За пореден път министър-председателят на България Борисов се зае да твори закони от ТВ екрана: “До десет дена сваляме табелите, предупреждаващи за радари по пътищата”, обеща той.
Преди години така сложи пешеходна пътека за една баба на междуградски път и това бе основна новина в медиите, но никой след това не се поинтересува да не би тя да е станала причина за катастрофи, или пък да се е превърнала в касичка за катаджиите. Свидетели сме на поредната пародия на тема могат ли да ни снимат без да ни предупредят, при това, като че ли Борисов не се замисля дали пък след като в цяла Европа такива табели са задължителни, това не случайно e въведено и у нас.
В страната на Борисов, обаче, нещата не стоят така. Изразител на това цивилизационно различие стана новият ни вътрешен министър: “Тук трябва да се дебнем с изненада, защото хората не са дорасли“, смята той. За какво ли не са дорасли? Навярно – да бъдат информирани? Питам се за какво са дорасли незнайно как назначените министър и шефове на МВР и КАТ, а, всъщност, и почти всички други управляващи държавни и обществени сектори?
Показват ни на ТВ екран началника на Пътна полиция с униформа, но без фуражка, с леко разхлабена вратовръзка и разкопчано горно копче на ризата, който ни заявява, че когато нямало такива знаци, хващали много повече водачи и статистиката показвала, че имало по-малко катастрофи. Може и да хващат повече, криейки се като шумкари в храстите, но дали това би трябвало да е начинът на действие?
Кому е нужно потни полицаи да се крият из храсталаците или в сенките под някоя кория? В цял свят от доста години насам не полицаи тип Крюшо (героя на прочутия френски комик Луи дьо Фюнес – бел.а.), а гъсти мрежи от камери и различни устройства ловят нарушителите. При което няма субективност, няма реплики „И какво ще правим сега?“, няма „Ще пишем ли акт, или ще се глобяваме?“.
Има неотвратимо наказание под формата на глоба. И на който му се плаща – да нарушава правилата… Но у нас пък има редица смекчаващи вината на шофьора-нарушител обстоятелства: състоянието на пътищата, постоянните задръствания, магистрали, по които колите друсат като каруци, раздрънканите 30-годишни автомобили, движещи се с 40 км/ч, но пък и летящите с над 200 км/ч болиди на яките момчета…
Човек лесно може да излезе от кожата си при постоянни, най-разнообразни дразнители, и при масовото неспазване на правилата като също извърши нарушение.
Но да се върнем на некомпетентността на управляващите и контролиращите. Ограниченията на скоростта са напълно несъобразени със средното ниво на възможностите на съвременните автомобили.
Нереалните ограничения са начин да се вземат подкупи, компенсиращи ниските заплати на пътните полицаи, или пък да се събира допълнителен скрит данък в държавната хазна.
Когато медиите натиснат контролиращите и управляващите след поредния тежък пътен инцидент, неспособността на въпросните управляващи да се справят с управлението на системата, ги кара да налагат ограничения. Медиите като че ли са доволни, получили са си дозата стимулант, раздухвайки поредната кървава драма, потърпевшите са излъгани, политиците отчитат дейност…
Да, забраните растат в геометрична прогресия, но ограниченията, създадени от безсилие, не работят! Да разгледаме как реагират властите в някои от най-развитите страни и у нас по един и същ повод – задължението всички да шофират със запалени светлини. Идеята да се кара по този начин възниква на Скандинавския полуостров с неговите чести мъгли и лоша видимост.
Тази практика бе пренесена и в Канада, където съществува същия проблем. Но нито на едното, нито на другото място, а това са различни континенти, властите не тормозят хората, не се крият из фиордите или горите, за да хващат нарушителите, а задължиха търговците, от годината на влизане на закона в действие, да продават коли, на които при запалване на превозното средство, фаровете автоматично да се включват. Така след 10-15 години почти всички коли вече са с постоянно светещи фарове.
Питам се защо при нашия климат и природни условия е необходимо всички да карат със запалени светлини? Дали някой министър на транспорта или народен представител не е решил да отчете дейност?
И какво чак такова нарушение извършва каращият посред бял ден с незапалени светлини, та да трябва да плаща глоби? И защо, ако искат да ограничат катастрофите от неразумно шофиране, не задължат производителите на коли да продават само автомобили, вдигащи в градски зони до 50 км./ч, на междуградските пътища – до 80 км./ч, и на магистрали – до 140 км./ч?
