Д-р Стойчо Кацаров: Държавата ни дава по 400 долара на човек за здраве, в Европа – от 2000 до 8000 евро – е, как да сме добре?
Общо за медицинска помощ и за лечебна дейност, в т.ч. за болнична, извънболнична, стоматологична помощ и за лекарства държавата отделя бюджет над 3 млрд. лв. на година. Това е по линия на НЗОК. Според последните данни на Евростат от 2014 г. българинът плаща 51% от медицинската помощ, включително и за лекарства, от джоба си, другите 49% се покриват от Здравната каса.
Прогнозата при едно проучване от тази година е, че през 2017 г. българите ще заплатят от джоба си за здраве 3.8 млрд. лв., докато бюджетът за тези дейности е определен на 3.4 млрд. лв. Простата сметка показва, че ще платим в момента на получаване на медицинската помощ 400 млн. лв. повече, отколкото НЗОК плаща. Това са пари, които плащаме за различни медицински изделия, за лекарства, за избор на екипи и всякакъв вид доплащане. Всеки се е сблъсквал с това, когато се разболее – казват ви купете си контраст за скенера, или – платното за хернията, или – за ставата, която ще Ви сложим…
За сравнение, в страните в ЕС публичните средства покриват обикновено между 70% и 90% от тези разходи, а между 15% и най-много 30% си доплащат пациентите. Проблемът е голям, защото това означава, че на част от българите достъпът до медицинска помощ е ограничен главно по икономически причини.
Нашата медицинска помощ не е скъпа, но хората са бедни, масово са с ниски доходи и това плащане е често непосилно за тях. Проблемът не е от вчера, но продължава да се задълбочава. Какво означава, според вас, икономията в НЗОК?
Ами колкото по-малко плаща касата, толкова повече се увеличава финансовото бреме на болния. Изводът се налага от само себе си – в България парите, които се отделят за здравеопазване са много, много малко.
У нас публичните средства ще бъдат около 400 долара на глава от населението за 2017 г. За сравнение, в страните от Централна Европа тази сума е към 2000-3000 евро на година на човек. А за Норвегия, Германия, Франция тези нива са 7000-8000 евро. Дори при една Гърция, след икономическата криза, публичните разходи за здравеопазване на човек на година са към 1700 евро.
Какво се оказва – в България заплащането за здраве е в пъти по-ниско. Държавата плаща малко и тази разлика някой трябва да я покрие. Защото дори лекарствата съвсем не са по-евтини, отколкото в другите европейски страни. Цените на медицинските изделия са почти на едни и същи нива и в никакъв случай не са в пъти по-ниски. При всички случаи тази мрачна картина е в пряка връзка с високата смъртност и демографската криза у нас, която някои анализатори наричат катастрофа.
Не е лесно да се промени здравната система, но има начини това да стане. Подходът трябва да е от всички посоки и изисква време. Няма, обаче, лесно решение и рецепта. Много неща трябва да се променят и по отношение на приходите, и на разходите за медицинска помощ. Защото не стига, че са малко парите, но те се разходват и неефективно. Ще ви дам пример с профилактиката. Здравната каса отделя пари за това, макар и за много ограничен кръг изследвания при някои заболявания.
Такива пари се плащат, но прегледи почти не се извършват, скринингови изследвания – почти никакви. Питате защо. Просто лошо организирана е системата, недостатъчна е отчетността…
Примерите са много. Тук ще ви разочаровам, ако си помислите, че трябва да се започне с по-радикални стъпки за спирането на течовете, на корупцията, на пилеенето на средства. Това би бил много погрешен подход, защото парите за здраве у нас са изключително малко, както вече обясних. Подходът трябва да е комплексен, да се огледат много други подсистеми и параметри.
Защото, ако тук се харчат 5 пъти по-малко пари, отколкото в Гърция за здраве, каквито и течове да затваряш, резултат няма да има. Те дори не са от икономическо значение. Ами нали министърът в оставка Москов правеше точно това – той сложи лимити на болниците и каза: това е, ще се простирате според чергата си. Е, да, толкова са парите, но разликата я платиха болниците, нали?
Държавата ги спести, но болниците ги извадиха от джоба си. Да не говорим за тежките регионални диспропорции в достъпа до медицинска помощ у нас. Медицината все повече се концентрира в големите градове и хората от цели региони са много затруднени чисто географски, административно да се лекуват.
Съществува тежка дезинтеграция и вътре в самата медицинска помощ – между болничната и извънболничната помощ, която не работи като интегрирана система. Няма изпълнение на това, което е записано в закона – взаимодействие на различните нива и лечебни заведения, последователност, сътрудничество при лечение на болния. Няма такова нещо – „всяка коза за свой крак”! Наблюдавам даже дезинтеграция вътре в самите болници – отделните клиники и отделения са се превърнали в самостоятелни стопански единици. Дори се конкурират помежду си, вместо да работят заедно.
Това са много тежки дефекти на системата! Откъде трябва да се започне? Честният отговор е – отвсякъде. Вземете дори осигуровките. Прокурори, следователи, съдии, държавни служители не плащат здравни вноски. А защо да не плащат?
Нека държавата да си поема ангажимента за децата, за пенсионерите, бедните, учащите, но защо държавата трябва да плаща осигуровките на хора, които вземат заплата по няколко хиляди лева? Нека има солидарност – не виждам защо ние с вас да плащаме, а те – не. Няма логика. Това е начинът и да дойдат малко повече пари в системата – защо тези хора да са миропомазани, да не би да са по-ценни от един учител, лекар, работник? Всичко това плаче за промяна. Защото не може в 21 век българи да умират от лечими болести не за друго, а защото не са си платили.
Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4479383/
