Навярно е така, в глинените таблички е записано: “Когато царската власт бе спусната от небето, Ану и Енлил издигнали в Киш Небесен павилион. В пръстта на основите му, за всички бъдни дни, те заровиха върховно силно блестящо оръжие от небесна сплав. Когато центърът на власт се премести в Ерех, този божествен предмет бил пренесен там и продължавал да се мести със столицата, но само, когато промяната ставала по волята на великите богове.”
От прочетеното правя асоциация с великия цар Саргон, отишъл във Вавилон на мястото, където бе положена “свещената пръст”, до бентовете на водите, за да вземе част от нея и пренесе божественото оръжие в неговата столица. Но боговете не му позволили да отвори предмета и го наказали. Той скоро се озовал в царството на мъртвите… Предполагам, че божественият Тот, с разрешение на боговете, е взел върховното блестящото оръжие от небесна сплав и го е пренесъл в Южна Америка, в небесния павилион…
Досега не бях прочел нищо по въпроса за небесния павилион и нямах понятие какво представлява. Погледнах към игумена, дали щеше да отговори на този въпрос в присъствието на близнаците? Прецених, че изясняването му не нарушава някаква съществена тайна, обърнах се към Учителя и го помолих за отговор.
– Небесният павилион – заговори той – представлява зала, в която се съхраняват енергийните кристали на галактиките и планетите в тях. Те са големи и по-малки. Големите концентрират в себе си енергиите на планетите от една галактика, а малките са носители на енергийните стойности на всяка една отделна планета. Групирани са по галактическа принадлежност. Всички малки кристали, от една галактика, са разположени около големия, обхващащ енергиите на тази галактика. Всеки един комплекс от кристали е стациониран в отделна плоскост, на различни нива.
– Оръжието, какво е това блестящо оръжие? – намеси се Димитър.
– Оръжието представлява мощен лазер, който се захранва от кристалите и се използва за унищожаването на една или друга цивилизация, населяваща дадена планета. За да бъде използвано лазер-оръжието за определена планета то се свързва и захранва от малкия кристал, в който са концентрирани енергийните стойности на тази планета. Големите кристали се използват за пречистването и балансирането на енергиите в галактиката.
– Извинявай, игумен Гавраил, а Ерех? Къде се намира Ерех? – продължих да искам изясняване на въпроса.
– Ерех се намира дълбоко под земята, под голяма, висока планина, за да бъде съхранен. Свързан е със земното ядро. До там няма достъп никой от цивилизацията, населяваща планетата. Там властват много висши сили, които помагат за балансирането на ядрото и коригират параметрите при отклонение в неправилна посока.
Докато, неспирно, задаваме въпроси на игумена, усещам питащия му поглед и разбирам за какво иска съгласието ми. Кимам утвърдително с глава и моментално тлеещото огнище изчезна, тъмнина нахлу за миг в очите ми и веднага се появи светлина в екрана на главата ми. Чувам гласа на игумена: “Пренасям те в съзнанието на Египетски жрец. Ще бъдеш ведно с него.” … Намирам се на огромен кораб, порещ морските водите на път за големия континент. Ние дванадесетте жреци, служители в храма на Великата пирамида от Кхем, (Египет, б. а.) център на новата раса на мъдростта, получихме нареждане -да вземем Изумрудените Скрижали и напуснем размирния Кхем, потънал в хаос и безпътица от нахлулите в родината чуждоземни племена. Не само ние напускаме страната на пирамидите. И други жреци са получили наставления да се разселят по света, носещи знания и просвета на местните жители. Нашата задача е да опазим изумрудените скрижали, които сами по себе си ни дават огромни знания и предимство да ръководим расата на маите, която е определена да получи възход. Скрижалите изразяват божествената власт на Тот, тя е голяма мощ. Уверени сме, че при заселването си при маите жреците им, запазили древни знания от мъдростта на Атлантида, ще ни бъдат в помощ. Аз съм един от храмовите жреци, на които е възложено да съхранят Скрижалите на божествения Тот. На мен се падна голямата чест и