Съвременните технологии позволяват реалното налагане на подобни ограничения. Не го правят, защото ще има сериозни бунтове и ще бъдат линчувани. Няма суверен, който да се съгласи с такива малоумни рестрикции. Премиерът иска всички да спазват правилата за движение по пътищата и е правилно да го иска. Той се вози, а понякога и сам кара коли със сирени и си позволява да се движи с превишена скорост, да не говорим, че в трафик правителствените коли си проправят път почти насилствено.
На всичкото отгоре бе прокаран запис в закона за НСО, според който водачите на правителствените кортежи не носят отговорност при пътни инциденти. Защо? Разумен отговор няма. Знаменитият полицай Крюшо по улиците на френската Ривиера. / БГНЕС
Да сравняваме ли нашите нрави в това отношение с нравите в европейските страни? В голяма част от тези, които Борисов редовно обикаля, дори политиците на върховите държавни постове нямат ескорти от полиция, ходят на работа с лични коли или дори с градските трамваи и спазват правилата за движение.
А при нарушение дължат глоби и търпят сериозно обществено порицание. Плащат си за паркинг, като всички останали граждани – за разлика от нашите. Лично съм виждал началника на КАТ, с униформа, в черен луксозен „Хюндай“ с абсолютно затъмнени стъкла, включително и предното, да кара, говорейки по телефона и без колан.
За яснота как съм го видял при тъмни стъкла: шофьорският прозорец беше свален десетина-петнадесет сантиметра надолу, въпросният началник ме засече на бул. „Левски“ в София, та се наложи да му обърна внимание и да вляза в диалог с него. А може ли някои законотворец да ми обясни защо, след като е забранено да се говори по телефона, докато се шофира, не е забранено да се държи кафе, бутилка вода или цигара, ако заетостта на ръката е проблем?
Какво да правят тогава хората с автоматични скорости, след като за тях това не важи? Ако е отвличане на вниманието от обстановката, защо са разрешени разговорите със слушалки или с хендсфри системи? Въпроси, на които нито народните представители, нито ръководителят на КАТ могат да ни отговорят. И още от арсенала на новите идеи – свалянето на номерата на колите.
Така КАТ щял да се бори с пияни и дрогирани шофьори. Обаче, ако колата била фирмена, номерата нямало да се свалят. Всичко в България е условно, с множество изключения и с вратички в правилата. И в двата случая колата е частна собственост и няма как законотворецът да преиначи този факт. Държавата не може да преминава границите на частната собственост в едни случаи, а в други да ги разглежда като свещени и недосегаеми.
Защото, както са формулирани сега мерките по свалянето на номерата, те не са нищо друго освен поредния двоен стандарт в нашата нормативна уредба. Или може би законотворецът ще се вдъхнови и ще започне да мултиплицира „шедьоврите” си: например, ще реши, че трябва да ни бъде заличавана адресната регистрация за нарушения или престъпления от битов характер в домовете ни?
Моят призив към управляващите: Господа, държавата не е тиранин, Биг Брадър или пазвантин, който казва на хората какво може и какво – не. Тя е създадена да улеснява взаимоотношенията между хората и е в тяхна услуга, т.е. съществува и действа благодарение на благоволението на хората. За мнозина това е наглед дребна тема, но не е така.
Защото в нея ясно си личат всички недъзи на родното управление – правен и нормативен волунтаризъм, двойни стандарти, всепозволеност за определени хора и недомислени, често глупави забрани за простосмъртните, затрудняващи, а не улесняващи и без това обърканото ежедневие. В тези или в подобни случаи се чувстваме с вързани ръце, не можем да се освободим и да накараме управляващите да работят за нас. Може ли това да се поправи?
Може. При това – елементарно. Начинът да се промени всичко това, е нова политическа система, в която управляващите ключовите институции се избират пряко, а контролът над тях се упражнява от онзи, който ги е овластил: Суверенът.
И мога да докажа, че едва тогава ще има истински контрол!
БГНЕС ————–
Петър Клисаров, политолог и автор на книгите “Игрите на властта” /2012 г./, “Огледалото на протестите 2013 – 2014 г. ” и др.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4517014/
