23 лета и зими го няма – отиде си в небето на 4 септемврий 1994-а година, оттогава ни чака там, а ние още се размотаваме тук – и, като че ли все така не знаем какво точно правим.
Стотици пъти съм му носил бира насън, сядали сме на крайчеца на облака – да изпушим по една бавна цигара над света, мълчали сме над хляба, подир приятел, който си отива, пели сме песните, които ставаха за пеене от всички светли безумия, събрани в музикалната палитра на българските „Поети с китара” – своите песни Владо си ги пееше сам, никой не можеше да им „припява”, всички го слушахме като ударени от гръм.
Е, какво пък… Владо седи на облака – и ни чака.
Сипете си днес по една бира в негова памет – и нека малко помълчим?
Благодаря.
(Б. а. Владимир Левков е роден на 11 септември 1950 г. във Варна. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В началото на 80-те години създава заедно с Мария Бъчварова, Бойко Богданов и други музикална група „Вълна”, която по късно прераства в Театрална група „Вълна”. В този алтернативен за времето си театър биват поставяни и негови авторски спектакли като „Нула часа”, „Ние Музикантите” и „Пазачът на главната улица”. Работи като журналист в Девня, Провадия и Варна – във вестник „Полет”, сп. ”Морски Свят”, вестник „Народно дело”, вестник „НД- Черноморие”.
През 1986 г. с Гриша Трифонов създават и започват да организират творческите срещи „Поетични струни” в Харманли. Автор е на стихосбирките „Право на безкрайност” (1990) и „Рокмузикантът” (1994), на десетки песни, които сам изпълнява на китара, на пиеси, есета и много други. Отива си през 1994 г., оставяйки незаличима следа след себе си. През 2008 г. се учредява награда на негово име, която се връчва на септемврийския Бардфест в гр. Ловеч.)
http://www.ranina.eu/владимир-левков-стихове/
Валери Станков
Когато Съдбата изпрати в живота ти на млад хъшлак – хулиган в литературата и журналистиката Учител като Владо Левков, тогава не разбираш точно какво се случва, но усещаш с всичките си фибри, че това е Дар и Знак.
Когато зарът на Съдбата ти е пратил МЪЖ да те води и да те обучава, нататък живота ти никога не може да бъде осеян с мишоци. Или си сам, или си само с МЪЖЕ.
Благодаря ти, Владо! Благодаря ти за всичко, което ми даде. Благодаря ти, че ме научи никога да не предавам себе си, защото само човек, който не предава себе си, не предава и другите.
Аз продължавам да шляпам по дъждовните улици като „твоя малък Блок“ и знам, че винаги мога да се облегна на рамото ти. Нищо, че си Там. Може и да не мога да те видя, но ЗНАМ, че си тук, до мен…
Веселина Томова http://afera.bg
