Вече близо 30 години България се управлява по модел, зададен, изпълняван и налаган тотално.
Този модел няма нищо общо с демократичните принципи, познати ни от държавите в Западна Европа, а след 1990 година- и в част от бившите соцдържави. Той е нашенски, измислен и осъществен с една едничка цел-запазване на властта на управлявалите през времената на соца, но с мимикрията на уж “пазарна икономика” и “парламентарна република” в условията на членството ни в ЕС.
Едно лице от началото на промените до днес осигурява политическата власт на задкулисието, управлява или диктува как да се управлява държавата и е най-довереният човек на хората, които дърпат конците на политици, министри, депутати, партийни лидери и бизнесмени. Това лице е Ахмед Доган.
Схемата на Доган за управление е максимално опростена, тя работи привидно с два центъра на власт-политическа и икономическа, но винаги политическата е водеща, определяща и важна. Икономическата се променя съобразно конюнктурата, променят се и лицата, които я олицетворяват. Останалите около тези две фигури, независимо дали са министри, лидери на партии или бизнесмени-са фигури от миманса. Тяхната роля е строго определена и при евентуална грешна стъпка, те се подменят веднага.
В началото на 90-те години на миналия век тази схема съдържаше две фигури- Доган и Илия Павлов. Лидерът на ДПС осигуряваше политическата подкрепа, поднасяше тлъсти парчета от разпарчосаната икономика на някогашната република на тепсия на Павлов, а той ги усвояваше. Неслучайно “Мултигруп” бе най-мощната и силна икономическа структура след разпадането на социкономиката.
В този първи период Илия Павлов набираше икономическа мощ като източваше съществуващите държавни заводи и предприятия. Той стоеше например на входа и на изхода на “Нефтохим-Бургас”, внасяше скъпа суровина за преработвателния комбинат и продаваше на Запад евтино продукцията му. Това се правеше в още десетки и стотици държавни компании.Постепенно “Мултигруп” заработи със стотици милиони, после и с милиарди долари.
Това бе времето на премиера Беров, избран с мандат на ДПС.Беше времето на югоембаргото и бясното натрупване на пари от пренебрегването на забраната за износ на горива в Сърбия. България не бе член на НАТО и ЕС, а се опитваше да намери свой път в променена Европа. Жан Виденов обаче срина икономиката с желанието си да запази губещите държавни мастодонти от соцвремената и отприщи финансова буря, която изгори спестяванията на българите още от преди промените.
На хоризонта се задаваше нов етап на развитието на страната, Брюксел даваше ясни знаци, че ще станем членове на ЕС, след като приключихме със соцекспериментите на БСП и въведохме валутен борд. За Доган настъпваше време на промяна и той не закъсня да реагира. Неговата дясна ръка, бизнеслицето на задкулисната власт на ченгета, соцвеличия и техните фамилии си беше изиграл ролята и трябваше да си отиде. Само няколко месеца преди това да се случи, полското списание „Wprost“ оцени империята “Мултигруп” на 1.5 милиарда долара. Тази оценка обаче бе само за видимите активи на корпорацията, останалото го знаеха само Павлов, още един двама от най-близките му сътрудници и Доган.
На 7 март 2003 г. в 19.45 ч президентът на “Ем Джи корпорация” Илия Павлов беше прострелян в сърцето с един-единствен куршум пред входа на административната си сграда на бул. “Г. М. Димитров” в София. Петнайсет минути по-късно лекарите в “Пирогов” констатираха неговата смърт.Смяната на второто лице в схемата на Доган бе в ход.
Сега, толкова години по-късно вече е ясно- Доган се е готвил за тази промяна. Неговата схема изисква до него и политическата му власт да стои бизнесмен. Но не борчето Павлов, за чиито тъмни сделки и придобивания на активи знаеха мнозина, а нова фигура, чиста и неопетнена, затова твърде млада, за да бъде свързана със соцвремената. И още от 2001 година е започнало формирането на облика, кариерата и бъдещето на Делян Пеевски, човекът, който наследи Илия Павлов и стана дясната ръка на Доган с управлението на страната.
Именно през 2001 година неизвестният дотогава 21-годишен студент става член на НДСВ. Но за разлика от хилядите българи, които бяха привлечени от Симеон Сакскобурготски и повярваха на неговите “800 дни”, Пеевски не ходи по митинги, не работи за царя, а започва да гради кариера. Досещате се, с помощта и напътствията на Доган. До убийството на Павлов има още време, но неговият заместник трябва да събере добро CV и опит. Нищо, че тогава е едва 21-годишен.