отговорност да ги пренеса. В ковчежето ми, изработено от твърда кожа, лежат изумрудено зелени плочи, съставени по алхимичен начин. Не се чупят, влагата не ги поврежда, киселина не ги разяжда. Вечни са. Върху тях са изписани букви, които единствено ние, обучените в мистерии жреци разбираме – букви на божествения атлантски език. Магични са буквите. В думите им има сила, която отворя сферите, скрити за човешкото познание. И пак там, в думите, лежи скрит ключът, който отваря тайните на Небесата и на Земята. В тайната дума, в нейния звук се съхранява могъща сила. Защото какво представлява човек, ако не знае, че Човекът е от Светлина и Светлината е от човека? Магията е познание, магията е Закон! Човек е само онова, в което вярва – брат на мрака или дете на Светлината. Затова е нужно знание, а знанието се придобива от учението. Щом човек започне да чете Скрижалите, разбира, че те съчетават в себе си хармония на мисловни вълни и в съзнанието на четящия се появяват живи картини, разкриващи мъдростта на извечните мистерии. С всяка прочит на Скрижалите, вибрациите, които те съдържат въздигат многократно мъдростта на четящия. Ето, с тези божествени Скрижали, със скритите в тях тайни ще обучаваме подбраните за новата култура ученици. Тайните не се изучават за един ден. Скрижалите трябва да бъдат четени и препрочитани стотици пъти от посветените, в малките мистерии, защото светлината бавно си пробива път и на степени прониква в тъмнината на заблудата, в нереалността на човешкото его, осветява го и разкрива тайнственото значение на писмената. Велики са магическите сили на Скрижалите. Книгата, която Тот, богът на мъдростта написа със собствената си ръка, е книга на мъдростта, тя разкрива неизменни тайни на боговете и скритото знание, съхранено в звездите…
Екранът угасна, чух Димитър отново да пита за Тот Атланта. Невероятно, как по различен начин протича времето в ума на човека, в съответствие с действителността и духовните преживявания. Преди Учителят да ме пренесе далеч, назад в миналото, в съзнанието на жреца, Димитър започваше да задава същия въпрос на игумена. И за няколко секунди, докато Димитър довърши изречението, изживях част от живота на Египетски жрец.
– Тот – започна игуменът, – сам дава отговор кой е. Говори за народа си, за древните велики атланти, и как сега той е непостижимо велик за малките хора около него. Тот казва: “Знаеха те мъдростта на древните, търсеха в сърцето на безкрайното знание, скрито в младостта на Земята. Мъдри ние бяхме с мъдростта на Децата на светлината, които между нас живееха. Силни бяхме със силата, взета от вечния огън.”
Игуменът притежаваше необикновена памет. Можеше с часове да цитира текстове от книги. Макар да сме чели “Изумрудените Скрижали”, с истинска наслада, слушаме древните слова:
– “През вековете живеех аз, виждайки около мен онези, които вкусваха чашата на смъртта и отново се връщаха в светлината на живота. Постепенно, от Царството на Атлантида, дойдоха вълни на съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди.”
Учителят замлъкна, настъпи тишина. Само тук-там из огнището се чува слаб пукот на разпукнало се въгленче, припламнало за миг в живо пламъче и мигновено потъмняло… Някъде над главите ни изцвърча прилеп. Кучетата скокнаха, вдигнаха муцуни към тъмното небе и се поколебаха дали да поемат към прилепа. После, разсъдили, че не е удачно, отново се свиха в краката на любимия стопанин.
– Никога не сме беседвали за звездите… – заговори Димитър. – Едва сега обръщам внимание на думите “Постепенно от Царството на Атлантида дойдоха вълни на съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди.” Тот ясно казва, има висши и ниши звезди.
– Има – потвърди игуменът. – Както на земята има човешки раси с напреднала еволюция, така има и раси със закъснял развой на еволюцията. Нямам предвид определението на нацизма за расите, а за изостанали диви племена в джунглата.
– Говори се за циганите – обади се Георги, – били със забавено еволюционно развитие. За някои личности от тях да, но това не може да се отнася за цялото циганско племе.
