Приятели,от 2015 година изпратих три писма до европейски институции с конкретни факти и искания. Резултатът – повдигнати ми безумни обвинения, арест, предхождан от издирване, внесен в СГС обвинителен акт, за който вече три състава заявяват, че няма престъпление.
Важното е друго.
Европейските институции мълчат, докато премиерът на РБългария прегръща и целува европейските лидери по не много представителен начин.
Поляците протестират, румънците протестират за пореден път, а ние чакаме…освободител.
Свободата не е свобода, когато се подарява или продава. Свободата е състояние на духа. Време е да разберем, че сме свободни хора, които имат правото да изискват, контролират и наказват.
Вярно е, че институциите не работят за нас, а срещу нас и става все по – ужасяващо, но свободният човек има силата да променя. Нима фалшивата сигурност, имотите, работата ни,наивните планове за бъдещето ще продължават да теглят и навеждат главите ни, пречупват гръбнаците и убиват духа ни?!
Идваш сам, безимотен и свободен на този свят и така си отиваш. Пътят между тези две точки изминаваш по свой избор – с мрънкане и гняв или като воевода.
Изборът ни днес определя пътя на идващите след нас. България е предадена, продадена, смъртоносно ранена!
Ние сме България! Ще умираме ли пасивни и безразлични или ще събудим свободния дух, лъвът в сърцата ни, бранителя на свободата, справедливостта и достойнството на човека!
Колаж: Иво Ангелов, „Свободен човек“ http://afera.bg
Искам да отговоря на всички.
Има хора, които се съмняват в искреността ми, които не ми вярват и открито изпитват неприязън. Искам да ви уверя, че всяка написана от мен дума идва от сърцето ми,
За разлика от много мои колеги аз бях съдия само 6 години, през които на твърде неудобния си стол, на който стоях ежедневно по 10 часа за да успея да реша 1000 дела годишно, съм допускала грешки, пропуски, не съм спазвало срокове и т.н.
Винаги обаче ме е водило разбирането ми за професионализъм, вкл.по делото „Соло“, в което решаваща беше експертизата, която прие целият съдебен състав.
Пиша тези подробности само защото не съм сигурна, че пишещите по този въпрос са запознати с детайлите и доказателствата. Сигурна съм,че изпитанията през които преминах са променили много неща в мен, но най-важното е че се чувствам свободен човек, без колебания и страх и че мога открито да кажа истината.
По начало действащите магистрати нямат тази възможност,но какво да кажем за тези, които вече не са в системата и продължават да мълчат сковани от страх и предразсъдъци.
Имам и винаги съм имала ясна позиция за качествата на магистрата защото съм била всяка от страните в процеса.Вярвам,че високият професионализъм,интелект, обща култура и морал са верните критерии.
Никога не съм била привилегирована и сама съм вървяла по пътя си, без да се оплаквам, но и без да падам на колене от началото на професионалнияси си път.
Важното е не как съм стигнала до думите, които пиша, важното е че това е истината и всички я изстрадваме ТАзи истина трябва да ни обединява, а не да ни разделя.
Не съм журналист и нямам претенции за качество. Пиша това което мисля и чувствам, надявайки се да променим действителността към по-добро. Простете за многословието.
Румяна Ченалова