Nikolai Markov
Когато бях дете, любимото ми занимание беше да кръстосваме из планините. Имаше организирани от училищата екскурзионни летувания със сравнително дълги и понякога сериозни преходи.
Имах привилегията роднините ми да имат корени от красиви български градове, скрити дълбоко в планината и бях натрупал голям опит в кръстосването на горите и оцеляването в тежки условия.
По време на тези разходки и други подобни, беше практика да викаме из дълбоките каньони, за да слушаме ехото с часове. Беше забавно и не спирахме да го правим.
После пораснахме и задушени от ежедневието, планината и ехото останаха далеч във времето и спомените ни. Днес с изненада установих, че държавното управление не може да съществува без нашето детско занимание. Политиците ни не могат да се визуализират без да попитат ехото и то да им отговори! Странна работа, но е така.
Като пример мога да посоча червената другарка Корни, която последна попита ехото в прокурорският каньон, за да потвърди, че няма нищо общо с ограбването на България. И ехото отговори: Нищо, нищо, нищо!
Убеден съм, че е така, както съм убеден, че който и известен политик да попита публично прокурорските канари, те ще отговорят точно според очакванията му. И за това нямат вина политическите ни разбойници, а ехото, детството ни и заличеното от минали тъмни години човешко достойнство…
