Някога стотици поклонници преминавали пеш през величествената Рила-планина по една пътека, за да достигнат до Светата Рилска обител и се докоснат до силата и поклонят пред мощите на Иван Рилски-Чудотворец, днес пътят все още съществува, но като туристически маршрут, преминаващ покрай понякога изчезващото Сухо езеро, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
От Рилския манастир до Кирилова поляна пътеката върви успоредно на пътя, който минава през гроба и пещерата, в която е живял като отшелник Иван Рилски-небесният закрилник на България.
След което достига до Кирилова поляна, наричана допреди 27 години като „Партизанска”. От Кирилова поляна се открива една невероятна гледка към Елени връх, Орловец, Двуглав, Иглата и Злия зъб.
От последния към поляната се спуска един страховит и почти отвесен улей, наречен „Злите потоци”. А Иглата е един от най-непристъпните върхове в Рила. Кирилова поляна е изходен пункт за хижите „Рибни езера”, „Грънчар” и връх Мусала.
Следващия маршрут е към Сухото езеро и „Кобилино бранище”, водещ към хижа Мальовица и едноименния дял на Рила. По този маршрут са преминавали както поклонниците, така и товарните конски кервани.
След Кирилова поляна, посещавана днес не с поклонници, а от туристи и от спасяващи се от горещините стотици къмпингуващи под сенките край река Рилска, пътеката тръгва през буковата гора, почти право в посока Злия зъб, набирайки плавно височина.
Следва десен диагонал, след което започват серпентините, наречени „къркулици”. На една от тях иззад гората от бяла мура се показва величествения връх Злия зъб, чиято отвесна стена е характерна със смръщените си вежди.
А в далечината, в дъното на долината се вижда Рилския манастир. След няколко изкоренени от бурите вековни мури, пътеката продължава почти хоризонтално надясно, преминавайки през средата на каменните реки.
На една скала все още се вижда издълбан надпис: „Добре дошли манастирски гости”, издълбан е и кръст. Поклонническата пътека тръгвала от долината на река Бели Искър и свързвала северния дял на Рила с Рилския манастир.
По нея са преминавали и всички богомолци, преди да се появят Рилската железница и автобусните линии. Скоро пътеката дръпва нагоре, след което става равна и изведнъж като в мираж долу ниско се появява едно езеро.
Поляната пред него е осеяна с хиляди бели, лилави и червени цветя. От ляво на езерото се спуска стръмен тревист и скалист склон, а в дъното се вижда седловината „Кобилино бранище”. Рядко красива и типично швейцарска гледка, рядко срещана в българските планини.
Сухото езеро се намира на 1928 м. надморска височина, заема площ от близо 20 декара, разположено е в коритовидна ледникова долина. То е безоточно, пълни се от топящите се снегове по стръмните склонове на долината и водния поток от „Кобилино бранище” и „Поповокапските” езера.
Понякога през лятото езерото изчезва, откъдето идва и името му „Сухото” езеро. Пътят от Кирилова поляна до Сухото езеро се изминава за около 2 часа. След почивка край приказното езеро, повечето се връщат обратно, а други продължават към „Кобилино бранище и Мальовица”.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4524896/