– Циганите са древно племе – подчерта игуменът. -Може да се каже, че както при другите раси, така и при тях има хора със забавено развитие. Циганското племе, поради допуснати грешки, е преживяло тежки условия на съществуване… Носител е на кармичността си от древността. Те са наследниците на черноглавото племе от Мохенджо Даро, изпепелен от древната война. Деца на интуицията, наследници на чернолики жреци, които както в миналото, така и днес имат отворени духовни уши, за да чуят шепота на предсказанията. Циганите продължават да се развиват. Сами виждате, между тях има и издигнати личности…
– Интересувах се за циганите – продължи да разисква по темата Георги, – защото прочетох в интернет за генетичните изследвания на професор доктор Люба Калайджиева, която твърди, че прародината им е Индия. Професор Калайджиева е българка, един от директорите на Центъра по генетика на човека в университета “Едит Коуан” в Австралия.
– Кой ли не се интересува от циганите – намеси се брат му. – Разселили са се из цял свят… Искам до допълня, от 2002 г. Калайджиева е професор по молекулярна генетика в института за медицински изследвания в Университета на Западна Австралия.
– И от началото на 90-те години изследва генни характеристики на ромите и свързани с тях наследствени заболявания – не се сдържах да не се обадя и аз. Явно, всички сме прочели статията и коментираме по нея.
За любознателния читател ще изложа накратко изследването на нашата съотечественица, а който има други предпочитания и не се интересува от произхода на циганите, нека прескочи страницата.
Професор Калайджиева установява, че хиляди цигани са напуснали прародината си Индия преди около хиляда години. Изселили са се наведнъж, а не на няколко миграционни вълни и са се разпаднали на многобройни групи, едва след пристигането си в Европа. Индийският произход на циганите е доказан по безспорен начин, след като екипът на д-р Калайджиева установява това по генетичен път. При циганите с голяма честота се срещат специфики в Y-хромозомата (наследявана по бащина линия) и в митохондриалната ДНК (предавана от майката), каквито има само у населението на Индийския субконтинент. Четиридесет и седем и три на сто от мъжете цигани спадат към хаплогрупа, която извън Индия се среща изключително рядко. Тридесет на сто от циганската популация пък принадлежи на митохондриалната хаплогрупа М – най-разпространената майчина линия сред индийците. С изследване на гените д-р Калайджиева доказва единния произход на всички цигани. Общият прабаща на циганите е живял преди тридесет и девет поколения. Приблизително тридесет и две, до тридесет и шест поколения назад, възникват и широко разпространените сред тях генни мутации, виновни за две типични за тях заболявания.
Циганите напускат Индия преди около 1100 години, но разпадането им на различни групи не става по време на пътуването, а след пристигането им в Европа, от XIII до XIX век. Доказано е, че всяка група, в циганския етнос, е произлязла от съвсем малобройна общност. Днешните цигани живеят предимно в Европа и наброяват около 8-10 милиона, но те не се вместват в традиционните определения за етнос – нямат собствена държава, говорят различни езици, изповядват различни религии и принадлежат към разнообразни социални и културни подгрупи. Тъй като тези подгрупи са разделени помежду си от стриктната забрана да се смесват чрез брак, това води до постепенното разпадане на първоначално монолитната група. Балканският полуостров приютява най-голяма част от европейските цигани. Тъй наречените балкански цигани произлизат от първите, заселили се около Дунава и са се установили на територията на днешна Румъния в тогавашните влашки княжества.
Подухна лек ветрец, жаравата заискри и изгасна. …
Отново съм жрец… Настъпи време знанията, които получих през многогодишното си обучение, да приложа на практика и предам на жреците на маите. Запознати са те, отчасти, с тайните на атлантите и с желание приемат всичко, написано в Скрижалите. Най впечатлени са, те, от Залите на Аменти, които ние наричаме Долния свят. Да, там са Залите на Боговете, от където след смъртта душата минава, за да бъде съдена. Зная аз, знанието се усвоява със слушане и писане на Словото. И моите ученици прилежно записват, казаното, що прочитам от Скрижалите: “Дълбоко, в сърцето на Земята, лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида са залите на Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.” Как са били построени? От кого? Ще ви кажа: “От небето Той призова своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка, след стъпка покриваше острова, пространство, след пространство израстваше Той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като време – пространството и сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му. Безформен бе Той, в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той, от децата човешки.”
