Новата ми книга „Васил Левски и възкресението на България” не е научно изследване, а очерк, основан на многогодишни проучвания за историята на българското национално Възраждане.
А Апостола е еманация на възрожденския дух и е лидер на българската национална революция. Преди години се занимавах с неговият принос за израстването на българския народ като политически субект на международната арена. Българският въпрос чрез делото на Левски, на неговата невероятна дейност – създаването на Вътрешната революционна организация, която подготви и осъществи Априлското въстание, става фактор в Източния въпрос и се интернационализира българската освободителна кауза.
Да, Априлското въстание претърпява поражение, но историята е пълна със случаи, когато народи губят сражения, но печелят войната. Делото на Левски отваря пътя към създаването на новата, съвременната българска държава. С този труд исках да покажа, че той самият не е имал намерение да разгромява османската империя с черешови топчета и с пушки кремъклийки. Той е целял нещо друго. Историческият опит го е научил, че нашите съседи – и сърбите, и гърците, и румънците, се освобождават чрез въстание, което предизвиква интернационализация на въпроса, стига до война или международна конференция. Така може да се постигне политическото решение на българския въпрос.
Най-трудно бе за мен да намеря епистоларна аргументация в писмата на Левски. Защото от много източници се разбира, че той е очаквал победа. Но каква именно победа? Не се разбира. Като историк аз не можех да повярвам, че той е фантазьор. И намерих такава податка в едно писмо на Апостола, в отговор на Панайот Хитов. Хитов го подканва по-бързо да вдига революция, защото тъй и тъй не можем да се подготвим като противника. И какво му отговоря Левски? Казва му, ще цитирам по памет: бай Панайоте, вярно е, че не можем да се подготвим както другите сили, но трябва да се подготвим барем толкова, че да има една сетнина в нашето предприятие.
Та аз се замислих за тази дума – сетнина. Защото тя означава резултат, последица от нещо, но в добра светлина. Като анализирах и другите факти, които прозират тук-там из документите, стана ясно, че Левски очаква политическо решение на българския въпрос.
Днес, толкова много години след гибелта на Левски, освен чистотата на преклонението пред неговата личност, се забелязват и спекулации, които целят да омаловажат неговото дело. Не разбирам сложните препирни и автори, които с неистова амбиция търсят кокалите му. Не можете да си представите какви дебели книги излязоха по този въпрос и какви откровени глупости се пише в тях. И накрая – никакъв резултат. Нищо!
По същия начин се експлоатира темата за предателството, както и за неговия личен живот – имал ли е приятелка, нямал ли е… А се пропуска същественото. Като например – Левски е невероятен майстор на конспирацията. Бих казал – уникален! Няма такъв като него, ако хвърлим поглед към гърците, към италианците, към техните герои… Няма такъв изобретателен ум като Левски в Европа по онова време. Дори на съдебния процес срещу него турците му се чудили.
И как е възможно да се укрият истинските мащаби на направеното от него? Разкритията, които прави Димитър Общи засягат само Орхание, Тетевен, отчасти Ловеч и Етрополе. От другите части на България няма един заловен и осъден за революционна дейност. Организацията се запазва и съхранява в пълна мяра. Точно тя е в основата и на Априлското въстание.
Кой го е учил Левски? Никой – самороден талант, и не само. Левски е историческо явление и когато говорим, че е лидер на националната революция, бих казал, че той е такъв, но с мисионерска значимост. Този тип хора са демиурзи, които в световната история движат събитията и историческия процес.
Едно време учехме, че народните маси са в основата на големите исторически разломи. Но историята е пълна със случаи, при които великата личност проявява своята специална дарба да усеща, прогнозира явленията и да ги тласка в желаната посока, според своите виждания.
Такива титани са Александър Македонски, Наполеон, Ататюрк, китайските владетели и други. Тези хора далеч напред са провидяли във времето. И Левски е като тях, но ограничените рамки на българския исторически терен не му позволяват да бъде такава знаменитост, каквато те са били. А историкът Мерсия Макдермот, с очите на чужденеца, възхитена от него, го нарича световно явление. Големи светила признават Левски, а какво остава за нас…
Акад. Константин Косев , историк, бил е министър и депутат, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, заместник-председател на БАН /1996-2007 г./. Автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението (1877-78 г.) Между по-важните му трудове са: „ Априлското въстание постигна политическата си цел”, „Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 – 1878 г.”, „Германската общественост и Източния въпрос 1871 – 1878 г.” и др. В понеделник, 20 февруари 2017 г., от 18 ч. в големия салон на Централното управление на БАН, акад. Косев ще има премиера на новата си книга „Васил Левски и възкресението на България”
Прочети още на
