Емил Кошлуков се загрижил за телевизионната публицистика.
Има основания, разбира се.
Щеше да е по-добре обаче, ако не участваше толкова често в слабоумни предавания – заедно със силиконови мадами и глави.
Негова си работа.
Загрижил се също, дали Киро Японеца е „редовен“ бизнесмен.
Ами, Костов, примерно, редовен бизнесмен ли е?
Ами, Симеон – който два пъти си взе едни и същи гори?
Ами, всички останали политически бизнесмени/Мародери?
***
Друго би трябвало да ни раздразни от тазсутрешното интервю с въпросния Японец, който иначе си е обикновен циганин.
В предаването на Антон Хекимян, Росен Цветков, който показва добри качества като репортер, вметна нещо неприлично:
какво бил казал американския посланик през 2003 година за циганина-японец.
Това е каубоят Пардю.
Обаче: откога казаното от някакъв посланик е самата истина – със силата на присъда?
Въпросният – и другите посланици – са казвали доста по-лоши неща за немалка част от българския елит.
Но това не им пречи след това да се мляскат със същия този елит.
Той пък чудесно си живурка и дори управлява.
Не цитирайте посланици.
Смешно е.
***
Същите посланици не отрониха досега нито дума за Криминалната Приватизация.
Няма и да кажат.
Защото трябва да споменат и хайдушката афера с двете американски централи „Марица“ 1 и „Марица“3.
***
Емил дава безплатни съвети за телевизията.
Някаква „миска“ пък раздава безплатни силиконови гърди.
При това своите – били малко употребявани.
И това трябва да минава за благотворителност.
Случило се в предаването „Комбина“.
Дамата искала да зарадва някоя бедна абитуриентка: сложила си повече кубици, а „предните гърди“ – за благотворителност.
***
Вече не е достатъчно само да показвате подобни неща – без да кажете, че те са израз на дива пошлост.
Така и самата телевизия се превръща в идиотска.
***
Сега остава някоя водеща да си подари силиконовия мозък – кой ли ще е щастливецът?
***
Зрителите усърдно ги разчекват между силиконовите гърди и силиконовите глави.
За силиконовите думи – да не говорим.
По телевизиите обичайно шестват хора, чиито усти са по-големи от мозъците им.
А силиконовото говорене е заразително.
На Гергьовден имаше репортаж от Граф Игнатиево, и един летец, видя ми се сериозен човек, изтърси:
„Дай Боже, догодина да имаме нов самолет – за България, за българите…“
Помисли малко и добави:
„А и за НАТО“.
Вече се грижим и за НАТО.
Остава да се загрижим за Космоса.
***
Неколцина читатели на предишната ми дописка ме упрекват, че съм довел Симеон – Горския, че съм го натрапил на публиката, а сега съм бил критичен към него и пр.
Някои факти, изглежда, трябва да се повтарят непрекъснато.
Но, най-напред: Защо Горския?
Екс-царят веднъж беше питал един приятел, как го наричат хората край него зад гърба му.
И му подсказал, хихикайки: „Сакса, нали?“
Приятелят ми смутолевил нещо – но не посмял да му каже, че го наричат „Горския“.
Ясно защо.
Но за Сакса – в следващата дописка…
***
Кеворк Кеворкян