Виждам как думите ми подобни на слънчеви лъчи преминават през светлеещите аури на децата на майте, изпълват с любов сърцата им и блестят с обожание очите, вгледани в мен. Продължих:
“Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той трима от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и, носеха съветите му на царете на децата човешки”.
Умни и ученолюбиви са маите. Не оставят неизяснени събития, интересуват се, питат… Ние жреците на Кхем се стремим да обясним, да разнищим и изясним въпросите детайлно. Обясняваме, как преди безброй хилядолетия преди нас, на свещената островна земя са пребивавали тринадесет жреци, адепти на Атлантида. Там Тотмес, бащата на Тот, е бил върховният жрец на Унал и жреците се подчинявали на принципите, наследени от Великото бяло братство. Единствено те са познавали пътя към тайните Залите на Аменти. В тези зали, те богочовеците, лягали за определено време, под Цветето на живота, подмладявали телата си и се връщали да учат децата на човеците.
Маите, нима тези потомци, на блестящи, някога със знанията си, астрономи и математици, са забравили своето минало? Не помнят ли великолепието на градовете си, построени с канали и хидропонни градини? По-възрастните жреци помнят. Те са предали на по-младите си последователи дори тайната за Залата на Архивите. Маите знаят, че залата на Знанието се намира под пирамидалния комплекс, в подземен тунел и мрежи от помещения. Там са съхранени архивите на Космичното познание, но не са записани на книги. Съхраняват се на носители от кварцови кристали, с високо качество, на компактдискове, побиращи огромна информация. Колко много жадуват маите да влязат в Залата на Архивите. И аз искрено желая да ги посетя, но Тот все още не е дал разрешение. Знам, знам, ще получим разрешение. Може би утре, или някой друг ден…
Днес учениците ме питат, дали живите богове са напускали телата си? О, не, за разлика от Учителите, те не напускали телата си, за да се въплътят, в същото време, в други тела. Те само се окъпвали в Пламъка на живота и обновявали телата си… Обновявали ги за вечен живот.
Мъдростта ни е научила да проповядваме, в чистота и светлина, учението, получено от Тот. Да изливаме безрезервна любов към незапознатите, с по-висши нива на знанието, ученици, учейки ги: “Вътре в сърцето е скрита тайната, изворът на целия живот и източникът на цялата смърт. Човек трябва да слушай гласа на мъдростта, да слуша гласа на светлината си. В космоса има разбулени тайни, които изпълват света със светлината си.”
Говоря им за човешките възможности, за възприятията към светлината, за това, че човешките очите възприемат и виждат различно. Едни очи възприемат предмета в една форма и цвят, а други очи го виждат различно. Защото вечният огън, от цвят на цвят, се променя и никога не е същият на другия ден. Всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг.
Тот учи: “Спазвайте Закона, защото всичко е Закон. Не търси това, което няма Закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата.
Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят.
През всичките векове светлината е била скрита. Човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън.”
Известени са маите за делата на Боговете, дошли преди хилядолетия да учат децата на Инките и Ацтеките, а познанията им се пазят в лабиринта на пирамидата. Говоря им за изгубената следа от предшестващите години, “когато от глъбините на безначалното бъдеще, Синовете на Светлината сътворени без форма, приели човешки облик, облекли се във форма и дошли на Земята, за да станат учители на децата човешки. Безсмъртни са Боговете, животът им няма начало ни край. Живеят те, но не с човешки живот, защото са необвързани с живота и от смъртта са свободни. Векове управляват, те, Господарите на Цялото, с безкрайна мъдрост, свързани, но не привързани към тъмните Зали на смъртта. Да, живот те имат, макар живот, който живот не е, но са свободни от всичко.”
Предупредени сме ние жреците за надвисващата тъма над маите, знаем за предстоящите жестоки човешки жертвоприношения, прииждащи с тъмата и разрухата на бъдещето. Стараем се да отдалечим във времето приближаващото се бъдеще. Да спечелим повече сърца за любовта към Светлината, напомняме непрекъснато за Тъмните братя, които властват в човешкия ум, около който спускат булото на тъмната нощ. Опасни и Могъщи са те в непозволеното познание, понеже с нощта то е едно. Помнете, братя, Равна на Мрака е Светлината. Душата човешка ще живее завързана, окована във веригите на булото на нощта, докато те са живи.
Внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими, те се движат сред вас по места, където обредите били са изречени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека. Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са в плът.
Мъдростта е трайна. Светлината на човека е велика Светлина, сияеща през сянката на плътта.
Учим ги, че “както сред човеците съществуват Черните братя, така съществуват и Братята на Светлината, които познават Закона, на който се подчиняват планетите. Силите им са могъщи и големи. Винаги работят в ред и хармония. На тях дължим освобождаването на човешките души от робството на тъмнината. Но и те също са невидими. Движат се тайно и скрито. Не са познати на децата на хората. Но те винаги крачат с нас, показват ни Пътя на Светлината. Неуморими са в борбата срещу братята на Мрака. Побеждават и побеждават безкрай. Защото винаги Светлината трябва да бъде господар, да прогони нощния мрак.
В човешка форма се движеха сред нас, но заради хората само на тях бяха прилични. Когато магията биваше вдигната, се откриваха змийските им глави, но хора бяха сред хората. Промъкваха се в управите, приемайки форма, присъща на хората. Убиваха, чрез изкуството си главите на царствата, приемаха тяхната форма и управляваха хората. Можеха да бъдат открити само чрез магия. Само чрез звук лицата им можеха да бъдат видени. От царството на сенките се стараеха да унищожат човека и да управляват вместо него.
В миналите векове те победени бяха от Властелините, изтласкани надолу до мястото, от където дойдоха. Но някои останаха, скрити в пространства и сфери, непознати за човека. Живееха те в Атлантида като сенки, но от време на време сред хората се явяваха. Да, когато някой им предложеше кръв, те се появяваха, за да живеят сред хората.”
Отдадени, с цялото си сърце и душа на бога, жреците на маите започнаха да прилагат на дело Служенето. В древните величествени храмове изгряха слънца, изковани от масивно злато, из залите се понесоха божествени слова. Изградиха се и нови, незнайни за обикновените хора, храмове в тайни места сред недостъпни планини и върхове. Храмове, украсени със благородния блясък на злато и сребро. Аз придружавам строителите и жреците на маите и, със Силата на Скрижалите, преминаваме през непроходими вековни гори, пресичаме буйни реки и потоци и докато строим храмове, напътствам трудолюбивите деца на маите чрез словата на Скрижалите:
“Човеко, не забравяй – винаги до теб крачат Децата на Светлината.
Единствено чрез божествено познание можеш да победиш, единствено чрез божествено познание можеш да имаш Светлина. Бъди господар на Братята на Мрака. “
Бог вижда нашето усърдие и ни помага. След всеки построен храм от синевата на безоблачното небето се разнася гръм, над главите ни безшумно прелита огнена топка на светкавица. Изпълнена със светлина, тя устремно се носи напред, открива самотно дърво и се удря в него. И се разсипва в светлина и огън за прослава. Задачата е изпълнена. В тайните храмовете ще останат, неизвестни за столетия, достолепни жреци за връзка с Бога…
Годините минават, в прохладата на древните пирамидални структури, сред тишината и духовния трепет, разясняваме пътя, по който е тръгнал Тот. С мъдреци, учени, философи, свещенослужители, обучени да търсят знанието в самия Източник. Разказваме, как понякога Децата на Светлината посещавали хората и ги учели на знания и мъдрост.