Царският министър на транспорта Петър Петров веднага го назначава парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на “Пристанище Варна” ЕАД. На тази крехка възраст това е чутовна крачка, но тогава никой не забелязва изгряваща звезда на българския бизнес и не го взима насериозно. Нека обаче да отбележим, че според германският журналист Юрген Рот, варненското пристанище,както и почти всичко в морската ни столица, е под контрола на групировката ТИМ. Което автоматично посочва, че и тази групировка е под опеката на хората, определили Доган за “изпълнителен директор” на България.
В същият период започва и материалното осигуряване на все още следващия право Делян-майка му Ирена Кръстева-става шеф на Тотото.Там паричните потоци са достатъчно големи, за да може да се правят различни гимнастики, а контролът на практика липсва при толкова удобна изпълнителна власт като тази на Симеон.
Още през 2005 година става ясно, че Пеевски ще бъде насочен към висши държавни постове, затова следва право в един от университетите- Югозападния “неофит Рилски”. Само да отбележим, че това е висше училище, прочуло се с преподаватели, които взимат подкупи и при наличието на пари изкарването на изпити е формалност.
На 13 април 2005 г. ВСС назначава Пеевски за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. Това се случва по “втория” начин – тъй като синът на Ирена Кръстева няма необходимия стаж, директорът на следствието към онзи Ангел Александров предлага Пеевски да бъде назначен “по изключение”. Член на тогавашния състав на съвета си спомня как Александров (близък приятел на Ахмед Доган) се е борил “като лъв” за назначаването на сина на Ирена Кръстева за следовател, пише “Капитал” в свое разследване.
Младият юрист е разпределен в икономическия отдел на столичното следствие. Пряк негов началник е Петьо Петров (известен в средите като Петьо Еврото), който тогава е зам.-директор, а от две седмици – директор. Кариерата на Пеевски като следовател продължава седем месеца. През ноември 2005 г. ВСС го освобождава от поста, тъй като е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където отговаря за държавния резерв.
Смяната на правителството на НДСВ с това на Тройната коалиция на практика не променя възхода на Пеевски към върховете на държавното управление. При това той става все по-безскрупулен, защото знае, че е пазен от ДПС и Доган и няма да му се случи нищо лошо.
Затова се забърква в огромен скандал, който в нормална държава би сложил кръст на бурния растеж на младия Пеевски.Преиз лятото на 2007 година, когато страната ни вече е член на ЕС, а начело на правителството е Сергей Станишев, директорът на “Булгартабак” Христо Лачев обвини директно Пеевски, че го е рекетирал да сключва договори с близки до него фирми. Румен Овчаров, министър на икономиката и принципал на “Булгартабак” излезе в отпуск и подаде оставка. Корнелия Нинова и Делян Пеевски бяха освободени от правителството, а Ангел Александров също напусна поста си след дълга отпуска.
Знае се кой е човекът, който не разреши приватизацията на тютюневия холдинг нито когато “Австрия Табак” даваше 3 милиарда долара за него през 1991 година, нито при Симеон Сакскобурготски ,когато Лидия Шулева бе почти подписала приватизационна сделка и отново сумата бе сериозна. Този човек бе Ахмед Доган, той никога не е изпускал от ръцете си работите в тютюневия бранш от началото на промените до днес.
Затова “грешката” на Пеевски в тютюневия бранш ни най-малко не се отрази на растежа му в държавата.Но сега вече играта става наистина на едро, дребни далаверки от типа-пусни моя фирма да спечели едни пари-вече не са интересни, те са били явно само за трупане на опит.
Започва ерата на Пеевски и Ирена Кръстева в КТБ. “Златното” момче на ДПС отново е станал следовател, за да му върви стажа. Но това е за парлама.Истинският удар тепърва предстои. С пари от КТБ майга и син купуват от Петьо Блъсков вестниците “Политика”, “Монитор” и “Телеграф”. Пет години по-късно премиерът Бойко Борисов ще каже в прав текст, че Делян Пеевски “контролира голяма част от медиите в България”. Тези медии се подпомагат финансово от банката на Цветан Василев.
Бавно и полека, новата дясна ръка на Доган в бизнеса- Делян Пеевски -става собственик на активи за милиарди в страната. В центъра на оформилия се гигант е Корпоративна търговска банка, а апогегеят на придобиванията започна при Тройната коалиция, но разцъфтява при ГЕРБ. Постепенно групата придоби мултиплексите, “Булгартабак”, БТК, “Техномаркет”. Като че ли се връща времето на “Мултигруп”, но начело не е бивш борец, а млад юрист, ползващ се с доверието не на кой да е, а на Ахмед Доган.
