Сотир Цацаров
Когато научих, че бившият министър Трайчо Трайков е получил обвинение от прокуратурата, изпитах някакво облекчение. Не съм само аз, рекох си. Ето че на Бъдни вечер и Трайчо се нареди в нашия списък.
„Нашият” като синоним на „черния”. В него вече са и неколцина министри в оставка и бивши такива. Те бяха привикани на порции малко преди изборите за президент. Доскоро се чувствах самотен в премеждията си с държавното обвинение. Не исках да занимавам никого с неприятностите си, за да не помислят хората, че се оплаквам. А то си е за оплакване, казвам ви. Защото не само е абсурдно, но и нагло. Вече го казват и други. Ставаме все повече…
Време е за проговаряне.
Главният прокурор Сотир Цацаров е човек с мисия. Българският отец Габриел (Джеръми Айрънс във филма „Мисията”), така да се каже. Ние сме изпаднало в кошмари племе и той е решил да спаси душите ни. Отец Габриел го правеше чрез кръста и Божието слово, но Цацаров не е роматичен тип: искате промени и правосъдието? Ето ви прокурорска диктатура тогава… Чиста работа.
Преди година ми бе повдигнато обвинение. Бях толкова ошашавен, че първоначално приех „новината” като някаква нелепа шега. По същият начин реагираха и повечето служители на 4РПУ в столицата, когато прочетоха за какво иде реч. Единствен определеният „да свърши работата” дознател вдигаше рамене и се правеше на сериозен – само изпълнявам, нали разбирате… Снимки в профил и анфас, снемане на отпечатъци, както и тумба служители, невярващи на очите си, че такова нещо все пак се случва. Успокояваха ме, че сътвореният правен абсурд не може да мине пред нито един нормален съд по света. Същото повтаряха и всички адвокати, прокурори съдии, с които се консултирах. Сигурно са прави, но пък е тормоз. Аз, а и те, знаехме за какво става дума. От дълго време критикувах модела #Кой и тези, които стоят зад него, а такова нещо не минава безнаказано. По заповед на Щуката институциите погват всеки като мен. Искаш да си бял човек – плащаш цена. Очаквах подобно нещо, но не и демонстрираната наглост и безпардонност. Повярвайте ми, пълно е с таланти в репресивните органи, готови да дадат всичко от себе си за пост и власт. Някои са готови и да отидат докрай.
Предупреждаваха ме да очаквам неприятности – ту приятелски, ту заплашително. Най-вече, защото съм защитавал банкера Цветан Василев. Това го знаех и сам, макар че всъщност не браня бакера – той си има адвокати – а съм се опитвал да разкривам факти около криминалния фалит на КТБ и последвалото разграбване на активите на банката. Бях обвиняван, че получавам милиони за това, че съм част от заговори срещу властта и самият Борисов. Само че името ми не бе нито сред вложителите, нито сред кредитополучателите от КТБ. Което не попречи да бъда викан на разпит по делото срещу банката – също пълен абсурд. Следователите все пак се държаха цивизиловано. От тях разбрах един друг абсурд: разпитваха мен, но не и Делян Пеевски, например, който е получил над милиард кредити от банката и досега не е върнал нито лев от тях. Няма и да върне, не се съмнявайте.
Но да не ви губя времето с моите преживелици с българската прокуратура. Няколко месеца по-късно ми бе повдигнато второ обвинение. По-нелеп текст не бях чел. Няма да коментирам подробности, само ще спомена, че става дума за неподадена навреме (а не въобще) декларация през 2006 г., касаеща счетоводството на сайта Фрог нюз, на когото съм издател. Незначителността на деянието, според юристите с които разговарях – а те не са един и двама и не са на един месец служба – направо ги изуми. Доказваха ми десетки пъти с текстове от закона и с примери от практиката, че дори да приемем въпросната „грешка” – то тя е административна и може да се санкционира със 100-200 лв глоба. От друга страна вече и това дори не можело да стане, защото са изтекли всички давностни срокове. Държавното обвинение обаче е изровило този мой „грях” (като управител трябвало да проконтролирам финансиста) и мобилизирало срещу мен целият ресурс на държавата. Като казвам целият имам предвид абсолютно всичко, което изпълва изразът „ровене до девето коляно”. С всички шпионски екстри. Всичко това заради… анонимен сигнал. Но и това не е всичко, г-н Цацаров. Някакъв ваш центурион решил да ми наложи и мярка „Подписка”.
Мотивът: да не се укрия, да не хвана Балкана с партизански отряд или да възпрепятствам досъдебното произвоство, предизвиквайки нещо от рода на това в турския клуб „Рейна”… Центурионът е обяснил мотивите кратко и ясно: здравословното му състояние и семейното му положение. Дословно. В действителност те са: 93% инвалидност; женен с две деца. Това е.
