За един човек целта може да е да си зарежда редовно хладилника с бира, за друг – да измие автомобила си, за трети – да постигне професионална кариера. Всички сме различни и според това, което носим в себе си като потенциал и усилия, според пътя, който изберем в развитието си, наистина е възможно да постигнем чудеса. Изобщо не се шегувам, нито съм зареден с наивни очаквания. Животът непрекъснато го доказва, а примерите са покрай нас.
Наскоро бях възхитен от това, което са направили двама млади хора – Каролина, момиче от Латвия и нейният приятел Марко, италианец. Те с нищо не са по-различни от останалите си връстници, но имат нещо в повече – обичат свободата, фотографията и пътешествията. Каква е тяхната история? И двамата работят в Лондон, в хотелиерския бизнес, събират малко пари и първоначално заминават на почивка в Мароко. Каролина и Марко, оказва се, не са имали намерение за дълго пътешествие, но се случва така, че почивката им продължава цели 8 месеца. А те не правят нищо особено – снимат красотите и качват снимките в Инстаграм, а аудиторията там е към 100 млн. души. В началото са имали около 1000 фенове, но в един момент симпатизантите им нарастват на над 60 000. Явно снимките им са били не съвсем любителски и показват от различен ъгъл света. Скоро след първите им успехи в платформата постъпват предложения от Камбоджа, като офертата е – вие снимате, а ние ви осигуряваме безплатно пълен пансион, за да се чувствате прекрасно. Заваляват покани от Виетнам, Шри Ланка, Тайланд и така тяхната двуседмична почивка се превръща в напълно безплатно 8-месечно пътешествие. И единственото, което са искали от тях е да снимат, т.е. това, което те най-много обичат да правят. Този пример с Каролина и Марко не е единствен.
Преди тях в моя сайт kreativen.bg разказах за един норвежец, който със своето любимо куче тръгва на пътешествие, просто защото му било писнало да работи между четири стени в един офис, въпреки че е получавал много добро възнаграждение за труда си. Той обикаля света и разказва какви чудеса среща, но за такова предизвикателство човек трябва да отвори сетивата си, за да се докосне до тях.
Разказах и за един друг човек – руснака Денис, архитект от Новосибирск, с изключително висока заплата, който се отдава в един момент на хобито си да подстригва. Следвайки го той предприема околосветско пътешествие, което трае 6 г. Денис планира посещенията си в различни точки, в различни държави, като предварително съобщава на кои дати къде ще бъде – примерно на площада в избран от него град и приканва, който иска да дойде, за да го подстриже. С изкараните пари той финансира пътуванията си и се радва на новите неща и новите приятелства, за които разказва в своя сайт.
Обединяващото на всички тези истории е пълното потапяне във вселената на социалните мрежи. Младите поколения, които са на „ти” с цялата тази технология, получиха едно невероятно пространство за реализация, възможности за постигане на целите си. Те раждат и пазарни ниши, достъпни за всички онези, които знаят чужди езици и умеят да контактуват пълноценно с други хора.
Разбира се, тук има и доза безразсъдство, защото, за да си пътешественик трябва да си и малко луд – е, не много, но помага. Вълшебното кълбо тук е в пресечната точка на втурналите се презглава в мечтите си и афродизиака на емоцията.
Животът наистина е твърде кратък и колкото по-ясно си даваме сметка за това, толкова повече ще оценяваме това, което имаме. Прочетох наскоро едно интересно интервю с психотерапевт, който лекува наркомани. Неговата система за тяхното излекуване е твърде елементарна – кани своите пациенти в един кабинет и им предлага да напишат своя некролог. Изглежда шокиращо, нали? Обяснението – когато дойде мига, а той неизбежно идва, тогава не би трябвало да страдаш за наркотиците, които по-малко си взел или за някои други дребнави неща, с които си губил дните си…
Би трябвало да страдаш за толкова хубавите неща, които не си успял да видиш и изживееш, за добрите хора, с които не си успял да се запознаеш. Става дума за ценностите и за приоритетите, които сами си избираме и които не бихме могли да заменим с нищо друго. Възможността да бъдем свободни, истински, в голяма степен се определя от средата, в която израства човек, от семейството и от държавата, толерантна към хората с различно мислене. Разбира се – и от образованието.
Да вземем за пример Финландия – държавата с най-качествено образование в Европа, където се провеждат интересни експерименти. Там, например, премахват оценките в училище. Защото те са едно от нещата, които вкарват човек в някакъв калъп. Нестандартните хора, аз ги наричам креативни личности, гледат в много посоки и не са фокусирани само в една точка. Те знаят, че има много пътища, за да стигнат до Рим или… до София. И всеки един от тези пътища ще те обогати с нещо ново. Такива хора не се ограничават да търсят. А такива са станали благодарение на добрите книги, които са чели.
Сега в много сайтове можем да прочетем интервюта с хора, които са реализирали себе си, в различни области. И им задават въпроси кои са любимите им книги. Ако човек внимателно ги анализира, ще види, че това са любимите им детски книжки – „Мечо Пух”, „Алиса”, „Пипи Дългото чорапче”, пълни с фантастика. Това са книги, които разширяват кръгозора на човека и го спасяват от матрицата, в която съвременния свят и масовата култура се опитват да го вкарат. Това е всичко, което ни помага да съхраним детското в себе си. Отплатата е във вид на разкрепостеност, която помага да се чувстваме истински свободни хора.
Голяма е и ролята на семейството, на Мама, на Учителите. Задавате ми въпроса защо в публичното пространство се натрапва като мода битието на неграмотността. Сещам се за Хенри Форд, който безспорно е невероятно богат е напуснал училище на 16-годишна възраст, но той е бил достатъчно мъдър, за да се заобиколи с много качествени специалисти. Но дълбоко в себе си той е съжалявал, че не е имал енциклопедичната култура, която е ценил в други хора. Форд е наблегнал, обаче, на самообразованието и това не е никак малко.
В наше време образованието е решаващо, мисля. Въпреки че богатият индустриалец и визионер Ричард Брансън съжалява, че не е напуснал училище по-рано, за да се посвети на бизнеса. Смятам, че той е имал предвид качеството на образованието в днешно време. Ами и Томас Едисон, друг велик откривател, пък е бил изгонен на 7-8 г. възраст от училище, заради некадърност. Парадокс! Но това не му пречи да бъде невероятен изобретател.
Ако има днес някакъв култ към неграмотността, то той не е просто измамен, той е пагубен. Навремето Чърчил беше казал, че 21 век ще бъде век на знанието. И това е точно така. В наше време, ако не си алчен за информация, ти просто ставаш аутсайдер, нямаш никакви шансове. В никакъв случай не мога да приема, че невежеството е предпоставка за успеха.
Точно обратното – образованите хора, които съчетават образованието с прагматизъм, успяват.
БГНЕС ——————-
Проф. Здравко Райков е социолог, професор по ПР, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на много книги, сред които “Публична комуникация”, “Креативната комуникация”, “Как да печелим по време на криза”, “Креативният бизнес” и др. Отскоро проф. Райков стартира авторския си сайт www.kreativen.bg с теми за креативността, предприемачеството, успеха и здравето.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4517192/
