жертви” на „приятелски огън”.
Мечтата на управляващата мафия е: наивни, доверчиви, дашни и безопасни граждани. Нямаш енергия и дупе да защитаваш правата на децата си и дори своите, но си готов часове наред да спориш в мрежата за учителския букет. Утре някой ще предложи – съвсем случайно – да даряваме на бедни и хора в нужда талони от лотарииите на… знаете на кого. Току виж станали милонери.
Всеки е наясно, че най-наложителното в момента е да изчистим държавата от истинските боклуци – тези в политиката, управлението и магистратурата. Събирането на двайсет фаса и пластмасови чашки от кафе, хърлени от нас и наши познати е перверзия. Мъгла. Медиен рекламен трик, от който умело се възползват политици, актьори, певци… И президентът не пропусна да се отърка в „положителното мероприятие”…
А може да е по-различно и по-истинско. Нека родители заведат децата си в домове за деца с проблеми. Или да организират в училището съвместни игри, състезания, надпяване, футбол и пр. Да осигурят или закупят награди – компютри, спортни екипи – нещо от този род. Защо не и стипендии – по определени правила. Да организират лечението на тези, които имат нужда. Фанфарите и медийният шум са излишни.
Страшно унизително е да накараш някого да се чувства задължен, че си му помогнал.
А защо не се организира кампания: „Спасете българското цвете”, например? В момента 70% от цветята в магазините са вносни. Нали уж сме страната на розите?
Храним прозводителите и търговците от Холандия, Израел, Полша и дори Латинска Америка, а нашите потъват. Защо не научим децата си как се сади цвете, как се отглежда. Защо в училище не се прави нещо подобно?
Има прекрасен японски филм за малко училище, в което учениците отглеждат ларви, които един ден се превърнаха в светулки. За да запазят речния район, където става тази „магия” децата принудиха родителите си да се вдигнат на бунт срещу плановете за строежи в района. Застанаха на пътя на багери и кранове, заставиха кмета и инвеститорите да променят проекта. А тръгнаха от ларви в стъклени буркани…
Един ден порасналите наши деца ще ни мразят за това, че не сме се вдигнали срещу рекета на мутрите, който убива държавата и обществото. Ще ни презират, че сме ги карали да носят пликове с пари, за да приспиваме съвестта си.
Видяхме какво стана в Математическата гимназия в София – заради пари. Да не изкушаваме учители и училищни настоятелства.
Истинска, голяма и национална кауза е да тръгнем срещу пликовете с пари. Всички – с децата до нас. Но за това се иска сърце. Имате ли?
Мария Пенева