Абсурдите в тези истории са много и отвратителни. Ще запозная с тях съответните международни инстанции в Брюксел и посолствата на чужди държави в София. Мога да стигна и до крайност – да поискам политическо убежище заради репресиите и тормоза, на който съм подложен заради гражданската ми позиция. Доказателствата са налице. На българската държава и институции не вярвам. Те са всичко друго, но не и защитник на обществения интерес и гражданите. Г-н Цацаров, ако досега не сте разбрали, защо 60-70 хиляди българи продължават да бягат от страната всяка година – да заради това е. Заради убеждението на някаква шайка брутални примати, че България е свинарник, а всеки от тях е Ивайло…
Минал съм през премеждия, които въображението ти, г-н Цацаров, не може дори да предположи. Разпоредените действия и обвинения срещу мен не ме плашат. Но ме унижават и обиждат, признавам. Вбесяват ме. Не ми дават покой. И ме втвърдяват. Дават ми изпулс и сили да се мобилизирам за отпор. Най-много ме зарежда това, че посягате и на близките ми, на колегите ми. Цацаров, забравил си обаче нещо важно. Още Цезар е събирал преди всяко сражение офицерите си и им казвал: Дори да разбием врага, не го преследвайте яростно, а му оставете вратичка за спасение. Притиснат и без изход той ще ни смаже със зъби и нокти, защото няма какво да губи. Всеки пропуск в тази посока е шанс за нас, Цацаров… На тези от „списъка” за „опраскване”…
През 2008 г. ме преследваше ДАНС заради “опасни” новини, които дразнели представители на елита и статуквото и издавали някакви тайни. Мръсните им тайни, разбира се. Бях следен и подслушван, а “приключението” завърши с опит за убийство, а натрошеното ми тяло бе събирано от медиците на ВМА. Държавното обвинение така и не стигна до подбудителите и извършителите, макар десетки магистрати да са ми признавали, че всички са наясно кой и защо.
Днес ме преследва прокуратурата – пак за подобни неща. Какъв ли финал ми е написала?…
От друга страна откровената репресия, към каквато премина прокуратурата, издава патологичен страх. Страх, че много скоро мафиотизираната камарила ще бъде изметена. Защото макар и пропаднала на дъното, България все още не е частен свинарник, където някой може да мърси и грухти когато и колкото си иска. Ножът на промяната вече проблясва някъде наблизо. Както е казал древният поет Фердоуси: „Може да построиш кочина от чисто злато, но тя ще си остане кочина”. Винаги е важало. Дори тук, Цацаров. Вонята въвежда в заблуждение.
Умирал съм и знам какво означава това. Прочел съм немалко книги и също знам какво означава това. Само слабият и роденият с престъпно съзнане използва цялата мощ на държавата и институциите, за да запази властта. Рано или късно диктаторчетата са си намирали майстора. Един дори висял с главата надолу, а тези, които му целували задника допреди часове плюели и ритали трупа сред рояк от жужащи мухи месарки…
Засега „Тримата шишковци” (не по Юрий Олеша, а по Радан Кънев) оцеляват единствено, защото репресираните и преследваните от тях не са се съюзили. Но и това ще стане, въпреки българската антитрадиция… И тогава мафиотизирани „фактори” ще хвърчат като пилци из трънаци и ще предлагат всичките заграбени милиарди срещу милост. Ще го наречем реформа и ще е много красива. Ще стане, Цацаров, ще стане.
Обвиненията на прокуратурата понякога са толкова нелепи, че само доказват съмненията за политически рекет и саморазправа. Примерът с Христо Бисеров е поредният в това отношение. Върховният съд го оправда окончателно, разкривайки, че в обвинителния акт няма нито едно доказателство за описаните деяния. Дали е сторено умишлено или от некадърност няма значение – това е смъртна присъда за държавното обвинение. Вярно, че примката бе надяната отдавна, но Цацаров е този, който ритна стола…
Продължавайте обаче в този дух, г-н Цацаров, това обслужва нас, вашите явни опоненти. Дори не предполагате колко много. Апропо, г-н Цацаров, кога ще обявите публично кой изпрати онзи SMS на премиера от ВСС? Може да го погледнете, ако сте забравили вече съдържанието: „Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите на двете каки. Не го приехме”. Някои отдавна знаят автора, но е редно всички да научат. Не за друго, а за да си припомним понятието морал и защо няма такова животно у нас.
Прокуратурата ни окончателно заприлича на пеевските медии: напада по команда. Да попаднеш под ударите й обаче вече е знак за почтеност и свободолюбие. Сатрапите и репресиите са докарали дори повече демокрация отколкото годините обяснения и идеологически спорове.
Действията ви отдавна не са в състояние да заблудят когото й да било, че имате нещо общо със закона. Те щяха да имат някаква стойност, ако имахте силици да посегнете на баш мафията, която управлява от години. Но не, няма как да стане. Защото сте заедно, влюбени и обречени. Вашата идеология е самоуправството, а вашият бог – недосегаемостта. Дори мушицата еднодневка е с по-съдържателен живот…
Огнян Стефанов,
Ултра опасен престъпник,
застрашаващ националната сигурност,
прикриващ се като журналист
П.П. Хора – тези 20%, които още четат и вярват – не се страхувайте. Казвайте открито каквото виждате и чувствате. Нищо не могат да ви сторят освен да заплашват, манипулират и рекетират. Ако клекнете – смазват ви. Срещу пълзящи най-вярната тактика е да си изправен.
Някой ден и ние ще имаме 2-ра поправка, като в Американската конституция…
http://frognews.bg/news_126034/TSatsarov-koi-pusna-onzi-SMS-na-Borisov-Pita-edin-prestapnik
