Когато започнах своето проучване на българската история, изобщо не бях предполагал, че около 900 години преди времето на княз Аспарух, на Балканите са властвали хора с име подобно на неговото. Става дума за царете Хар-аспос и Адр-аспос. Тяхна е била цяла Добруджа, включително мястото където се намира Онгъла. Не знаех, че според Йордан, живелия през V век пълководец Аспар, е от рода на гетите, нито пък ми бе известно, че едно от имената на Тракийския Херос е Ут-аспиос.
Върховния бог на траките – Хероса, е познат и под други имена, като Аздул и Светулен, Перкон. Езиковедите сравняват елемента азду с българския глагол яздя, a пък за светул, предлагат прилагателното светъл. Перкон бива сравнявано с името на балтийския бог Перкун, хетския Таркун, а и с това на Перун, но по-важното е, че елемента перк отговаря най-добре на българския глагол перкам-пера, бия, удрям. Перкон означава гръмовержец, този, който бие с мълния. Това е доста интересно защото просто няма как да е случайност факта, че особените названия на главното божество на траките се обясняват с български думи.
Трябва да обърнем внимание и на едно друго име на Хероса. То е засвидетелствано на посветителски надпис от времето на Античността, но не от земите на Тракия, а от друго място. Става дума за Панония – територия обхващаща земи от Унгария, Сърбия, Хърватско. Паметникък е от унгарския град Dunaújváros, който в далечното минало е познат като Intercissa.
Текстът е сравнително кратък – DEo DoBRATl EUTICES SER(vus) DE(dit). Преводът е следния – Робът Евтихий посвети на бог Добрат. Този надпис предизвиква интереса на руските лингвисти Кудрявцев и Трубачов поради особеното име на божеството – Добрат (Добрати е склонената форма).
Добрат показва прилика с рус. добрый, укр. добрий, срхърв. добар, блг. добър и т.н. Правени са опити името да се сравни с келтската дума dubro–вода (по-точно яма с вода), но както сам Трубачов отбелязва, това сравнение е недостоверно. Друго обаче, световно известният лингвист е пропуснал. Прилагателното добър може да се среща в абсолютно всички езици от славянската езикова група, но това само по себе си не означава нищо.
Нека хвърлим поглед към следните думи: al-всичко, bad–баня, blik-поглед, blind-сляп, dag–ден, dal-долина, dam–бент,dolk–нож, hal–зала, heks–вещица, kam–гребен, mos–мъх. Без да разполагаме с някакъв контекст, ние няма как да определим с точност към кой език те принадлежат. Може да се каже само, че спадат към език, който е от германската езикова група. В този си вид те срещат в датския, но също и в нидерландския.
Ако някоя от тези думи бъде изписана върху даден обект, но ние нямаме сведения къде е намерен този обект, ще си останем само с предположения. В случай обаче, че думите са изписани със скандинавски руни върху обект, който е намерен в Скандинавия, то е повече от ясно, че създадетелят на надписа трябва да се причисли към датския народ. Приликата с нидерландските думи в случая е без значение.
Ето за това трябва да потърсим допълнителни данни, които да позволят да се разбере към точно кой народ принадлежи Евтихий, който е направил посвещение към бог Добрат. На първо място е иконографията на паметника. Тя не може да се сбърка, става дума за изображение на Тракийския Конник, а не за някакво слабо известно божество на конете както предполагат лингвистите.
Ние българите сме народа, който е съхранил най- дълбока почит към Тракийския Херос, приел в ново време образа на Свети Георги. Гергьовден е уважаван дори от българските мюсюлмани и както посочва Евгений Теодоров, празника се сравнява по важност с Байряма- “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”.
Епитетът Добрат–добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.
Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”, (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.
Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса- Cass.Dio 49.36.
Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си- App.III.1.6.
Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато– Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and Phrygian names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.
Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година– Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία ἡ Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” – Д.Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 374.
Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на богДобрат още в незапомнени времена.
Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.
Това, а и факта, че старите българи са отъждествявани с мизи, пеони и панонци, че при нас култът към Хероса е все още забележително силен и т.н., доказва, че паметникът е създаден не просто от човек с неясен произход, говорещ език от славянската езикова група, а по-скоро от индивид, който трябва да бъде причислен към българския етнос.
Освен епитетите Аздул-яздещ, Светулен-светъл, Перкон–перкащ, удрящ, сега ние разполагаме с още един интересен епитет на Хероса – Добрат–добрият. Планината от информация, показваща, че сме местен народ с история започваща хилядолетия преди основаването на Рим, продължава да расте. В нейната сянка са тези, които отричат истината, но уви – усилията им са обречени на неуспех.
Не след дълго, дори децата ще знаят, че са потомци на Орфей и Залмоксис, на Ситалк и Спартак, на хората, които положиха основите на европейската цивилизация, на хората, които спасиха Европа от чужди агресии няколко пъти, но заплатиха страшна цена за подвига си. Тази цена не се измерва само в безбройните човешки жертви, не по-малко тежко е бремето на лъжите мърсящи името на предците ни. Лъжи, които спомогнаха за разкъсването на народа ни на части. Сега ние не само имаме възможността да спрем процеса на унищожение на етноса ни, но и да си върнем заслужената слава и престиж.
Използвана литература:
1.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD BUDAY, Szeged, 1926, 2;
2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
4.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
5.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward UniversityPress, London, 1995;
6.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Е.Теодоров, Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Изд. Наука и Просвета, София, 1972;
9.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
10.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;
11.Й.Заимов, Български Именник, Второ фототипно издание, БАН, София, 1994;
12.О.Н.Трубачев, Языкознание и этногенез славян, Вопросы языкознания, № 4, Москва, 1985;
*Предполага се, че Volgum/Болгум е днешното унгарско селище S. Fenekpuszta -“Barrington Atlas of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos.
ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ – SPAROTOK
