Слънцето вече залязваше на Запад…

                                                                    Gueorgui Toutanov

Един посърнал човек вървеше изгубил надежда по горската пътека. Без да знае как, той стигна до поляната, на която трима майстори строяха божи храм. Слънцето вече залязваше на Запад и работният ден беше свършил.

Посърналият и изгубил надежда човек се приближи до първия майстор и го попита:

– Какво правиш и с какво се занимаваш ?

– Вадя си хляба, му отговорил първият майстор.

– А ти ?

– Моята работа е да работя върху материята и да дялкам и чистя камъните от техните неперфектни форми, за да могат те да се подредят правилно в постройката, казал вторият майстор.

– А ти ?

– Аз строя Храма божи, му отговорил третият майстор с мистична усмивка.

Посърналият и изгубил надежда човек разбра, че пред него стояли три различни по рода си майстори. 

Първият си вадеше хляба от сутрин до вечер, без да си задава въпроса защо трябва да се строи божи храм, но той работеше с желание. 

Вторият майстор работеше с техники, които само той познаваше, без да си задава вьпроса каква точно е синволиката на божия храм, но той влагаше в работата си всичката си добродетел и професионална сьвест. 

Третият майстор, без сьмнение, беше Архитекта. Той не си задаваше въпроса как ще построи храма божи, а защо го строи. Архитектът в сърцето и съзнанието си имаше визия как ще изглежда построения божи храм и поради тази причина се усмихваше мистично. Този Архитект беше ТЯ….

Посърналият и изгубил надежда човек усети как лудо заби сърцето му и разбра, че все още надежда има…

                                                           https://web.facebook.com