Американският сенат одобри нов пакет от санкции срещу Русия.
Президентът Доналд Тръмп почти сигурно ще подпише финалния указ, с който те ще влязат в сила. Дали ембарговите политики са ефективен инструмент за налагане на политическа воля е заплетен казус, който е бил обект на не едно или две научни изследвания.
Най-важният въпрос, който трябва да се зададе за ефективността и резултатността от едни санкции е дали постигат стратегическия си замисъл. Санкциите срещу Русия бяха въведени още през 2014 г. Заради поведението й в Източна Украйна и Крим. Целта беше ясна – да се упражни икономически и политически натиск върху Москва с цел тя да се откаже от кампанията си. Това е стратегическата цел на всички санкции, и европейски, и американски. Но санкционната политика се провали именно в своето стратегическо направление, защото три години по-късно нито Москва се е отказала от Донбас, Крим все още е в състава на Руската Федерация, а на всичкото отгоре Русия преобърна хода на събитията в Сирия. Нещо, което само допреди две години, изобщо не влизаше в сметките нито на Вашингтон, нито на Брюксел.
Новият пакет от санкции насочени срещу Русия обаче е на път да изостри отношенията по направлението САЩ-ЕС.
Осем нови енергийни проекта, в които участват европейски компании, ще попаднат под ударите на американските санкции. Приемането на тези санкции ще постави прът в колелото на усилията на ЕС да изгради нова концепция за енергийната си сигурност и нейното обезпечаване. Въпреки, че Русия е под прицела и на евросанкции, ЕС даде заявка, че ще работи с Москва по ключови енергийни проекти като Северен Поток-2, например. В опитите си да затегне обръча около Кремъл, САЩ на практика ще „удари“ и по европейските фирми.
При такъв развой на събитията е очевидно, че ще се отвори пробойна в икономическите взаимоотношения между два големи съюзника – САЩ и Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕС е готов с ответна реакция до дни, ако Доналд Тръмп подпише указа, с който новите санкции ще влязат в сила. Кампанията срещу Тръмп за предполагаемите връзки с Русия се ожесточава. Американският президент трябва да мисли и за оцеляването на собствената си администрация. Един от начините за разсейване на съмненията около „руската връзка“ е именно воденето на политика срещу Кремъл, която на първо време намира израз във въвеждането на по-строги икономически санкции.
Отговорът на Русия също не закъсня. Руската Федерация нареди на дипломатическата мисия в САЩ да намали броя на служителите си, и от 1 септември той трябва да бъде ограничен до 455 души. Въпреки топлата среща между Путин и Тръмп на върха на Г-20, отношенията между САЩ и Русия продължават да охладняват. Това е така, защото в нито една част на Земното кълбо стратегическите им интереси не съвпадат.
Разлома между големите сили е явен. Интересното в случая е, че Брюксел, макар и все още плахо, наддига глава. И то не срещу кого да е, а срещу най-силния си политически и икономически съюзник, какъвто е САЩ. Икономиката е на път да ги скара, което пък за пореден път доказва тезата, че политиката и икономическите процеси са неразделно свързани и няма как да бъдат разделени. Но възможно ли е да има търговска война между ЕС и САЩ? Ако някой анализатор си беше помислил подобно нещо само преди няколко месеца, сигурно щяха да го обявят за неспасяемо луд.
За 2016 г. търговията между Европейския съюз и САЩ възлиза на 686 млрд. долара, което ги прави най-големите търговски партньори в световен мащаб. Евентуалните европейски контрамерки срещу новите американски санкции срещу Русия биха имали негативен ефект върху търговското сътрудничество между Брюксел и Вашингтон. Реципрочните санкции винаги влияят негативно както на санкциониращите, така и на санкционираните. Спад в търговията между САЩ и ЕС ще забави развитието и на двете икономики. Няма как това да не се случи, когато е засегнат стокооборотът между икономики от такъв мащаб.
Не е изключено да наблюдаваме и преориентиране на Брюксел към нови търговски партньорства с големите азиатски икономики като японската и китайската, ако отношенията със САЩ продължават да се влошават. По време на срещата между комисаря по търговските въпроси на ЕС Сесилия Малмстрьом и японският външен министър Фумио Кишида в началото на юли 2017 г., стана ясно, че Токио и Брюксел ще работят по ново споразумение за свободна търговия. За миналата година търговско салдо между Япония и ЕС е 160 млрд. евро
Идеята за търговско споразумение датира още от 2013 г., но процеса по финализирането му може да се забърза именно заради санкционната политика на САЩ срещу Русия.
От друга страна стокооборотът между Русия и ЕС за миналата година се равнява на близо 190 млрд. долара, като не бива да пропускаме факта, че Брюксел и Москва са в условия на тежки и взаимни икономически санкции.
На арената на геополитическия сблъсък е очевидно, че става дума за стъпаловидна ескалация на напрежението между Русия и САЩ. Тази ескалация може да намери проявление навсякъде, където двете суперсили имат конфликт и неразбирателства помежду си – в Сирия, в Украйна, дори и в Северна Корея. Икономиката е на път да скара доскорошни съюзници, създавайки потенциални условия за преформатиране на отношенията по оста Вашингтон-Брюксел-Москва и евентуалното създаване на нови търговски партньорства със страни нея. В съвременната икономика всяка една търговска война носи със себе си непредвидими последствия. Особено когато тя се води между ключови икономически партньори.
Търговската война е не по-малко разрушителна от конвенционалната. При нея въобще не може да става въпрос за победители, защото икономическите загуби понесени от „воюващите“ надвишават каквито и да е временни политически дивиденти.