И за Смъртта ги подготвяме. Поучаваме ги как след завършване на мисията им на Земята, щом пожелаят да преминат без болка и без тъга в сферата на вечната Светлина, трябва да се освободят от земното си тяло. Тогава сребърната искра ще отлети от формата човешка нагоре и ще поеме към Слънцето на утринта, сливайки се със Светлината, в едно със своя извор. Там ще пламти, докато се създаде желание за връщане на Земята. И тя ще се върне на някое място, в някаква форма. Така умират великите души, преминавайки, по желание, от живот в живот…
Омаяни, преселени в светлината на Слънцето, маите коленичат, допират чела до мраморния под, застиват с блажена усмивка и очакват сливане с Бога. Силни са думите на Тот и пренасят жреците в екстаз…
– Вдигнете чела, деца на маите! Слушайте…
“Не се страхувайте, когато смъртта се приближава към вас. Не тя, а вие сте господари на Смъртта. Отпусни тялото си, не се съпротивлявай с напрежение. Постави в сърцето си пламъкът на твоята Душа. После бързо я запрати към мястото на триъгълника. Задръж за миг и после премини към целта. Тя, твоята цел, е мястото между веждите, мястото, където спомените от живота трябва да властват. Дръж тук твоя пламък, в седалището на мозъка, докато пръстите на Смъртта сграбчат душата ти. След това, докато преминеш през състоянието на промяна, със сигурност ще преминат и спомените. Тогава миналото ще бъде едно с настоящето. Тогава паметта за всичко ще бъде запазена. Свободен ще бъдеш от връщане назад. Нещата от миналото ще живеят днес. Наред със смъртта продължава и животът.”
Все по-често маите се интересуват за звездите… За тях, небесните селения, великият Тот говори:
“Много от звездите, край които минавах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмнината на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в области на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина. Светлината е твоето наследство. Мракът е само було. В сърцето е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта.
Малцина хора, достигнали небето с мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, свивайки небето във форми, които растяха, каквито те желаеха. Превъзхождаха в науката те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите. Създаваха те градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя. Далеч в миналото те бяха завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше.”
За Сириус питат те, за най-древната звезда, в звездния небосклон, за която имат толкова много предания. Разказвам им за звездата на човечеството, Сириус, където живеят високо интелигентни същества.
– Могат ли да се видят? – прекъсна проповедта ми, пестелив на думи, начинаещ жрец и зачака с непроницаемо лице отговор.
– Ако пожелаят – отвръщам на въпроса му. – По принцип това се случва съвсем рядко, при някои особени ситуации…
Дните, броеница кехлибарени зърна, бързо се нижат един след друг, изпълнени с проповеди и въпроси, пълнещи със светлина душата ми.
Атлантида, за потъналата Атлантида маите имат далечен спомен… Учители, от там, някога са имали расите, заселили земите им преди тях и предали на свой ред част от знанията на маите. Чета и ги запознавам с безсмъртните слова на божествения Тот:
“Далеч в миналото, преди Атлантида да престане да съществува, там имаше хора, които дълбаеха в мрака, използваха черна магия, викаха създания от дълбините под нас. Безформени бяха те и от друга вибрация, съществуваха невидими за децата на земните хора. Единствено чрез кръв -форма те можеха да придобият. Единствено чрез човека те можеха да живеят в света. След божествения живот на Светлина, в Рая на Земята – Атлантида, настъпи тъмнината. Надолу към мрака обърнаха се мислите на Атлантите, докато на края в гняв не въстана, от своя Агванти, Обитателят и със слово силата призова. Дълбоко в сърцето на Земята, синовете на Аменти слушаха и направляваха промените в огненото цвете, което гори вечно, променяйки се и смесвайки се, докато великият огън не смени посоката си.”
Със затаен дъх слушат децата на маите, слушат и чрез думите ми проникват, пренасят се в онези безпаметни, далечни времена, когато над света са се излели великите води, затоплили и наводнили Земята, а тя променила равновесието си, наклонила се… и само един единствен Храма на Светлината във великата планина Ундал останал да се издига над водата… Неколцина от храма останали живи, спасени от връхлитащите ги мощни води.
Тогава Тот се извисил над входа, пред вратата и прохода, спускащ се надолу към Аменти. Да, към Аменти, където само Определени от Създателя имали смелост да проникнат и само Определени преминават портала към тъмната Аменти. Извисил се Тот над входа, подобен на величествена пирамида, използващ Силата, която преодолява земната Сила. Все по дълбоко и по-дълбоко той прониква, поставял енергийния дом или камерата. В нея изрязал кръгъл проход, водещ почти до великия връх. Там на оста положил Кристала, изпращайки лъчи към време-пространството, черпейки сили от етера, концентриран на подстъпа към Аменти. Труден и изпълнен с жертвоготовност е пътят, водещ към Аменти. Безбройни са камерите, които Тот е построил. Едни от тях съзнателно е оставил на вид празни. Привидно празни, но скрил в тях ключовете към Аменти…