Отдавна забравил членството си НДСВ, Пеевски влиза с решителна крачка и в политиката. От лятото на 2009 година е депутат от ДПС, член на ДПС и човек, когото всички симпатизанти на движението силно обичат.Продължава и обучението му- от 29 юли 2009 г. е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.
Така стигаме до сюблимният момент в кариерата на едричкия бизнесмен. На 14 юни 2013 година “сламеният” премиер Пламен Орешарски го предлага, а 116 депутати го избират за член на ДАНС. Върхът на неговата кариера, мястото, откъдето той би могъл да смачка всеки, който се опълчи на неговия гуру-Доган.Лостът, с който цялата власт-политическа, медийна, икономическа-изцяло ще е в ръцете на дуета Доган-Пеевски.
Какво се случи и какво се обърка-всички знаят. Въпросът сега е какво ще стане утре с политик номер 1 на прехода и неговата дясна ръка? Ще бъде ли подменен, както това стана с Павлов или не? Можем само да гадаем, но донякъде информация можем да вземем от декларациите на Пеевски пред Сметната палата.
Въпреки че тази “институция” е напълно безпомощна и не може да направи нищо друго, освен да публикува предоставените й декларации, все пак нещо се променя и това може да е знак за наближаващо събитие. През 2011 година, когато върхът в кариерата му предстои и никой не знае ,че той ще остане шеф на ДАНС само няколко дни, Пеевски декларира само 61635 лева в банков влог и обяснява произхода им със “заплата и спестявания от предходни години”.
През 2014 година, когато подава декларация за 2013 година и вече е бил свален от поста шеф на ДАНС, той за първи път декларира имоти-два апартамента и къща в София с двор. Смешното в случая е,че според личните му данни той е придобил тези имоти през 2002-2004 година, но не ги е посочил в декларацията си през 2011 година. Никой не си прави труда да провери защо са били пропуснати в предишните му декларации.
Смешни са и посочените цени на придобиване- апартамент с площ 262 кв. метра е купен за 50 000 лева, а къща с двор в София-за 72500 лева. не сме данъчни, няма да се интересуваме, така, както правят и истинските служители на НАП. Идва и декларацията му за 2016 година, подадена в началото на 2017 година. И изведнъж се оказва, че Пеевски е най-богатият роден депутат.
Той е декларирал собственост в оцененото на 39 млн. лв. дружество MERCURY HOLDING LTD, PROOF METHOD MARKETING със стойност 6.8 млн. лв., INTRUST LIMITED, оценено на 9.8 млн. лв. и българското ИНТ ЕООД с дялове от 1 млн. лв. Купил е и 4000 акции в ИНТРЪСТ EАД за 4 млн. лв, съобщи “Дневник”.
Освен това Пеевски има два влога в чужди банки – за 4.48 млн. долара и 88 хил. евро в чужди банки, както и три в български банки. Те са за 7.9 млн. лв., 354 хил. долара и 122 хил. евро, имал е и 110 хил. лв. в наличност.всички придобивания от есента на 2015 г., когато започна изсветляване на бизнеса си. Тогава той отчете и дарени му 500 акции в БМК АД за 25 хил. лв. В банка тогава депутатът държеше 17 999 евро, 17 752 долара и 71 294 лева, а наличните му средства бяха 30 000 лева. Декларира и 1 100 000 лв. от дивидент. Общата стойност на влоговете му тогава е била около 155 хил. лв. при 16,8 млн. лв. през април тази година. За сравнение, през 2013 г. беше отчел едва 17 056 лв. на влог, а през 2012 г. спестяванията му бяха 52 хил. лв., за 2014 г. се отчете с уведомление.
Всичко това показва, че дясната ръка на Доган върви към изваждане на бизнеса си на светло. Дали това означава, че ще остане начело на видимата страна на икономическата сила на хората от върхушката на ДПС, а сивите структури ще преминат в други ръце, не може да се каже със сигурност. Безспорно е обаче, че сме свидетели на поредната промяна в схемата-политики партия (Доган и ДПС) и бизнесмен-Пеевски. Как ще се развият събитията, остава да видим. Едва ли кукловодите ще ни оставят да чакаме дълго, още повече, че голямото лапане на еврофондове е на път да приклячи след три години. А дотогава, останалите политици, бизнесмени и министри, които са в миманса, ще трябва да изчакат, за да разберат участта си. Едни ще слязат от сцената, но достатъчно богати, за да нямат проблеми, други ще се издигнат и ще оглавят представителни институции. Но истинската власт винаги ще остане в господарят на прехода и неговата дясна ръка, независимо кой е той.
Екип на Фрог нюз
