Стотици пъти премиерът Борисов е заявявал, че България е остров на стабилността и спокойствието. Казва го с гордост и опование. Дори с течение на времето започна да си вярва.
Според психолози изкуството може да лекува депресията. Сериите картини на Ван Гог „Слънчогледи”, например, помогнали на много хора, твърдят медици. Същото въздействие имала и музиката на Моцарт. Известен е „ефектът на Моцарт” – негови произведения звучат в редица психиатрични заведения по света.
Подобна полезност представляват и беседите на учителя Дънов – над 4000 са, а основна тема е любовта между хората.
Не Ван Гог, Моцарт и Дънов обаче са слаба ракия пред Борисов. Най-малкото, защото не е известно да са играли футбол, тенис, карате и да са имали уменията на Казанова. Сиреч, били са тясно скроени.
Най-големият конкурент на Борисов всъщност е Томазо Кампанела, прочул се с книгата си „Градът на слънцето“, написана в далечната 1602 г. Кампанела обаче не отива по-далеч от утопията хората да са равни, да живеят като братя, да няма богати и пари. И докато Кампанела само мечтае, Борисов претворява мечтите в живота.
Ето какво казва той на 31.01.2017 г. в „Панорама” на БНТ:
„Всички населени места – от София до къде ли не – имат най-съвременните заводи, с депата за битови отпадъци, с преработващите инсталации. След това хората си мечтаеха да могат да се разходят по “Витошка”, беше пълно с джипове на мутри. После си мечтаеха да имат метро, Южна дъга, Северна тангента. После си мечтаеха да ходят до морето по магистрала или до Гърция по магистрала, до Истанбул по магистрала. Положихме усилия – направихме ги. После искаха като отидат децата им на море, да не се връщат болни. Хиляди тонове фекалии се изливаха в Черно море и в реките на България. Сега навсякъде има пречиствателни станции и затова има 40% ръст на туристите, за това за първи път минахме 8 млн. туристи, затова в този бранш се реализира над 7-8 млрд. печалба за държавата.”
Бойко Борисов – богоизбраният. Бойко Борисов – спасителят. За него островът на съкровищата, а за нас – островът на стабилността. Справедливо е, но българите сме неблагодарен матрял. Хленчим, че сме последни по стандарт на живот в ЕС, най-бедни, болни, неграмотни и нещастни. Също и най-корумпирани, агресивни, първи по дрога, алкохол и цигари, липса на законност, липса на реформи и пр.
В същото време нахалстваме да обявят прокуратура, МВР, БНБ и кръга от политици от мафиотската група Кой на Пеевски за палачите на КТБ. Защото вече на всички е ясно, че са те – двете разсекретени стенограми го показват.
Искаме също виновните за етническите сблъсъци в страната да си получат заслуженото. Заради „пожарите” в Асеновград, Катуница, Столипиново, село Мечка, Шекер махала, Орландовци, Гърмен, Варна и пр.
Ние, неблагодарният и неблагонадежден матрял настояваме властта да спре побоищата над медици, а здравеопазването да работи нормално. Да заработят на ползу роду всички институции, които сега са ръжен срещу народа.
Ще ни се да заработи най-сетне и съдебната система. Да започнат реформи в нея, а прокуратуратурата да защитава обществото, а не мафията.
Най-много настояваме да почне борбата с корупцията. Защото в корумпирана държава някой луд може да се обяви за цар Слънце, но не може да се случи „градът на слънцето”.
Любопитни сме да научим дали в скандалите покрай НДК се говори само за любов, секс, за далавери, корупция или за всичко заедно?
И понеже сме недоверчиви относно стабилността и спокойствието, редно е да има поне един аргумент в тази посока.
През 1932 – 1933 г. СССР е обхванат от невиждан глад. За година и половина от недояждане умират между 3 и 8 млн души. Цели села загиват, трупове се заравят в ями и затрупват с негасена вар. Писателят Михаил Шолохов пише в тези мрачни дни писмо на Сталин, в което накрая пита: С описание на тази действителност ли да завърша книгата си „Разораната целина”, др. Сталин?
Др. Сталин, разбира се, отговорил на др. Шолохов подобаващо. Ето част от писмото му: „Вие, др. Шолохов, добре казвате някои неща, но виждате само една част – лошата. Аз като политик съм длъжен да виждам всичко. Виждам и саботажите срещу управлението, но и как партията, спазвайки генералната линия, се справя с проблемите, осигурявайки стабилност и спокойствие в страната”. Стабилност и спокойствие – вълшебните думички. От Сталин до Борисов…
През пролетта на 1933 г. тайните служби задържат близо 100 000 души в операция за „прочистване” на Москва и Ленинград. Арестуваните са депортирани в Сибир. 10 000 са изпратени на остров Назино – без храна и подслон. Съдбата на тези хора е описана от френския историк и съветолог Никола Верт в документалната книга „Островът на канибалите”. На бял свят излизат убийствени документи, с които се заема комисия за правата на човека към ООН. В архивите са описани десетки случаи на човекоядство, убийства и прояви на агресия, каквито човешкият разум не може да проумее. Случилото се на остров Назино е обица, която да ни напомня всеки път, когато ни облъчват със стабилността и спокойствието, за канибализма, скрит в дебрите на политическите идеологии. Ако ви се струва пресилено, погледнете как Пеевски и кръгът край него изяждат държавата с хората в нея и как Борисов, Цацаров и сие наблюдават безучастни това престъпление спрямо нацията.
Под „острова на стабилността”, описван възторжено от политически слънца като Борисов, клокочат страстите в Асеновград, битите медици, разгромената КТБ, разяждащата ни корупция, омразата към властващата мафия. Като Шолохов – ние, матрялът – ще виждаме само „лошите неща”, а режимът ще ни поправя с тоягата на институциите. Докато проумеем що е канибализъм и има ли той почва у нас.
Или както казват в Гоцеделчевско: Баце е сладкодумен и тарикат, но на лъжата казва “мамо”…
http://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/nie-kanibalite-ostrova-stabilnostta.html
Огнян Стефанов
П.П. Вдигат се в Бяла, Септември и отново в Асеновград. Даже в Истанбул се вдигат. Но ние сме матрял търпелив. Когато почат да ни ядат лично свинете-човекоядци, чак тогава ще се размърдаме. Щото сме наследници на Ботев и Левски.
